/Поглед.инфо/ След три дни от атаката на ВСУ в района на Курск можем да говорим за контурите на украинския план в тази област. Какво точно беше и защо резултатът от тази авантюра за ВСУ най-вероятно ще бъде загубата на две ударни бригади, а може би дори на част от Сумска област на Украйна?

Съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк каза на 8 август, че Украйна е нахлула в граничните райони на Курска област на Руската федерация, за да „подобри позициите си в преговорите“. Според него само загубите на Русия на хора, техника и територия ще окажат положително влияние върху преговорите. Настъплението на ВСУ по-дълбоко в руска територия трябва да „изплаши“ руснаците.

Първоначално на 6 август противникът действаше по първи оценки с две батальонно-тактически групи (БТГ). Това е „численост до хиляда души“, за която вчера говори началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на РФ Валерий Герасимов. На 7 август ВСУ хвърлиха в битка още една БТГ.

Цел на атаката бяха Судженски и Кореневски райони на Курска област. Украинските БТГ бяха подсилени с танкове и друга бронирана техника от 22-ра отделна механизирана бригада (ОМБр), преоборудвана със западно оръжие. Първият удар беше поет от руските граничари.

Една от характеристиките на 22-ра бригада на ВСУ е изобилието от инженерна техника. По-специално, на тази бригада бяха назначени немски мостови машини “Борър” на базата на “Леопард” и инженерни машини на базата на МТЛБ. С други думи, това е специализирана бригада, предназначена да провежда настъпателни операции в райони с изобилие от реки и блата. Второто подразделение на ВСУ, което според редица доклади също участва в нахлуването - 88-ма механизирана бригада, също е почти изцяло оборудвано със западна техника. В същото време местни населени места бяха атакувани от украински дронове. Дори линейка беше атакувана от БПЛА.

През първите два дни от различни източници се появиха твърдения за „окупация” или „предстоящо превземане” на граничния град Суджа. Въпреки това, на 8 август, както ситуацията в града, така и тактиката на украинската БТГ стават по-ясни. „Суджа е частично окупирана“, каза Михаил Горбунов, председател на регионалния комитет по сигурността на Курска област. “Врагът я отминава - групи влизат в пикапи и продължават. Няма такова нещо като войски да влязат и да се окопаят”, допълни той. .

„Те отминават“ означава опити на украинските БТГ да проникнат по-навътре в руската територия. В района на Суджа има няколко пътя - до Коренево и Рилск, до Лгов и до Курчатов (където се намира АЕЦ "Курск"). На 7 август военният кореспондент Александър Сладков съобщи за „вражески набег“, чиято дълбочина, „според различни източници, е до 15 километра“. Тази дълбочина се потвърждава косвено от факта, че Министерството на отбраната споменава Кореневски район - можете да влезете в него от Украйна в тази посока, включително през Суджа. По този начин започна да се вижда планът на ВСУ за установяване на контрол над територията с установени предни точки и планирано време - и посоката на движение на украинската бронирана техника.

Части на ВСУ, както се вижда от видеото на руското министерство на отбраната, се движеха в колони по пътищата. Защитата на колоните беше осигурена от изобилие от ПВО и засилени средства за радио-електронна война, която пречи на нашите безпилотни групи, авиацията и като цяло на комуникациите между частите. Въпреки това тези колони бяха посрещнати от руски самолети и победени.

През нощта и на 7 август врагът извърши ротация на персонала и транспортира повредената техника в тила (затова са необходими МТЛБ от 22-ра бригада). В същото време противникът претърпя големи загуби на бронирана техника в мащаб на атакуваща група. Приблизително ВСУ загубиха повече от 80 бронирани машини, включително шест танка. Въпреки това опитите на украинските БТГ да проникнат дълбоко в руска територия продължиха и на 8 август.

Какви са целите на тази операция на ВСУ? “Вашингтон Пост” вярва, че „целта на Киев може да бъде да прекъсне всички доставки на руски газ за Европа като лост“. Недалеч от Суджа има газоизмервателна станция (ГИС), през която руският газ продължава да тече към Европа. Понякога се споменава и Курската АЕЦ до град Курчатов. Контролът и върху двете, очевидно, трябва да създаде „благоприятни условия за преговори“ за Украйна.

Изпомпването на газ през ГИС наистина е намаляло през последните 24 часа, но не е спряло. Самият град Суджа към момента, според военния командир Александър Коц, който беше в района, не е овладян от украинските военни, но пътищата от него навътре в руска територия са опасни поради множеството вражески дронове. Няма потвърдени съобщения, че части от ВСУ са окупирали ГИС.

От Суджа до Курчатов са около 60 км и все още няма съобщения за настъпление на вражеските БТГ в тази посока. Като се има предвид фактът, че в региона започнаха бързо да пристигат опитни части на руските въоръжени сили, превъзхождащи по численост, оборудване и бойни качества всички възможни близки резерви на ВСУ, вариантът за опит за превземане на атомната електроцентрала вече не е възможен. Ако такава цел беше поставена от Киев, то още на етапа на планиране тя изглеждаше като прекалено оптимистична фантазия.

По-реалистичен план би могъл да включва максимално настъпление в три или четири посоки дълбоко в територията на Руската федерация с окупация на големи и исторически известни градове - областни центрове (Рилск и Лгов).

Свързаните ефекти включват разширяване на линията на бойно съприкосновение и разединяване на групировката на руските въоръжени сили в района на Белгород. Заемането на позиции в Суджа може да усложни снабдяването на Северната групировка на руските въоръжени сили в района на Харков. ВСУ имат допълнителна възможност да тероризират руското цивилно население с обстрели.

Може би имаше очаквания, че Русия ще започне да изтегля щурмови части и артилерия от тези райони, където ВСУ в момента отстъпват. Трябва да се отбележи, че на 8 август започна да пристига информация, че ВСУ внезапно започнаха да транспортират подкрепления към Дзержинск (Торецк) и то на малки мобилни групи. В същото време съдбата на Дзержинск и Ню Йорк практически е решена. Прехвърлянето на подкрепления от ВСУ там може да означава, че Киев е започнал да се надява на отслабване на натиска от руските въоръжени сили.

А в Покровско направление фронтът на ВСУ е близо до разпадане и темпът на настъпление на руските въоръжени сили там не намалява. До 8 август предните части се доближиха до голямото селище Гродовка, отвъд което са Мирноград, Селидово и Красноармейск (Покровск). Тази агломерация е ключова за цялото съществуване на тази линия на украинската отбрана. Но освен това Красноармейск е последният въглищен басейн, контролиран от Киев. След загубата му остава само внос.

Появата на нов театър на военните действия в района на Курск трябваше да облекчи натиска на руските части по цялата линия на бойно съприкосновение и да даде на Киев допълнително време за политически игри. Освен това има и пропаганден ефект. В Киев традиционно отдават особено значение на „картинката“ и медийното съдържание на случващото се.

По-нататъшното развитие на събитията обаче не обещава нищо добро за ВСУ. В района на Курск групировката на руските въоръжени сили бързо нараства, включително със закалени бойни части.

Дори украинските въоръжени сили да окупират Суджа, техните позиции са изключително уязвими поради факта, че целият план е проектиран за бързо настъпление дълбоко в руска територия. Когато този план се провали. Оказа се, че модерните БТГ са заседнали покрай магистралите и сега са мишена. Въпрос на време е пълното им унищожаване, което вече е в ход. Ако нещата вървят добре, до края на седмицата или до понеделник по-голямата част от руската територия може да бъде прочистена от нахлуващите групи.

Врагът укрепва селата в пограничната зона, но на 7 август започна евакуацията на жителите на Сумска област. Врагът разбира, че ще трябва да се оттегли не „до границата“, а по-дълбоко в собствената си територия. Основните резерви на ВСУ в този участък са разположени в района на селището Юнаковка на магистралата Курск - Суджа - Суми. Тази позиция определено има нужда от почистване.

Цялата тази „операция“, въпреки че има белези на комбинирана операция по численост и състав на участващите сили, технически наподобява голям набег или набег с елемент на самоубийство.

Дори в условията на временно господство на ВСУ в тесен район беше трудно да се разчита на твърде дълбоко настъпление или превземане на значими обекти от особено значение. Но, очевидно, надеждата за получаване на политически и пропаганден ефект отново надделя в Киев над здравия разум и военната наука.

След три дни на еуфория ВСУ се оказаха на ръба да загубят две ударни бригади, а в бъдеще и част от Сумска област. Цената за демонстриране на „капацитета“ на ВСУ и търсенето на „благоприятна позиция за преговори“ е твърде висока.

Превод: В. Сергеев