/Поглед.инфо/ Военнослужещи от група войски "Север" настъпват в района на Харков. Докато щурмова авиация атакува вражески позиции в населени места, изтребителите за въздушно разузнаване заедно с огневи подразделения идентифицират и унищожават наземни и въздушни цели. Как се бият на най-горещата част на фронта?
Дълбоко разузнаване
Внимателно замаскирана радарна станция „Ирбис“ бързо минава покрай горски пояс и изчезва в сенките на дърветата. Шофьорът ловко паркира масивната кола, а от кабината изскачат двама войници с пластмасови куфари – единици за електронна борба и оръдия за борба с дронове.
И те започват да изучават небето в търсене на дронове. „Аз също имам монитор в кабината, който открива ФПВ дронове“, казва радарният електротехник с позивна „Фиксик“, „Ако изгасне, ние незабавно включваме всички системи за електронна война и също потискаме сигнала на БПЛА“, допълва той.
Въпреки ясното време, небето все още е „чисто“, така че командирът на екипажа с позивна „Сектор“ нарежда пускането на установката. Екипажът е само петима души: командир, оператор, шофьор и двама бойци за борба с дронове, шеговито наричащи себе си охранители.
„От опит мога да кажа: станцията е по-добра от предишните модел“, казва командирът на екипажа с позивна „Сектор“, „По-маневрена, отнема по-малко време за заемане и напускане на позиции. Открива всички видове огневи подразделения на противника – минохвъргачки, оръдия и реактивна артилерия, както и въздушни цели, забелязахме целта – веднага я предаваме на пунктовете за управление на огневите подразделения“, допълва той.
"Виждаме всичко"
Операторът на установката с повиквателна Скиф бързо пуска няколко монитора, въвежда необходимите координати за сателитите и завърта локатора под определен ъгъл.
„Идентифицирам цели и ги предавам на командира“, обяснява той. „Системата е напълно автоматизирана, готова да изпълни бойна мисия при всякакви метеорологични условия. Ние установяваме естеството на целите животите на нашите другари, като съобщават координати на единиците, които изстрелват птицата, провеждат собствено допълнително разузнаване, визуално идентифицират цели и ги насочват с артилерия или други средства.
Тъй като интензивността на боевете в посока Харков е много висока, целта се открива бързо. Неговите координати веднага се изпращат на артилерийските бригади.
„Ние също коригираме огъня на нашата артилерия. Това прави контрабатарейната битка по-ефективна“, добавя командирът, контролирайки мишката.
Докато подизпълнителите стрелят по откритата установка реактивна артилерия, офицерите от радиоразузнаването продължават да търсят цели.
„В нашия занаят основното е вниманието и моралната издръжливост“, отбелязва Скиф, „Въпреки че системата е напълно автоматизирана, така че да няма грешки, все пак е важна и високата психологическа стабилност. Постоянно сме подложени на обстрел. Всичко ни беше обяснено по време на работа“, допълва той.
След като завърши в тази зона, екипажът скача вътре, свива локатора и се премества на друга позиция. Идентифицирането на огневи точки не спира нито за минута.
Високи щети
Особено тясно си взаимодействат артилеристите с офицерите от радиоразузнаването. Командирът на взвод с позивна „Ишим“ има няколко самоходни гаубици „Малка“. Всички са внимателно замаскирани и редовно стрелят от затворени позиции, поразявайки цели на разстояние от няколко десетки километра.
„Контрабатарейната война е само една от областите“, обяснява той, „Ние непрекъснато получаваме информация от разузнаването на противника в тила и на предната линия, използвайки вносна техника -самоходно оръдие ЦЕЗАР и няколко танка също стреляха по опорници и складове с боеприпаси, а онзи ден беше ударен пункт за временно разполагане на ВСУ“, допълва военният.
Пристигна следващата задача и координати. Тъй като целта е пехота на противника, се зарежда 203 мм осколъчно-фугасен снаряд. Командирът и операторът въвеждат данните и задават ъгъла на повдигане.
Чува се оглушителен изстрел, който отеква в горския пояс. Минута презареждане - и "Малка" удря отново. Според бойците никой няма шанс да оцелее в радиус от 200 метра.
„Работим успешно, но не трябва да се отпускаме“, казва операторът на екипажа с позивна „Титан“, „Тъй като ние нанасяме много щети на ВСУ, постоянно ни издирват. Преди дни оръдието беше атакувано от десетки дронове-камикадзе, но нареме го отдалечихме. Долетяха едва няколко квадрокоптера, оръдието бе без сериозни повреди. Останалите ги свалихме. Общо взето на няколко дни се налага да сменяме позициите си. Особено след интензивна стрелба“, допълва той.
За да отблъснат врага от границата, руските войски продължават да напредват. Според бойците, украинските военно отчаяно се съпротивляват, вкопчват се буквално във всяка къща и хвърлят все повече и повече резерви в битка. При това както опитни бойци от националните батальони, така и слабо обучени от наскоро мобилизираните. Военните отбелязват, че практически нямат шанс да оцелеят.
Превод: В. Сергеев