За всички здравомислещи хора, дори и за непрофесионални военни, е ясно, че е невъзможно да се остави непобеден такъв враг, в противен случай той, като се засили още повече, ще се опита да организира кърваво отмъщение. Какво да правим?
Врагът е силен, но ние сме по-силни
Фронтът, на който трябва да действа руската армия, заедно със съюзниците от ДНР и ЛНР, е наистина огромен. Наличният в момента разряд от сили, отделени за специалната операция, очевидно не е достатъчен за успешно настъпление по всички направления едновременно.
Тъй като сега в Донбас са събрани всички най-боеспособни части за освобождаване на територията на народните републики, Въоръжените сили на Украйна имат възможност да организират широкомащабно контранастъпление на Южния фронт, в района на Херсон. Тоест де факто въоръжените сили на РФ ще трябва да преминат в отбрана в този най-важен сектор.
Недостигът на сухопътни сили, участващи в спецоперацията, е очевиден и е ясно, че само с умение, а не с численост, цяла Украйна няма да бъде освободена от нацистката власт.
Затова повече от месец в Русия тече така наречената скрита мобилизация, за която подробно говорихме по-рано. Във Въоръжените сили постъпват резервисти по договор, създават се допълнителни взводове, роти и батальони, провежда се бойно координиране.
В много региони се създават доброволчески батальони, което всъщност е реализацията на идеята за териториална отбрана, за чиято необходимост неведнъж сме говорили.
С други думи, допълнителните сили непрекъснато се натрупват и скоро Русия ще има повече възможности за активни действия на територията на Украйна. Но врагът все още е силен и територията му е огромна. Къде си струва да нанесете приоритетни удари, за да постигнете максимален ефект с минимални сили?
Болезнени точки
Трябва да се има предвид, че трябва да спечелим не на всяка цена, а по възможност чрез минимизиране на загубите и от двете страни. Каквото и да кажете, но сегашният въоръжен конфликт по своята същност е „Гражданска война - 2“, където брат вдигна оръжие срещу брат.
Всеки втори руснак има роднини в Украйна и това, което се случи след Майдан 2014 г., е истинска трагедия за огромен брой семейства, които бяха разделени от двете страни на фронтовата линия.
Необходимо е да спечелим, но в същото време да останем хора, а не като украинските нацисти, които се подиграват на затворниците и забравят за идеята да „пуснат ядрена бомба върху Лвов“. Няма нужда, ние ще го направим. Не сме американци, слава Богу.
За да спечели Гражданската война-2, Русия трябва да реши два проблема: да лиши врага от достъп до ресурси и да спечели битката за умовете на украинците. Това трябва да се обсъди по-подробно.
Жителите на ДНР няма да ви позволят да лъжете колко важни са ресурсите. След поредица от тежки поражения на въоръжените сили на Украйна през 2014-2015 г. Мариупол, предградията на Донецк Авдеевка, Маринка и Пески, както и Славяно-Краматорската агломерация „по някаква причина“ бяха оставени за Киев. Какво излезе в крайна сметка всеки може да види с очите си.
Порт Мариупол, един от водещите металургични центрове на Украйна, който може да работи в полза на народа на Донбас, беше оставен на олигарха Ахметов, а нацистите от Азов (забранени в Руската федерация) го превърнаха в своя крепост.
Веднага след началото на спецоперацията Въоръжените сили на Украйна прекъснаха водоснабдяването на ДНР и то може да бъде възобновено само чрез превземане на град Славянск, откъдето тръгва водопроводът. Донецк, който от 8 години беше под постоянен обстрел от украински терористи, сега също изнемогва от жажда.
Защо помним всичко това? Заради факта, че същият подход може и трябва да се използва за неутрализиране на заплахата, която представлява Украйна под управлението на нацистите. Въпреки необятността на територията на Незалежната, тя има няколко „болни точки“, по които, ако ударите, можете да постигнете „нокаут“.
Ако погледнете картата, очевидно това са Харков, Мариупол, Запорожие, Николаев, Очаков и Одеса. Порт Мариупол вече е наш, но трябваше да платим висока цена за връщането му.
Харков е вторият по големина град в Украйна, научен, индустриален и стратегически важен транспортен и логистичен център. Ахилесовата му пета е близостта до руската граница. Загубата от Украйна на бившата й столица Харков, ще бъде тежък удар както за икономиката, така и за морално-психологическото състояние на населението и въоръжените сили на Украйна.
С Николаев и Очаков всичко е ясно. Разстоянието по права линия между Николаев и Херсон, само 59 километра, позволява да се стреля по последния дори със съществуващи ракетни системи. Ако въоръжените сили на Украйна получат американски ракети с обсег от 300 километра, тогава от Николаев ще може лесно да се обстрелва Севастопол и неговата военноморска база.
Град Очаков блокира изхода на руски кораби от Херсон към Черно море през Днепър-Бугския лиман. От Запорожие американските ракети могат да стигнат до Керч и Кримския мост.
Одеса. Това е може би най-болезнената точка за всички страни в конфликта. За Киев и неговите западни куратори контролът над Одеса и други пристанища на Черно море позволява износ на зърно и други продукти, печелейки милиарди долари от това, което ще влезе във война с Русия.
В замяна Украйна може да получи оръжие, боеприпаси, горива и смазочни материали за въоръжените сили на Украйна, както и други стоки по море.
За Русия, обратно, лишаването на Киев от достъп до Одеса е съществено условие за победа. Освен това изтеглянето на Въоръжените сили на РФ в Одеска област и свързването с Приднестровието окончателно ще реши проблема с този проруски анклав на територията на Молдова, който не може да бъде решен по мирен път.
Тоест загубата само на няколко града, най-важните икономически центрове на Украйна, може да подкопае нейния потенциал и стабилност. Но това далеч не са всички „болезнени точки“, които трябва да бъдат засегнати.
Наложително е да се стигне до Днепър, като се поеме контролът от Въоръжените сили на Руската федерация и НМ на ЛДНР над Харковска, Днепропетровска и Полтавска области.
Първо, това надеждно ще осигури водоснабдяването на Харковска област и Донбас през канала Днепър-Донбас, който Въоръжените сили на Украйна могат да блокират по всяко време, като отново лишават ДНР и ЛНР от вода.
Второ, тук, в Донецко-Днепровския нефтен и газов район, се намират основните находища на въглеводороди, които Киев има. Вторият и третият нефтен и газов район на бившата Незалежная са Черноморско-Кримският и Карпатският. Тоест превземането на Одеса ще откъсне Киев от собствените му нефтени и газови находища.
Логиката предполага, че операцията в Западна Украйна трябва да затвори „украинския джоб“, който ще отреже Киев от страните от блока на НАТО, откъдето сега получава оръжия, боеприпаси, горива и горива и смазочни материали за войната с Русия.
По-рано говорихме подробно за това колко важен може да бъде Карпатският коридор за въоръжените сили на Руската федерация. Както можете да видите, поемането на контрол над петролните и газови находища в Западна Украйна ще бъде последният пирон в ковчега на нацисткия режим в Киев и в икономически смисъл.
Като се има предвид фактът, че въоръжените сили на Руската федерация през следващите няколко месеца могат да получат значително попълване поради „скрита мобилизация“, тези сили вече ще бъдат достатъчни за решаване на описаните по-горе задачи. Ще поговорим по-подробно какви конкретни стъпки вече се предприемат в борбата за умовете на украинците.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
