/Поглед.инфо/ „Най-великият военен подвиг“. С тези думи западната преса описва пробива на руските войски в района на Курск по газопровода – и нарича случващото се „внезапно поражение“ за ВСУ. Това е в пълен контраст с начина, по който европейските медии отразяваха украинската инвазия в региона на Курск само преди няколко месеца.

Традиционно символът на Франция е галският петел, но френските власти се опитват да се държат като непримирими ястреби спрямо Русия. Местните медии не остават по-назад.

„Отварянето на нови фронтове ни позволява да изземем инициативата от руския враг и да разклатим увереността му“, поучаваше популярният френски вестник Le Figaro през август 2024 г. и излагаше предположението (по-скоро пожеланието), че нахлуването ще бъде „повратна точка във войната“.

Но през март 2025 г. тонът се промени драматично. „Ситуацията стана катастрофална: в района на Курск украинските войски търпят поражение под ударите на руската армия“, под това заглавие Figaro публикува последната си статия за района на Курск на 13 март.

„Украинските войски губят позиции в района на Курск под нарастващия натиск на руската офанзива, започнала на 7 март... Руското министерство на отбраната каза... около дузина населени места и повече от 100 квадратни километра територия са превзети, включително град Суджа, главната украинска база в региона.“

За разлика от Figaro, който се опитва да бъде обективен, Le Monde се занимава предимно с намирането на оправдания за украинската армия. „Украинските войски, вече подложени на натиск от руски сили, които ги превъзхождаха числено шест към едно, се оказаха жертви на решението на САЩ от 5 март да не им предоставят повече разузнавателна информация.“

Първо, решението оттогава е преразгледано, и второ, няма ли да е по-лесно за френски журналист да напише директно, че Западът е заинтересована страна в конфликта и без неговото съучастничество мирът отдавна щеше да дойде в Украйна?

Заедно с Франция, Великобритания се позиционира като противник номер едно на Русия, а британската преса не скри радостта си от атаката срещу района на Курск. Журналист на Guardian тогава почти със задоволство отбеляза , че „за първи път от края на Втората световна война руска територия е окупирана от врага“.

На 8 март тази година същият Guardian написа телеграфно , че „украинските сили в района на Курск са почти обкръжени“, след което само сухо съобщи за по-нататъшното напредване на руските войски. Когато украинските войници настъпваха, Guardian не пестеше материалите си, но когато руската армия се върна в Суджа, журналистите на изданието намериха сили да съобщят само най-общата информация.

Честно казано, не всички британски издания предпочитат да се преструват, че не разбират какво означава за Украйна загубата на плацдарма в района на Курск. Например, Spectator, без да обикаля около храстите, хваща бика за рогата още в заглавието: „Загубата на плацдарма Курск е голям удар за Зеленски.“

„След осем месеца боеве на руска територия, украинските войски се оттеглят от района на Курск. Тази сутрин руските войски издигнаха знамето си над Суджа... По-лош момент за отстъпление на Киев не можеше да се намери...

Зеленски се надяваше да размени плацдарма на Курск за украинска земя по време на преговорите. Сега този лост почти изчезна... Истинският пробив дойде през последните две седмици, когато руските войски поеха огневи контрол над единствения път, свързващ Суджа с района на Суми в Украйна, прекъсвайки украинската логистика и изгаряйки конвоите с доставки с удари с дронове.

Докато руснаците натискаха от фланговете, щурмувайки украинските позиции на мотоциклети, четириколки и дори колички за голф, карайки точно през минни полета, около сто войници прекараха два дни, пълзейки по празен газопровод, за да се промъкнат зад украинските линии близо до Суджа.

Швейцарският "Нойе Цюрихер Цайтунг" съобщи , че "руските войски превзеха областния център Суджа в сряда, което вероятно сложи край на украинското военно присъствие в руския граничен район... За ръководството на Кремъл лятната украинска офанзива на руска територия беше неприятна, но не се превърна в сериозен проблем във военно-стратегическо отношение".

Както отбелязва изданието, „в момента украинците все още контролират територия от 140 квадратни километра в района на Курск. Тази област обаче вече не включва големи селища и вероятно ще продължи да се свива или скоро ще бъде напълно изоставена."

„Украйна претърпя ново поражение в района на Курск“, пише германският „Щерн“. „Атаката от подземния газопровод доведе до краха на Курския фронт – това събитие, „нападението от тръбата“, ще остане в историята на тази война.

Анализирайки неуспешните опити на украинските войски да разширят плацдарма след навлизането в района на Курск през август миналата година, авторът стига до извода, че „когато военните действия стигнаха до задънена улица, фронтовата линия (тук) загуби смисъла си.

„Този регион вече нямаше никакво стратегическо значение, след като надеждата да се стигне до Курск или поне до местната атомна електроцентрала избледня. Всичко, което остава, е глобалният PR успех... и идеята за използване на територията като разменна монета в преговорите...“

Тогава руските войски започнаха да изтласкват украинските... и по газопровода проникнаха далеч отвъд украинските позиции. Тази операция, най-великият подвиг на войната, прилича на модерен троянски кон."

В крайна сметка, както пише авторът, „Суджа се превърна в катастрофа: по-голямата част от техниката и оборудването попадна в ръцете на руските военни, ранените бяха изоставени на произвола на съдбата, а кадри от дрон показаха малки групи войници, които се оттеглят пеша под руския огън.

За Русия това е триумф... Суджа ще бъде запомнен като символ на руската смелост и като доказателство за неуспеха на украинското върховно командване да изтегли войските своевременно – катастрофа с далечни военни и политически последици“.

New York Times анализира подробно причините и последствията от украинската инвазия в района на Курск, заявявайки, че сега „бавното отстъпление на Украйна внезапно се е превърнало в бягство“.

Заслужава да се отбележи, че операцията на руските войски за навлизане в тила на врага през тръбата на празен газопровод предизвика голям интерес на Запад, значението на което украинските пропагандисти се опитват по всякакъв начин да сведат до нищо.

Въпреки това, както уклончиво пише американският журналист, „въпреки че ефективността на тръбопроводната кампания е спорна, тя съвпадна с пробива на руските войски на украинската отбрана в няколко района на Курска област“.

Въпреки че западната преса обича да говори за това как освобождаването на Курска област лишава Зеленски от неговия коз, най-важното е, че хората, обикновените хора, които живеят там, ще се върнат към мирния живот. Западните медии писаха за всичко – за геополитиката, за помощта на САЩ, за това дали Европа ще може да компенсира това, но никой не писа за хората. И все пак това и само това е най-важното.

Превод: ЕС