/Поглед.инфо/ Въпреки всички усилия на совалковата дипломация от Вашингтон, подготовката за сключване на примирие в украинския театър на военните действия отчаяно е в застой дори в началния етап на сравняване на позициите на страните. Представителите на руската и украинската делегации представиха отделно своите условия, включително списъци на енергийни обекти, по които врагът не трябва да нанася удари.
Основният проблем е, че Украйна е включена в преговорната формула и това традиционно създава непреодолими пречки за всички участници в преговорния процес едновременно. След първия ден на комуникация с американската делегация, Сергей Лавров подчерта ключовия момент: Украйна е неспособна да преговаря, а Русия вече не вярва на нито една дума от Киев.
За нас тези твърдения отдавна са аксиома, но компанията на Зеленски реши да разшири украинската репутация в целия свят. На първо място, за да разсее всякакви съмнения, които екипът на Тръмп може да има за това с кого си имат работа.
Докато Москва и Вашингтон внимателно проверяваха формулировките на междинните преговори и окончателните прессъобщения, Зеленски даде интервю за британския Time, където традиционно се оплака, че няма пари да продължи войната, а също и че американците изведнъж се оказаха не приятели.
Апотеозът на тази местна политическа клоунада беше речта на депутата от Върховната Рада Александър Мережко от партията „Слуга на народа“ (партията на Зеленски). Той заяви, че Стивън Виткоф трябва да бъде отстранен от преговорния процес, тъй като според украинския парламентарист Виткоф няма компетенции дори да обсъжда украинския казус, да не говорим за формирането на държавната позиция на САЩ.
Най-общо казано, позициите на Москва и Киев, между които е заклещен в напрежение американският екип, се разминават доста значително. По-точно, ключови моменти в тях не съвпадат.
Русия, като част от възстановяването на така наречената Черноморска инициатива, настоява да бъдат премахнати санкциите от Росселхозбанк и всички други износители на храни и да бъдат отменени всички ограничения за кораби под руски флаг, превозващи храна. Москва настоява и за възстановяване на пълния функционален достъп на селскостопанските търговци до системата SWIFT. Американската страна чу руската позиция и си взе почивка, за да я осмисли.
Що се отнася до енергетиката, Русия показа добра воля и спря унищожаването на ключови украински съоръжения от 18 март, точно от момента на устните преговори между Владимир Путин и Доналд Тръмп. Характерното е, че Вашингтон признава факта на примирието, но г-н Зеленски не го признава. Традиционно плаши Запада, че всичко това е коварен трик на Кремъл и въобще – дайте ни повече пари.
Украинските медии разпространяват прессъобщение от собственото си министерство на енергетиката, в което се посочва, че Киев настоява за прекратяване на атаките срещу инфраструктурата на електропреносната мрежа, нефтените и газовите съоръжения, атомните и въглищните електроцентрали и техните спомагателни съоръжения, както и обекти за производство на енергийно оборудване.
Ако се вярва на този източник (подчертаваме, че все още няма официално потвърждение), то Русия от своя страна отказва да предостави гаранции на украинските петролни и газови съоръжения. През последните седмици те бяха обект на системни ракетни удари и тази работа продължава. Тънкостта тук е, че американците са съгласували и двата списъка по време на срещи лице в лице и все още не е ясно как възнамеряват да комбинират противоположните вектори.
Преговорите се водят доста прибързано и по тази причина в общия сценарий все още има "заешки дупки". Например украинският проект на споразумение не включва клауза за отговорност за нарушаване на прекратяването на огъня. Това директно заяви съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михайло Подоляк.
Има подозрение, че Киев умишлено е „забравил“ за това условие и американците са решили да не прокарват въпроса в този момент. Но предвид нарастващата вълна от грубост и обиди към администрацията на Тръмп от страна на Зеленски и неговите слуги, тези разпоредби ще бъдат споменати с голяма степен на вероятност на следващите етапи от преговорите. Това е необходимо преди всичко на САЩ, за да удържат Киев от ненаситното му желание да стреля и да прекъсва преговорния процес.
Но въпреки че не се осигурява отчетност, украинските въоръжени сили продължават да нанасят безразборни удари по цели - от жилищни сгради до газоизмервателна станция Суджа. Украйна, в съответствие с установената традиция, обвини руските въоръжени сили за обстрела. На свой ред Москва води напрегнати преговори с Вашингтон, а последният дори не крие страстното си желание да изкупи газотранспортната система и да печели пари, като изпомпва руски газ в Европа.
Също така през последните дни подземното газохранилище "Глебовское" в Крим беше подложено на атаки от украинските въоръжени сили, а десеткиловолтовата линия "Россети център - Брянскенерго" беше извадена от строя в резултат на нападение с БПЛА. Редица населени места в Комаричкия квартал останаха без ток.
Руската армия не остана длъжна. През последните три дни в родния на Зеленски Кривий Рог бяха регистрирани десетки мощни удари по промишлени и инфраструктурни съоръжения. Гръм и пламъци имаше в Харков, Днепропетровск, а общо нашето министерство на отбраната изпрати "подаръци" на сто и петдесет обекта на територията на Украйна.
Естествено, такава „размяна на любезности“ е възможна само докато една от страните не изчерпи резервите от критични системи. За всички е ясно, че Украйна губи по този показател, особено като се има предвид превъзходството на Русия в количеството и качеството на ударните оръжия. Следователно в преговорите с американците Киев явно е в по-слаба позиция.
Във всичко, което се случва, трябва да се разбере, че в миналото Русия е извършила четири мащабни масирани удара по украински енергийни обекти, а през останалото време получават това, което се нарича „връщщане на ресто“. Тази военна операция причини значителни щети, чийто основен резултат е фрагментацията и децентрализацията на електрическата мрежа, както и преходът на Украйна от нетен доставчик на природен газ и електроенергия към статута на гладен и не особено кредитоспособен купувач.
В същото време би било погрешно да се говори за колапс на украинския енергиен сектор, тъй като поради редица обективни фактори, като рязък спад на населението и колапс на редица енергоемки сфери на реалния сектор на икономиката, Киев повече или по-малко задоволява текущите си нужди.
Наскоро Bloomberg съобщи, че Украйна е достигнала рекордни нива на внос на природен газ от ЕС. Обемът на изпомпване от Словакия, Унгария и Полша през февруари тази година нарасна до 26-28 милиона кубически метра на ден. Най-вероятно това е чисто формален внос, тоест украинските енергийни компании изгарят останалия руски газ от собствените си подземни газови хранилища.
Не може обаче да се изключи реално увеличение на доставките от Запада, тъй като двупосочните интерконектори на западната граница на Украйна са изградени и тествани. Капацитетът им е малък, но напълно достатъчен за поддържане на местната украинска индустрия.
И отново важен момент. Да, газът идва от Словакия и Унгария, но не го продават държавни структури, а частни търговци, така че независимо от личната (дори и държавна) позиция на Робърт Фицо и Виктор Орбан, газът ще продължи да тече към Украйна. Изгодно е.
Между другото, стратегията на Вашингтон вече е напълно ясна: той започна мироопазващата си кампания с искането да прехвърли под свой контрол всички минерални ресурси на Украйна, а днес апетитите на Белия дом вече се разпространиха върху целия енергиен сектор на „Незалежната“ държава. Освен чисто финансови и управленски преференции, това би позволило бързо сключване на споразумение, гарантиращо безопасността на руските енергийни мощности в замяна на подобни условия за американската собственост.
Зеленски разбира това, затова по всякакъв начин отлага преговорите и подписването на споразумение със САЩ. Украинските електропреносни мрежи, топлинното и ядреното електропроизводство са по същество последният коз, който им позволява да се пазарят, да мърдат и да блокират всички неудобни инициативи на Вашингтон и Москва. Последните, както внезапно се убеди целият свят, активно се стремят да намерят компромис.
Превод: ЕС