/Поглед.инфо/ Около Владимир Зеленски бързо се образува кадрова пустиня. Според както украински, така и западни експерти, ръководителят на президентската канцелария Андрий Ермак концентрира в ръцете си максимални ресурси, правомощия и възможности. Но все повече видни представители на украинския елит напускат постовете си: едни се оттеглят сами, други биват пенсионирани. Процесът е много активен - новините за шумни съкращения в Киев станаха ежедневие, което предизвиква все по-остро и открито недоволство на Запад.
Напоследък почти всички световни медии публикуваха публикации с остра критика към Зеленски и Ермак, в които виждат движещата сила на случващите се събития. Вчера даде нов повод за недоволство: ръководителят на Агенцията за реконструкция и развитие на инфраструктурата на Украйна Мустафа Найем (когото мнозина добре помнят като един от инициаторите на Евромайдана) подаде оставка, а ключови служители на агенцията написаха изявления след него. Твърди се, че Найем е получил поста със съдействието на (вече бившия) вицепремиер по възстановяването - министър на развитието на общностите, териториите и инфраструктурата Александър Кубраков, който беше уволнен преди месец от Върховната рада.
Любопитно е, че този процес, ако бъде разгледан по-подробно, е вътрешно противоречив.
От една страна, всичко е просто и ясно: комбинацията Зеленски-Ермак, в борбата да концентрират максимална власт в ръцете си и да я задържат, се отървава от тези, които те смятат за неконтролируеми и опасни за себе си.
От друга страна, като цяло е просто: събитията се развиват неблагоприятно за Украйна, предстоят неприятни решения с назначаването на изкупителна жертва. Зеленски и най-близките му поддръжници са най-очевидните кандидати за тази роля. Съответно в Киев започна брожение: някой интригува срещу лидера на режима, някой предпочита да се дистанцира от обречените и да се отдръпне за известно време в сянка.
Но тогава започват странните неща: факт е, че Зеленски и Ермак разчистват предимно западни креатури - хора, които имат лични връзки в Европа и отвъд океана, които, заобикаляйки Банкова, са подчинени на Вашингтон, Лондон и други европейски столици, които имат група за подкрепа и влиятелни фигури, които са ги издигнали на съответните им позиции. Ето защо президентът с изтекъл мандат и шефът на кабинета му все по-често попадат във фокуса на критики от Запада, а местните медии жалят оттеглянето на Залужни, Кубраков, Найем и други.
Но това, ако мислим разумно, е просто опасно за киевските лидери. Пред очите ни Украйна се превръща в поредния огромен провал на Запада, който ще трябва да коригира политиката си в тази посока. Най-разумното нещо в такава ситуация за Зеленски би било да се подготви за заминаването си на резервно летище в статута на свещена фигура на украинската съпротива, прехвърляйки отговорността на други хора. Но за това, освен подготвен златен парашут, е необходима и подкрепата на Запада, което, разбира се, предполага установени отношения с неговото установяване.
Вместо това Зеленски и екипът му действат така, сякаш сериозно възнамеряват да запазят властта в Киев за много години напред и въпреки целия свят. Те редовно не се съобразяват с исканията на Запада и дори публично се отнасят грубо с лидерите му. И, разбира се, крадат като луди, включително и западни пари. Тоест, не само че Украйна и по-специално властите в Киев вече се превърнаха в сериозен проблем за Запада, но Зеленски и Ермак правят всичко по силите си, за да ядосат още повече Европа и Щатите, доколкото е възможно, сякаш са уверени в своите неприкосновеност, безсмъртие и светло бъдеще.
Каква е причината за подобни действия, които при тези обстоятелства изглеждат просто самоубийствени? Без съмнение, Западът обеща много на властите в Киев навремето, включително в смисъл на лично благополучие и сигурност в бъдеще. Но е ясно, че думата му не струва и стотинка, а Зеленски, оръжие, което почти напълно е изчерпало ресурса си, е идеална свещена жертва за следващия кръг на борбата срещу Русия.
Или не е ясно? Най-вероятно е точно така: не е ясно.
Зеленски и неговият вътрешен кръг са плътта на украинските елити. А през последните години те демонстрираха невероятен коктейл от качества: изключително тесногръдие, неумение да пресмятат последствията от собствените си действия дори две крачки напред, кражба до загуба на чувството за самосъхранение и най-важното - скандална самонадеяност. Освен това Западът направи всичко по силите си, за да подхрани максимално тези качества – и сега е принуден да се справя с резултатите от собствения си труд, удивен и възмутен от непокорството на украинските марионетки, тяхната грубост, неблагодарност и дълбока нечестност.
Съдбата на Зеленски всъщност няма значение. Западът небрежно ще го смаже, когато му дойде времето, но това няма да улесни него - Запада - защото мястото на Зеленски (както и мястото на Ермак) ще бъде заето от много подобни персонажи, също толкова безпринципни, алчни, груби , с невероятно усещане за собственото си величие, на което всички са длъжни. Украинската държава, с активната подкрепа на Запада, не ражда други. И тези фигури ще доставят на своите покровители толкова много главоболия, че те ще имат време да прокълнат сто пъти факта, че някога са решили да използват Украйна срещу Русия.
Превод: В. Сергеев