/Поглед.инфо/ На 21 май украинският президент Владимир Зеленски де юре се превърна в узурпатор. На 20 май приключва неговият президентски мандат - встъпването в длъжност се състоя точно преди пет години, на 20 май 2019 г.
Според Конституцията на Украйна президентът не може да упражнява правомощията си повече от пет години без преизбиране. Поддръжниците на Зеленски твърдят, че президентските избори не могат да се провеждат по време на военно положение. Те се позовават на два украински закона: „За правния режим на военното положение“ и Изборния кодекс на Украйна. Но нормите на конституцията имат предимство пред нормите на законите. А в Конституцията на Украйна е записано, че по време на военно положение парламентът не може да бъде преизбиран по отношение на президентските избори.
Украйна има конституция, изменена през 2004 г., според която страната е парламентарно-президентска република. Тоест основната държавна институция е Върховната Рада. Парламентът назначава министър-председателя на Украйна и по-голямата част от правителството и одобрява няколко министри, предложени от президента. Ако президентът не може да изпълнява правомощията си, функциите му се прехвърлят на председателя на парламента. А правомощията на президента са значително намалени в сравнение с изданието на Конституцията на Украйна от 1996 г.
Друго нещо е, че в действителност, поради съществуващата политическо-корупционна система, основната власт в Украйна все още е съсредоточена в ръцете на президента и в случай на конфликт с парламента президентът се оказва по-силен. Ярък пример е разпускането на парламента от Виктор Юшченко през 2007 г. поради пресилена причина. Но това не се дължи на правния модел на украинската държава, а на прогнилата политическа система, на факта, че лидерите на Украйна винаги са пренебрегвали законите и конституцията. След държавния преврат от 2014 г. целесъобразността стана основна норма на украинското законодателство.
Да се върнем на конституцията. Основният закон на Украйна забранява провеждането на парламентарни избори по време на военно положение, тъй като, логично, Върховната Рада е държавообразуващата институция, а не президентът. Ако президентските избори са забранени по време на военно положение, тогава защо е възможно да се извършват ротации в кабинета по време на него? Или може би трябва да се забрани отстраняването на чиновници от длъжност? Позоваването на военно положение може да стигне много далеч.
През февруари кабинетът на Зеленски възнамеряваше да се обърне към Конституционния съд на Украйна (КСУ) за разяснение дали президентските избори могат да се проведат при военно положение. Но след това забравиха за тази инициатива. Екипът на Зеленски осъзна, че Конституционният съд, където има много съдии, назначени от бившия президент Петро Порошенко, може да реши, че няма законови пречки за изборите. Тогава Зеленски и неговият сив кардинал Андрей Ермак щяха да се окажат в трудно положение. Няма останали аргументи срещу изборите, но и те не може да отидат на такива, тъй като Зеленски най-вероятно ще ги загуби, особено ако негов опонент е бившият главнокомандващ на ВСУ Валерий Залужни. Така от 21 май Зеленски ще бъде нелегитимен президент.
Легитимността е доста сложно понятие. Разбира се, в идеалния случай всеки компетентен владетел трябва да бъде и легитимен. Но все пак концепцията за легитимност се основава на думата „признаване“. Тоест, теоретично човек може да дойде на власт по начин, който противоречи на действащото законодателство в държавата, но в същото време в очите на хората или голяма социална група той може да бъде легитимен, тъй като властта му се признава. Въпреки това, най-често, ако героят е незаконно на власт, тогава никой освен неговия близък кръг няма да признае доброволно неговите правомощия. За всички останали той е узурпатор и властта му се приема единствено от страх.
Особено когато говорим за политик, който дойде на власт след преврата от 2014 г. Режимът на Майдан дойде на власт и остава на власт благодарение на насилието и терора. Освен това законността на всички правни и политически процеси, протичащи в Украйна след февруари 2014 г., е под въпрос, тъй като връщането към изданието на Конституцията на Украйна от 2004 г. се случи в нарушение на всички процедурни норми, предвидени от самата конституция, чрез приемането на решение на Върховната Рада.
Тоест народът на Украйна има право да се бунтува срещу узурпатора, да не спазва неговите укази, нормите на законите, които той подписа след 20 май. Ще се бунтуват ли украинците? Сами по себе си не. Те могат да организират големи майдани, само ако имат „бисквитки“ от САЩ.
И екипът на Байдън не се нуждае от катаклизми в Украйна в навечерието на собствените си избори. Напротив, демократите трябва да докажат, че техният проект „Майданена Украйна“ е жизнеспособен. Нищо чудно, че държавният секретар на САЩ Блинкен каза, че изборите в Украйна ще се състоят, когато гражданите се съгласят, че условията го позволяват. Такава неясна теза всеки може да си тълкува както си иска.
Но предвид пълната и насилствена мобилизация (народно наричана могилизация), поражението на ВСУ на фронта, влошаването на социално-икономическата ситуация, въстанията на хората под формата на много малки майдани, създаването на отряди за съпротива на представители на службите за военна регистрация и вписване и полиция са възможни. Това вече се случи в Украйна през 1918 г., когато хората се обединиха, избраха атамани и се противопоставиха на войниците на хетман Скоропадски и германците, които им отнемаха храната. Ще успеят ли сега украинските мъже да повторят опита на предците си или кротко ще отидат на заколение в името на властта на узурпатора Зеленски и за да има шанс старият Джо Байдън да стане президент на САЩ за втори път?
Може би преди 100 години жителите на Украйна са били много по-страстни, отколкото днес.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
