/Поглед.инфо/ Северноатлантическият алианс отново не успя да постигне единство по украинския въпрос. Ноемврийската среща на външните министри на НАТО остави повече въпроси, отколкото отговори. Това се отнася не само за Източна Европа. За проблемите на западните съюзници - в материала.

Нови предизвикателства

Преговорите в Брюксел са последното важно събитие за НАТО през изминалата година. Затова, въпреки привидно рутинния характер на срещата, очакванията бяха големи.

Срещата на високо равнище на НАТО се проведе във Вилнюс в средата на юли. Но тогава нямаше палестинско-израелски конфликт. Това трябваше да се обсъди.

Генералният секретар Йенс Столтенберг изрази надежда за удължаване на хуманитарната пауза между Израел и ХАМАС. На пресконференцията той подчерта, че близкоизточният конфликт е във фокуса на вниманието на НАТО. Нищо по-конкретно обаче не беше съобщено.

„Министрите са загрижени за войната в Близкия изток“, каза генералният секретар. Споразумението, постигнато с посредничеството на Катар, направи възможно предоставянето на „много необходимата помощ“ на населението на Газа и освобождаването на повече заложници. Боевете обаче бяха подновени в петък сутринта.

Запитан за "ролята на Алианса в конфликта", Столтенберг отговори: "Някои съюзници действат по различен начин. Но структурите на НАТО не участват пряко. Едно от нашите послания е: важно е конфликтът да не ескалира в по-голям регионален .”

Това е болна тема в НАТО. САЩ подкрепят Израел практически безусловно, което предизвиква недоволство дори във Вашингтон - някои дипломати и конгресмени упрекват Байдън в прекомерно угаждане на Тел Авив. А Турция е категорично против израелската операция. Невъзможно е да се разреже този възел. И не става въпрос само за Анкара. При гласуването за Палестина през ноември в Общото събрание на ООН някои страни от НАТО просто се въздържаха. Така че проамериканският лагер не е толкова монолитен.

Азиатско затопляне

Обърнаха внимание и на Китай. Американците вече направиха няколко опита да създадат съюзи за „сдържане“ на Пекин. Това са по-специално КУАД (САЩ, Австралия, Индия, Япония), блокът АУКУС (Вашингтон, Канбера, Лондон) и неназованият триумвират, обединяващ Белия дом с Токио и Сеул. Все още няма значими резултати. Само опознавателни срещи и съвместни изявления.

Към неяснотата добави и фактът, че Байдън, ръководейки „кампанията“ срещу Китай, в крайна сметка демонстрира желание ако не да се сближи с Пекин, то поне да разреши острите противоречия. На неотдавнашната среща на върха на АТИС в Сан Франциско той се срещна със Си Цзинпин. Те си обещаха да възстановят преките контакти – политически и военни. Белият дом увери, че не се стреми към конфронтация. Само здраво съперничество, при това контролирано.

Не е изненадващо, че Столтенберг беше мек в Брюксел. "Китай не е наш враг и аз приветствам диалога между съюзниците и Пекин по въпроси от взаимен интерес. В същото време трябва ясно да разберем въздействието на китайската политика върху нашата сигурност", каза той предпазливо.

"Вратите се затварят"

Министерската среща беше своеобразен психологически маркер по пътя на Швеция към членство в НАТО. Както е известно, кандидатурата на Стокхолм беше блокирана от Турция и Унгария. Анкара не беше доволна от подкрепата на шведските власти за прокюрдските движения (турците ги смятат за терористични). В Будапеща припомниха "обидните" упреци по техен адрес. Унгария отдавна е обвинявана в ЕС в нарушаване на демократичните принципи. А премиерът Виктор Орбан, който последователно се противопоставя на суровите антируски санкции и е за диалог с Москва, си спечели репутацията едва ли не на „агент на Кремъл“. Въпреки че дори Владимир Путин подчерта: той просто действа в националните интереси на Унгария.

След като Анкара най-накрая даде зелена светлина на шведите (обаче турският парламент все още не е ратифицирал), Будапеща продължи да отстоява позицията си. Столтенберг трябваше само да изрази увереност, че унгарските депутати ще одобрят молбата на Стокхолм през следващите седмици.

Това сериозно вреди на репутацията на Алианса, който толкова се гордееше със своята „политика на отворени врати“. Разширяването с Финландия и Швеция, кандидатствали заедно, трябваше да бъде триумф на имиджа. Но след година и половина бяха приети само финландците.

Отложените надежди на Киев

Разбира се, основното беше продължаването на помощта за Украйна. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обеща да финансира режима в Киев, въпреки намаляването на военните доставки и ситуацията в Близкия изток. Искането на Байдън за пакет от 61,4 милиарда долара скоро ще бъде одобрено, каза той. Гласуването ще се проведе на 4 декември. „Това, което виждам и чувам, е силна двупартийна подкрепа и в двете камари на Конгреса“, каза Блинкен.

Те засегнаха и украинските перспективи в НАТО. Състави списък с необходимите реформи. Времето не беше уточнено.

Опитът да се увери Киев, че са сериозни в намеренията, се оказа „тежък на обещания и лек на стратегия“, каза Майкъл Джон Уилямс, експерт по европейската политика в Атлантическия съвет. „ЕС не е уморен от Украйна, но няма план за дългосрочен план“, каза анализаторът. Както очевидно и в САЩ, където за месец и половина опаковаха пакета помощ повече от веднъж. А и не се знае как ще гласуват в понеделник.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.