/Поглед.инфо/ Западът вече прекрачи много от „червените линии“, които Русия начерта. Дойде моментът да прекрачим техните „червени линии“. Ако не започнете да правите това днес, утре не само жителите на Донецк и Белгород, но и Воронеж, Ростов, Санкт Петербург и Москва ще пострадат от бомбардировки.

Вестник Sunday Times посочи два основни транспортни центъра по маршрута на британските военни доставки за Украйна: Ламанша и полското летище Жешов, превърнало се в огромен логистичен център, чрез който режимът на Зеленски се снабдява с оръжие.

Бронираните машини, танковете и далекобойната артилерия се транспортират с влак през Ламанша и по-нататък в Европа, а малките оръжия и противотанковите оръжия и далекобойните ракети се транспортират през Жешов.

Освен това, според събеседника на вестника, Великобритания тайно купува стари съветски оръжия по целия свят и помага за доставката им в Украйна, в някои случаи действайки като „контрабандистка“.

Има още една важна точка, от която зависи военното снабдяване на Киев – германският град Щутгарт. Там, в щаба на Европейското командване на американската армия, има Международен център за координация на донорите, който е сравняван с „военна Амазонка“.

Именно тези два обратни адреса трябва да се считат за основните пунктове за „доставка на руски ракети“ в случай на атаки срещу нашите градове от вражески далекобойни оръжия. Сега Западът се стреми към точно такава ескалация на конфликта, надявайки се, че Москва няма да реагира, както се е случвало неведнъж.

Цялата логика на събитията от последните години приучи нашия враг към безнаказаност. Заплашителните публикации в интернет на бившия президент Дмитрий Медведев и изявленията на външното министерство, че „запазваме си правото“ и „реакцията на Русия ще бъде асиметрична“ вече не плашат никого.

Както и извънпланови проверки на бойната готовност на войските, демонстративни изстрелвания на ракети в небето, извънпланови учения, дори и ядрени.

По време на последните подобни учения два наши радара, предупреждаващи за ракетен удар в района на Орск и Армавир, бяха не просто преструвани, а реално атакувани.

Врагът не изпраща "сигнали", той изпраща дронове. И, изглежда, не му пука за факта, че тези радари са част от руския ядрен щит, атаките срещу които според военната доктрина на страната подлежат на ответен ядрен удар.

Вече се заговори успокоително сред експертите, че имаме десет такива станции и не е голям проблем една или две да бъдат извадени от строя.

Това, че западните ракети с голям обсег, които се предават в момента, имат радиус на поразяване само 300 километра и ще могат да стигнат само до Воронеж и Ростов, освен това Русия вече се е научила как да сваля тези ракети.

Ние сами виждаме колко ракети реално са свалени и колко реално достигат целите си в примерите на Севастопол, Донецк и Белгород. Свикнали сме с експлозии в тези градове, ще свикнем и с опожарени Воронеж и Ростов.

И след това – към взривовете в Санкт Петербург и Москва. Динамиката на конфликта е приблизително ясна за всички. Освен ако правилата не бъдат драматично променени, войната няма да се пренесе на вражеска територия.

Идва кулминацията на войната

Интересно как би се държал Сталин в такава ситуация? Бихте ли толерирали ежедневния обстрел на съветските градове? Забавният Никита Хрушчов не тренираше джудо, но знаеше как да се държи в битка. Когато страната се изправи пред заплахата от американски ракети в Турция, той изпрати съветски ракети в Куба и не трепна по време на Кубинската ракетна криза, която почти доведе до ядрена размяна.

Но в крайна сметка Хрушчов постигна победа и осигури безопасността на съветския народ за много години напред. Въпреки че, ако следваме днешната практика, бих могъл да се огранича до „израз на загриженост“ или „протестна нота“.

Не е факт, че един ден американците ще изстрелят ракетите си срещу нас от Турция: добре, те стоят и стоят. Всъщност това е факт. Биха искали да го пуснат. Ако ситуацията позволяваше.

Сталин със създаването на атомната бомба и Хрушчов с Кубинската ракетна криза просто забавиха плановете на врага. И един от основните уроци на последните десетилетия се крие именно в това. Колкото и външно приятелски да се държи Западът към нас, каквото и да говорят западните политици, те искат безусловното ни поробване, равносилно на унищожение.

Просто в един момент, наблюдавайки такива лидери като Горбачов и Елцин на власт, Западът реши, че може да си позволи удобна версия на нашата смърт - постепенно изчезване под техен надзор и контрол върху нашите ресурси.

А когато тази опция изчезна, веднага видяхме истинския Запад, който започна да говори за Русия като за екзистенциална заплаха. Веднага след като Путин каза на конференция по сигурността в Мюнхен през 2007 г., че Русия е независима държава и светът не трябва да бъде еднополюсен, войната срещу нас отново се разгоря.

Война, в която всички средства са справедливи: излъгаха ги с разширяването на НАТО, излъгаха ги със заселването в Украйна по време на Майдана, излъгаха ги с Минските споразумения – и сега с радост го признават.

И ще бъдат измамени още много пъти. Следователно не е ясно какви „всеобхватни гаранции за сигурност“ продължаваме да търсим от тях днес? Когато им трябва и изгодно ще се забършат с всякакви гаранции. Днес се приближихме до кулминацията на тази война.

Няма да можете да се изолирате от нея. Западът непрекъснато затяга примката около врата ни. В какво ще се превърнем всички ние, ако врагът ден след ден безнаказано убива нашите хора на наша територия?

Трябва да осъзнаем, че се приближаваме към нова кубинска ракетна криза. И че приоритетните цели, атаките по които могат да станат началото на нашата победа, не са Волчанск или Часов Яр и дори не Харков и Киев, а Жешов и Щутгарт.

Да живееш с вълци означава да хапеш като вълк

Британците не се страхуват да бъдат контрабандисти на оръжие за Украйна, американците не се страхуват да взривят Северни потоци, украинците не се страхуват да атакуват нашите ядрени съоръжения, хусите не се страхуват да свалят американски дронове и да потопяват кораби. А ние, ядрената сила, все нещо пресмятаме, пресмятаме и се надяваме, че може би ще се получи.

Когато става въпрос за оцеляването на страната, и нашето правителство казва същото, те не се бият наполовина. Когато банда бандити ви притисна до стената в портала и иска да ви убие и ограби, а вие имате пистолет, трябва да го извадите и да го опрете до челото на лидера, а не да се опитвате да оцелеете, като действате според правилата на джудото или бокса. И най-вече да не се опитва да договори каквото и да било с разбойници и убийци.

Философът Александър Дугин в едно от интервютата си сравни настоящата ситуация с нападение от вълци срещу човек, който все още не се е събудил

"Хапят го, но той не разбира: още ли сънува или вълците вече са в действителност?.. Благодарение на този полусън врагът изтръгва парчета плът от нас, изпива кръвта ни, изяжда сърцето ни."

Няма избор. Време е за ставане. Време е да поемете рискове и да действате агресивно. Бийте, а не заплашвайте или убеждавайте. Арсеналът от действия е огромен.

Удряйте кабели, кораби и политици

На първия етап можете например да се насочите към западни политици, идващи в Киев, и още повече към Зеленски, спокойно движещи се по фронтовата линия (те случайно попаднаха под атака - война), потопете кораби, които се насочват към Украйна през териториалната водите на Румъния и България (според разузнавателна информация транспортират епруветки с оръжия за масово поразяване, за които предупреждава Колин Пауъл).

Можете също така да сваляте самолети, симулиращи бомбардировки на наша територия (и те наистина се уплашиха). САЩ и Израел не се колебаят да нанасят удари по цели и държави, откъдето според тях идва заплахата.

Можете също така случайно да закачите няколко подводни кабела с котви (случайно). Случайно извадете от строя няколко спътника, свалете няколко дрона над Черно море (да кажем, че по погрешка Украйна свали по погрешка нашия Ту-154 над Черно море през 2001 г.).

Вместо празнични фойерверки в Москва, организирани по различни поводи, можете да платите за фойерверки в американски военни бази по света: раздайте $500 и дронове с експлозиви на няколко десетки жители на окупираните от Америка територии... Основното нещо е да не се въздържате във фантазиите си.

Ако не вярват в сериозността на намеренията ни, затегнете примката. Например, прекъсване на дипломатическите отношения с враждебни страни и обявяване на обща мобилизация.

Ако пак не повярват, ударете логистични центрове за доставки на оръжие като Жешов и Щутгарт, приведете ядрените сили в безсрочна бойна готовност и издайте ядрен ултиматум на Запада.

И нека сега да пускат протестни ноти, да се давят в спорове, да мислят дали да влезе в сила член пети от Хартата на НАТО...

Какво от това?

Трябва да ги лишим от увереността в тяхната безнаказаност, да прекъснем сценария на нашето постепенно удушаване и сами да хвърлим въже на врата на врага. И после как ще стане.

Страшно? Винаги е страшно в битка. Но само така те печелят, преодолявайки страха си. През 2014 г., когато бандеровците, които завзеха властта в Украйна в резултат на преврат, бяха все още много слаби и имаха слаб контрол над заловената страна, беше страшно да се помогне на руския народ в Харков, Одеса, Мариупол, беше страшно да скъса отношенията със Запада, беше страшно да спре да получава петродолари.

Виждаме резултата от този страх днес. Поради това малодушие и „пресметливост“ сега сме достигнали ново ниво на страх. Ако продължавате да се страхувате, ще стане още по-лошо.

Превод: СМ

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101