/Поглед.инфо/ Нацистка Германия планира ядрена бомбардировка на Съветския съюз, използвайки най-новите системи за доставка. Това се доказва от наскоро разсекретени документи от архивите на ФСБ. Планът на Хитлер беше осуетен почти в последния момент. Кой и как подготви атомното унищожение на СССР?

Сензационно свидетелство

Работата на съветските служители по сигурността през първите следвоенни месеци беше не по-малко, ако не и повече, отколкото през всичките години на Великата отечествена война. Бивши нацистки лидери, служители, членове на СС, СА и Нацистката партия, военни и политически фигури на различни нива бяха хванати руините на падналия Райх. Следват часове на разпити, които често впечатляват и най-опитните офицери от НКВД.

През есента на 1945 г. в съветската окупационна зона в Берлин групенфюрер  Вернер Вехтер е доведен за разпит. По време на разговора оперативните служители разбраха, че пред тях не е обикновен бивш нацистки служител, а ръководителят на общия доклад за въоръженията и строителството на Министерството на пропагандата. Той имаше достъп до високи постове, така че имаше голямо разнообразие от информация.

Но основното трябваше незабавно да се докладва на Москва.

„През 1944 г. бяха разработени проекти за бомбардировачи с много голям обсег, способни да бомбардират военностроителни центрове на Съветския съюз в Урал и промишлени съоръжения в Северна Америка. Тези бомбардировачи трябваше да се използват за транспортиране на атомни бомби“, отбеляза ръководителят на Оперативният сектор на НКВД в Берлин генерал-майор Алексей Сиднев в специално послание до заместник-народния комисар на вътрешните работи генерал-полковник Иван Серов.

Москва забеляза съобщението от Берлин и скоро Вехтер беше разпитан лично. Оказа се, че през първата половина на 1945 г., когато вече е настъпила радикална промяна и съветските войски бързо освобождават Европа, целейки се в сърцето на Райха, нацистките лидери подготвят „коз“.

Последната надежда на Хитлер

Адолф Хитлер вижда може би единствения шанс за спасение от поражението в ядрените оръжия. „Нека Бог ми прости последните 14 дни от войната“, каза фюрерът пред тесен кръг от доверени хора няколко месеца преди поражението.

През 30-те години на миналия век германски учени постигат голям напредък в изследването на ядрения синтез. Подобни изследвания са проведени в Съветския съюз и Съединените щати, но именно в Германия през декември 1938 г. физиците Ото Хан и Фриц Щрасман са първите в света, които изкуствено разделят ядрото на атом на уран.

Идеята за превръщането на научните изследвания във военна програма също принадлежи на германците. Неговите автори, колкото и да е странно, бяха самите учени. През април 1939 г. физиците Пол Хартек и Вилхелм Грот изпращат писмо до Министерството на Райхсвера, в което подчертават, че развитието на ядрената физика ще направи възможно създаването на експлозив с безпрецедентна сила. Нацистките генерали харесват идеята, проектът получава финансиране и е класифициран като секретен.

След избухването на Втората световна война всички ядрени разработки преминават под военен контрол. Под ръководството на д-р Ерих Шуман работят големи специалисти: Валтер Боте, Ханс Гайгер, Курт Дибнер, Карл-Фридрих фон Вайцзекер и Вернер Хайзенберг. Концернът „Фарбен“ предостави индустриалната база за експерименти и създаване на уран-235. Норвежката компания „Норшк Хидро“ доставя тежка вода.

Така и не става възможно да се създаде атомна бомба и да се проведат пълни тестове. Сред причините са лошото финансиране, прекомерният натиск от страна на нацистката държава върху учените, както и грешки на самите ядрени физици. Съветските и съюзническите атаки срещу германските предприятия допринасят значително. Работата обаче продължава до последните дни на войната, което дава надежда на Берлин.

„Скоро ще бъде използвано ново оръжие, което ще промени целия ход на войната“, каза Гьобелс през април 1945 г. Според Вехтер нацистите са очаквали да ударят през юни. Твърди се, че министърът на пропагандата на Райха е дал инструкции да се съставят хороскопи за този месец, за да се предскаже съдбата на Хитлер. Те трябва да бъдат разпределени сред германското население.

Всичко обаче е напразно. Хитлер се самоубива, Червената армия превзе Берлин, а Германия капитулира. Учените, които са работили върху бомбата, са интернирани от съюзниците във Великобритания като част от операция „Епсилон“ и разпитвани за германския ядрен проект. След войната всички те продължават научната си дейност.

Когато физиците бяха информирани за американските бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, те бяха забележимо изненадани. Германците вярваха, че са пред всички тук. Според някои доклади много учени в същото време са се почувствали облекчени, защото първото в света бойно използване на атомни оръжия се е случило без тяхно участие.

Нищо не е свършило

По време на войната са разработени и средства за доставяне на ядрени оръжия. За атаки над Урал и Централна Азия са създадени специални бомбардировачи, за които Вехтер научава от редактора на таен правителствен бюлетин Хертел Ханс.

„През февруари 1945 г., от името на министъра на пропагандата Гьобелс, той отиде в командировка в град Целе и се срещна там със свой познат - началник на въздушното училище на специалните сили, полковник Херман Хайо, който в искрен разговор му каза че училището е въоръжено с най-новите самолетни конструкции“, каза Вехтер по време на разпит.

Атомната бомба, доставена от първата и единствена по това време балистична ракета с голям обсег, Фау-2, трябва да удари военно-промишлени съоръжения на хиляди километри от Германия. Би било почти невъзможно да се прехване и унищожи.

Създаването на Фау-1 и Фау-2 е ръководено от генерал-майор от Вермахта Валтер Дорнбергер. В началото на май 1945 г., за да избегне съветския плен, той се предава на американските войски заедно с главния разработчик на ракети, члена на СС Вернер фон Браун. Американците предадоха генерала на Великобритания, откъдето той в крайна сметка се премести в Съединените щати след две години затвор.

По-късно Дорнбергер работи за американската самолетостроителна корпорация „Бел“, играе ключова роля в създаването на експерименталния хиперзвуков самолет X-15 и съветва командването на ВВС на САЩ. В чест на бившия нацистки генерал през 1984 г. Министерството на отбраната на Германия наименува базата, където се намира първата в Европа батарея на системата за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.

Фон Браун, който е бил член на СС, незабавно е отведен в Съединените щати като част от операция „Кламер“. Не без причина Вашингтон го смята за особено ценен кадър: пенсионираният нацист става баща на американската ракетна техника и космическа програма. Участва и в разработването на концепцията за орбитална война със СССР.

По този начин историята на германския атомен проект не приключва през май 1945 г. Този, който не успя да удари Съветския съюз, получи втори шанс. САЩ започват да доминират, макар и не за дълго: на 29 август 1949 г. в 7:00 сутринта СССР за първи път тества ядрената си бомба на полигон в района на Семипалатинск. Така двете суперсили влязоха в ужасна и продължителна надпревара.

Превод: В. Сергеев