/Поглед.инфо/ След военната икономика международните отношения от втората половина на XX век се определяха от идеологическото противоборство между капитализма и социализма, респективно между Съветския блок и англосаксонска Европа, начело със САЩ. Реалната опасност институционалната социалистическа идеология да завладее света и застраши западната хегемония го принуждаваше да води агресивна протекционистка политика насочена срещу Източния блок.

Използвана беше неприсъща за капитализма намеса на държавите с политически инструменти за постигане на стратегическата цел – сдържане и забавяне на социалистическите икономики и ограничаване на политическото им влияние в света. За целта бяха създадени редица международни икономически, финансови, търговски и културни организации, като СТО със седалище в Женева, ФАО в областта на земеделието със седалище в Рим. ИКАО (въздухоплаване) със седалище Отава Канада, ЮНЕСКО (култура) в Париж, СЗО (здравеопазване), КОКОМ (технологии) в Париж и др. които дискриминационно бяха затворени за участие на страните от Източния блок. Същият подход беше използван в областта на международните финанси, като бяха основани МВФ, Световната банка и по-късно Европейската централна банка. По този начин Западът се огради институционално на международното равнище за изолиране на социалистическите страни. Същият модел се приложи и във военно отбранителната сфера със създаването на НАТО и по-късно с икономическото обвързване на страните от Западна Европа в ЕС.

В отговор и в защита на стратегическите си интереси Източният блок копира западната институционална структура и страните членки на Източния блок се обединиха в СИВ, със своя банка и разплащателна валута (преводна рубла), Варшавския военен съюз и други организации.

Този период, продължил до началото на 70те години на миналия век и се характеризира с развитие на вътрешно междублоково сътрудничество, създаване на зони за свободна търговия и надпревара на двата блока да проникват и разпределят нови пазари.

С размразяването на политическия климат между Изтока и Запада с подписване на Хелзинкските споразумения от 1975г. за мирно съвместно съществуване и сътрудничество в Европа настъпи период на активизиране на търговско икономическия и културен обмен между двата блока. Разхлабен беше режима за приемане на страните от Източния блок в международните организации в системата на ООН.

Голям тласък за развитие на икономическите и търговски отношения между двете обществено политически системи имаха подписаните споразумения между САЩ и Съветския съюз за контрола на въоръженията, ракетите с малък и среден обсег, противоракетната отбрана и ядрения паритет, с които се поставиха основите на стабилност и сигурност, което предопредели най-продължителния мир в Европа.

След падането на социализма и заличаването на Съветската държава от картата на света, САЩ се оказаха в ситуация на едностранен лидер на света и възможност за водене на безконтролна авантюристична международна политика на диктат, изнудване, зависимости, разделение, конфликти и войни. В новата им роля създадените международни организации за САЩ постепенно загубиха значение, като крепител на стария следвоенен международен ред, който вече не обслужваше интересите им на глобален лидер.

Поради тези причини систематично след Студената война постепенно международните организации, включително и ООН изгубиха функциите си да контролират и решават конфликтите в света и изпълняват предназначението си да гарантират световната сигурност и спазване утвърдените правила от международните икономически и търговски отношения.

Заобикаляйки ги САЩ си измислиха свои правила в международните отношения извън устава на ООН и установения международен ред. Със същата сила това се отнася и за международните икономически и търговски организации, които на практика са пренебрегвани, все едно не съществуват и са обречени на отмиране.

Нещо повече САЩ заедно с западните си съюзници се опитаха да идеолигизират американските правила като изнасят и налагат демокрация на останалия свят, със сила противопоставяйки демокрацията на авторитаризма. Пропагандно с тези цели в началото на 90те години на миналия век беше провъзгласена т.н. Арабска пролет и последвалите войни в Ирак, Либия и по-късно в Сирия за смяна на диктаторските режими в тези страни с либерална демокрация, без санкции на ООН. С решението си с военна сила да премахнат трите диктаторски режима, САЩ постигнаха основната си цел – да поставят под контрол петрола на тези страни, както стана ясно по-късно.

Така докато западните либерали се занимаваха с пропагандата на демокрацията и експортирането и в чужбина, в световната икономика протичаха процеси на окрупняване на националните капитали и мултиплицирането им на глобално ниво. Този процес бележи началото си преди падането на „Желязната завеса“ и продължи с особена динамика след отпадането на социалистическото съперничество и САЩ установиха световна хегемония.

И както стана ясно по-късно с неразумната си и недалновидна политика на изнасяне на промишлен капитал от края на 70те години на XX век, на Изток главно към Япония, Китай и Южна Корея, САЩ се оказаха изведнъж в коренно различна неблагоприятна за глобалното ѝ лидерство геополитическа реалност. Ре-индустриализирани със загубен статут на първа индустриална сила. Малко произвеждат и гражданското потребление е изцяло внос главно от Китай. На изпразненото място от промишления капитал се настани пазарът на финансовите услуги и вместо индустриално производство финансовият капитал концентриран главно във Федералния резерв се насочи към възпроизводството на добавена стойност от парите (долари). Облагодетелстван от ролята на долара като световна разплащателна валута. Използвана от САЩ като основният финансов инструмент за политическо и икономическо влияние и зависимости над останалия свят. И крепител на световната им хегемония и до днес.

Ако сравним структурата на американската икономика преди глобализацията цифрите показват дълбоки дисбаланси: произвеждали са над 50% от металорежещите машини, а днес спадат е под 30%, след ре-индустриализацията. В гражданския сектор картината е драстична: 10% местно производство на потребителски стоки и 90% внос предимно от Китай. Всичко това се отрази отрицателно на външнотърговския баланс на САЩ, който е застрашително дебалансиран в полза на Китай и другите водещи икономики в света.

И днес се виждат последиците от настъпилите изменения на съотношение на силите в световното икономическо развитие, което принуждава САЩ да водят политика на мониторинг над останалия свят. Предприемайки едностранна, радикална политика на митнически натиск и икономическа принуда, обявявайки търговска война на Китай и Европа и прилагане на санкции. В опита си да се върнат в стандарт на уравновесен външнотърговски баланс и преодолеят външните си зависимости. Другият аспект на тази защитна икономическа политика се явява тежестта на дълговото бреме от 37 трилиона долара надвиснало над американската финансова система. Тези едностранни кръстоносни митнически действия и санкционен режим от страната с най-голяма икономика в света са пряк удар върху стабилността на международната икономическа и търговска система.

Изложените причини до тук показват, че старото съдържание на международните организации е пречка за решаване на съвременните предизвикателства пред които е изправена страната и повече не са им необходими, защото днес нейните вътрешно икономически задачи и застрашеното ѝ глобално лидерство налагат друг политически и икономически дневен ред. Ето защо едностранната протекционистка политика на практика показва, че САЩ вече не са заинтересовани да се съобразяват с международните утвърдени правила на СТО < ФАО и др. Даже в ООН САЩ деактивираха своята политика по отношение на всички конфликти и се опитват да ги решават едностранно с отделните страни извън ООН. Свидетели сме на промяна и връщане на американската външна политика от времето на Студената война. Стремеж да се използват предимствата на двустранната и лична дипломация за сметка на многостранната. Промяната е тясно обвързана с вътрешно икономическите им приоритети, главно продължаване на генералния курс за възстановяване на индустриалното им производство. И приоритетно как да се разпределят намаляващите им ресурси в глобалните точки, които застрашават световното им лидерство в лицето на Китай.

Докато Китай основният съперник на САЩ се намира в друга геополитическа инерционна реалност на страна достигаща в обозримо бъдеще икономически и технологичен паритет със САЩ. Затова Китай е заинтересован икономически да прониква и овладява нови пазари. Поради същите тези причини на Китай са необходими ООН (и предлагат неговото реформиране) и прилагане правилата на другите международни търговски и икономически организации за подпомагане на техните стратегически цели – да утвърждават световното си лидерство. Поради тези причини Китай се нуждае от мир, стабилност, взаимноизгодно общуване с всички страни, без бариери и политическа предубеденост и блокова обвързаност против милитаризацията на международните отношения.

Нарастване тежестта на Изтока в световното икономическо развитие трябва да се разглежда като следствие на бурното развитие на технологичния прогрес в края на XX век и смяна на идеологиите и установяване на авторитарни режими.

Високият темп на развитие на информационните технологии бързо съкрати времето между третата и четвъртата технологична революция. Внедряването на компютърните технологии създадоха нова дигитална информационна реалност на мобилност. С навлизането на изкуствения интелект светът ускорено навлиза в епоха на ново дигитално общество. Бързият пренос на информацията преодоля траекторията на различните географски ширини и разстоянията бяха преодолени и светът се умали и сближи, като едно цяло. Същевременно урбанизацията, напредъка на образуванието, улесненият достъп до информацията във видео образ на живота в различните точки на планетата ускори политическото пробуждане и съзряване на народите в стремежа им за по-добър живот. Осъзнали щетитеот кървавото си колониално минало, наложено им от вековната западна хегемония на зависимости, подчинение и политика на ограбване на техните човешки и природни богатства. Довела до мизерно съществуване на глобално мнозинство на планетата с ограбено настояще и бъдеще. Днес светът е съзрял и търси някакъв нов цивилизационен проект, който да отговаря на политически осъзнатите им цели за по-самостоятелно национално развитие, които да се съобразяват с техните интереси. Китай, Русия и другите страни от БРИКС и ШОС са носители на тази алтернатива в световното развитие.

В резултат на посочените комплексни фактори, световното икономическо развитие достигна границите на ново икономическо съдържание и е настъпило времето на Изтокът да изпревари Запада и възстанови своето господство от преди осемнайсет столетия. Процес въпреки съпротивата на старите митрополии е необратим главно поради културно исторически причини. Традиции, приемственост на напредъка, огромните човешки ресурси с преобладаващо младо поколение, с дисциплинираност, усърдие и трудово възпитание и не на последно място историческия унаследен модел на централизирано политическо управление. Тук визирам Китай, Япония, Южна Корея и цялата югоизточна Азия. И ако трябва да се обобщи светът се намира в преход от един тип международни отношения към промяна, която още няма ясно очертани граници тъй като трансформацията от еднополюсен свят към многоостово развитие не е завършил. Поради което сме свидетели на застойни процеси насочени към упадък на познатите до сега международни отношения, обслужващи един стар международен ред- двуполюсен следвоенен между САЩ и Съветския съюз. И еднополюсен след Студената война, надзираван САЩ, който също е в процес на разпадане.

Международните институции, като ООН и неговите разклонения в областта на икономическите, търговски, културни отношения, като средище за многостранна дипломация загубват значението, защото вече не са в състояние, да обслужват интересите на САЩ за запазване на глобалното им лидерство. Паралелно с това е видимо, че ООН и другите международни организации вече не са в състояние да решават и проблемите на глобалния безпорядък. Те вече не отговарят на новото икономическо съдържание на световното развитие в което новите и старите участници имат различни национални и глобални интереси. Тенденцията сочи, че борбата ще се води между остарялото блоково мислене на разделение и владичество на света и новата философия на Изтока – общата загриженост за общата съдба на човечеството.

Преходът обаче към балансиране между новите властови центрове в международните отношения допълнително се затруднява от целенасочено насажданата военна психоза от дълбочината власт на глобалния олигархичен капитал, което разстройва нормалното функциониране на международните икономически отношения като функция на състоянието на международните отношения. И поради блоковата обвързаност на преобладаващата част от света, международните отношения са тласкани към състояние на постоянно военно съперничество, с което се милитаризират и международните отношения и се отдалечава мирът и човешкият стремеж за съграждане на нов по-справедлив свят.

*Петър Карлуковски   - бивш дипломат и журналист, завършил ВИИ "К.Маркс".

Специализаций в Москва - Академия за Външна Търговия, Дипломатическата Академия, и Женева - Световната Търговска Организация.

Кариерата му преминава в Министерство на Външните Работи и зад граница в Дания и Канада.

Автор е на книгата: "Сборник избрани статий" 1980 - 2023

Автор на редица анализи и публикаций в периодичния печат на външно и вътрешно политическа тематика.