Причините за това са няколко:
- Скорошните боеве в Триполи (столицата на западнолибийските сили), които избухнаха заради недоволството на един от полевите командири. Не го поканиха в бъдещата подялба на властта и пет хиляди от неговите бойци за малко да разбият на атоми цялото “официално правителство”, имащо международна поддръжка. Техният премиер си счупи краката от бяг.
- Изборите в арабската и мюсюлманска страна бяха насрочени за 24 декември-петък. А в този ден е основната петъчна молитва и у правомерните започва когнитивен дисонанс: на джамия ли да ходи или на избирателната секция. А понеже датата е избирана от западните покровители на бъдещото правителство на Либия, това показва, загубата на качествени знания сред западния елит, който дори не си е направил труда да разбере, че петък изобщо не става за ден за избори сред арабите.
- Масовият отказ за много от кандидатите да се регистрират предизвика бурна протестна реакция. Особено негодуване изразяват многочислените привърженици на Сейф ал Ислам Кадафи - синът на лидера на Джамахирията Муамар Кадафи, убит от тълпата под прикритието на френските специални части през есента на 2011 година в разгара на НАТОвската военна агресия срещу Джамахирията.
Така тези и редица други по-дребни фактори доведоха до отлагането на изборите до края на януари 2022 година. Не е сигурно, че ще се проведат и на 24 януари. Ще видим.
А и да напомним как преди 10 години искат от сина на Кадафи “да либерализира петролната промишленост”.
Това е важно да го напомним, да са разберем по-добре днес причините за бомбардировките над Либия от Западните сили. И причините си остават. Затова и Западът се старае сега да доведе в Либия на власт онези сили, които ще му се подчиняват и ще изпълнят изискванията, издигнати преди 10 години.
Какво се е изменило за последните 10 години?
“Синът на Муамар Кадафи Сейф ал Ислам Кадафи в хода на първото разпитване в Зинтан, подробности за който станаха известни на “Фарс Нюз”, заяви, че веднага след завземането на Бенгази от метежниците в началото на пролетта на 2011 година американските власти са му предложили да извърши преврат срещу властта на баща си, веднага да осъществи реформи, а също така да осъществи политика на либерализация на петролната промишленост.
Синът на Лидера лично смята, че отсъствието на баща му начело на Джамахирията ще доведе до анархия.
Според сина на Кадафи, след като отклонява предложенията за сътрудничество, американците прекъсват връзките с него.
Това е пряко доказателство и обяснение каква цел преследват западняците, започвайки агресията и намесата срещу Джамахирията”.
Междувременно американският политолог Виктор Ясман излезе със сензация. Той без заобикалки нарече нещата със собствените им имена, изкарвайки на светло скрития смисъл на НАТОвската атака срещу Джамахирията.
“Арабският петрол е доставя на световния петрол, преработва се и се продава на потребителите на западните петролни големи компании, които са основно американски и британски. При това западните петролни компании за разлика от държавните арабски са частни акционерни дружества...Едно е, когато в борда на директорите на петролната компания седят избрани от акционерите мениджъри, а друго е, когато се състои от престолонаследници. В крайна сметка се оказва, че доходите на националните петролни компании на Западните страни отиват за укрепване на статуквото, тоест на западните режими”.
Как може да се търпи нещо подобно? Виктор Ясман откровеничи:
“Ако в резултат на трансформацията на Близкия изток на власт дойдат прозападни режими от парламентарен тип, то картината ще се промени не толкова геополитически, но и геоикономически. Държавните компании ще бъдат или приватизирани, или по друг начин интегрирани в международните пазари. Ще се получи “демократизация” на капитала”.
Този бисер е достоен за Нобелова награда по икономика! Само се замислете над тези думи “Ще се получи “демократизация” на капитала”. Така ли вече наричат грабежа на чужди пари? Маркс и Кейнс пушат нервно в ъгъла.
И докато те пушат, в съветите на директорите на бившите национални петролни компании с вашите недра ще се разпореждат “ефективни мениджъри с чужди лица”
„Разбира се“, казва Виктор Ясман, „достъпът до арабските петролни компании и следователно до петролните резерви ще бъде предоставен на силни западни големи компании и само това прави Запада заинтересован от „демократизиране“ на повечето от страните от Близкия изток. В региона има само три петролни страни, които поради политическата си структура по същество не са участници в „западния проект“: това са Судан, Либия и Иран”.
Всички ли чухте? Судан, Либия и Иран бяха директно посочени като цели на западната „демократизация“ в началото на 2011 г. И как се чувстват те тези "цели"?
„Судан вече се е разделил на две части. Пред очите ни се решава съдбата на Либия. Иран остава”, хладно констатира Ясман.
Веднъж казаха „да бомбардираш до завръщане в каменната ера“. Сега ще казват "да бомбардираш до демокрация".
По-нататък в статията на Ясман има още едно убийствено признание: „Позитивистката идея за прогреса, модернизацията е западна идея, без значение кой я предлага, либерали или комунисти. Ислямът, който отрича лихвите по заеми, без които е невъзможно да се получи заем за иновации, е връщане към архаизма."
На всички ли е ясно?! Тъй като "невъзможно е да се вземе заем за иновации" без лихвения процент, ислямските страни, които отхвърлят този процент, се прави нещо - можете сами да се убедите в това. Наричайки го в целия свят преход от „архаично” към „прогрес”. Това е то "иновация".
Като цяло вниманието е привлечено от това колко умело са заменени понятията през последните години. Черното се нарича бяло, бялото е черно. Целта е да се създаде загуба на смисъл. Освен това така ще бъде по-лесно да се манипулират хората.
Но тогава имаше провал, и честно казано - води се война за "лихвите по заем"!
Не е тайна, че привържениците на "демократизацията" на капитала искат да видят Русия като доставчик на суровини и енергийни ресурси за своите страни.
И смятате ли, че биха дали друга роля на Русия? Не намирате ли нещо общо с Либия? Имаше страна производител на петрол, която нямаше адекватни отбранителни оръжия"
Обикновено авторът трябва да се радва, когато неговите прогнози и оценки се сбъднат. Това не е така!
И думите на Сейф ал Ислам принудиха да си припомним материала, публикуван през май.
Тогава това бяха обещания и заплахи.
Днес всички виждат резултатите. Ето ги и тях:
Започна война за „демократизация на капитала“, за „лихвите по заемите“!“
Преди десет години всичко това се прояви напълно
И никакви избори няма да спасят Либия от по-нататъшно разграбване на природните ѝ ресурси, ако бившата Джамахирия ще бъде оглавена от онези, които Западът ще назначи да управляват. Неудобните и популярни сред народа политици вече се отрязват – тези избори са силно регулирани от чужбина.
Предполагам, че по принцип няма да има избори, а страната ще остане разделена на две части. Либия ще остане, както е сега, с два центъра на власт - в Триполи (на запад) и в Бенгази (на изток). И това ще продължи, докато някой не вземе властта с военни средства. Тогава може да се проведат избори, за да се потвърди легитимността на победителя.
Междувременно здравият разум - според местните представи - се оказа по-силен от западната демокрация. Защо либийците да избират чужди протежета начело?
Превод: В. Сергеев
