/Поглед.инфо/ Настоящото изостряне на положението в Нагорни Карабах се определя като най-опасно от 1994 г. насам, когато беше сключено примирие. Сега азербайджанската армия разгръща пълномащабно „контранастъпление“ и докладва за завземането на селищата на НКР. В Ереван обаче уверяват, че врагът не е преминал и е загубил много танкове и дори хеликоптери. Какво се случва в действителност в Южен Кавказ. И какво трябва да направи Русия по въпроса?

Границата между Нагорни Карабах и Азербайджан никога не е била спокойна, водят се непрекъснати схватки и дори локални настъпателни операции. Сутринта на 27 септември обаче азербайджанската армия започва офанзива по цялата фронтова линия. Като предлог там посочиха „мащабните провокации“ и „проявите на арменския фашизъм“, които започват в 6 часа сутринта на 27 септември.

Според президента на Азербайджан Илхам Алиев „въоръжените сили на Армения, използвайки различни видове оръжия, включително тежка артилерия, са стреляли по нашите селища от няколко направление“, след което е решено да се справят с тях сериозно.

Азербайджанските сили отчитат успехи. Двадесетина арменски войници бяха убити, редица населени места, контролирани от Република Нагорни Карабах (НКР), бяха превзети. "В направление Физули-Джабраил бяха освободени селата Гараханбейли, Гервенд, Кенд Хорадиз, Юхари Абдурахманли от региона Физули, както и селата Боюк Мерджанли и Нюзгер от района Джабраил", заяви азербайджанският министър на отбраната Закир Хасанов.

Министерството на отбраната на НКР и Ереван не потвърждават данните за загубата на „стратегически точки“, като ги наричат „поредната информационна провокация на азербайджанската пропагандна машина“ и предлагат на колеги в Баку „да добавят още 10 града към шестте села“ и „да се научат как да боравят като хората с програмите за монтиране на изображения”. Според арменската страна азербайджанските сили са направили непровокиран опит да завземат територия на НКР - и досега се провалят, като са загубили значителна част от своята техника (особено танкове) в битките.

Независимо от това, Ереван признава сериозността на ситуацията и (след НКР) вече въведе военно положение в Армения и обяви мобилизация. Според премиера Никола Пашинян, „в името на Родината, в името на победата“.

В момента резултатът от военните действия не е ясен. Вече е възможно да се направи извод за това кой е започнал всичко, защо е започнал. Неговите уши стърчат от самото началото на ескалацията. Как Русия трябва да действа спрямо тези уши.

Кой печели от това?

За да разберем кой е започнал настоящото засилване на конфликта, е достатъчно да разгледаме кой печели от разрушаването на сегашното статукво.

Армения не се интересува от това - положението я устройва. НКР е де факто независима вече почти 30 години и няма да попадне под контрола на Баку (преговорите по това всъщност са замразени). Сигурността на Нагорни Карабах е неофициално гарантирана от Русия, партньор на Армения в ОДКБ. Единствената все още не постигната цел в посока Карабах е международното признание на НКР, но то не може да бъде постигнато чрез атака срещу Азербайджан.

Статуквото, което не предполага механизъм за връщане на територии или дори съществени преговори за създаването на такъв механизъм, категорично не устройва Алиев и не става дума, само че НКР съставлява значителна част от територията на Азербайджанската ССР. Баку до такава степен сакрализира въпроса за Карабах, че населението всъщност изисква от ръководството да разреши сепаратисткия проблем по какъвто и да е начин. При липса на преговори единственият начин е войната, но населението не се страхува от нея.

В крайна сметка му е казвано толкова много колко пари са инвестирани в азербайджанската армия. Годишно за нея се харчат повече пари, отколкото са налични в целия арменски бюджет.

„Арменофобията, с която режимът на Алиев храни хората си, не може да доведе до друг резултат. Ръководството на Азербайджан стана заложник на тази политика и се опитва да изпълни заплахите си за разрешаване на конфликта в Карабах с военни средства “, коментира Пашинян.

Всъщност самият президент на Азербайджан позиционира това настъпление като изпълнение на стремежите на народа. „Успешното контранастъпление ще сложи край на окупацията и несправедливостта, които продължават близо 30 години. Народът на Азербайджан иска да живее на своята земя. Азербайджанският гражданин живее с тази мечта. Изгонените от родните земи искат да се върнат в земите на своите предци “, каза Алиев.

Неизпълнението на стремежите на народа в момента, когато цените на енергията отново спаднат и се образува дупка в бюджета, може да бъде опасно за азербайджанските власти. Е, за да не се помрачават стремежите с алтернативна информация, Баку ограничи интернет в цялата страна и помоли гражданите да се отнасят към това „с разбиране“.

Какво трябва да направи Русия сега?

Повечето страни в света внимателно следят какво се случва в Кавказ. И ако Турция веднага подкрепи Баку и обещае цялата необходима помощ, то нейните европейски партньори заеха неутрална позиция. Съветът на Европа призовава за спешно прекратяване на военните действия, докато НАТО уверява, че "конфликтът няма военно решение". Сега обаче най-важното е позицията на Русия.

Формално Москва, която е посредник в конфликта в Карабах, не трябва да се намесва. Да, Армения е член на ОДКБ, но гаранциите на организацията за Нагорни Карабах (които всички, включително Ереван признава де юре като територия на Азербайджан) не се прилагат. Баку разбира това - следователно те провеждат операция само на територията на Нагорни Карабах. „Ако искахме, бихме могли да проведем военни операции на територията на Армения. Но ние нямаме военни цели на територията на Армения “, каза Илхам Алиев.

Арменската страна обаче казва, че конфликтът вече е надхвърлил територията на НКР. Според представителя на арменското министерство на отбраната Артсрун Ованесян, „основният удар е паднал върху населените места на Арцах, но нападения са били извършени и срещу Варденис в Армения“. Ереван обаче все още не е изпратил молба за помощ до ОДКБ.

От друга страна, Кремъл не може просто да се отдръпне и тук не става въпрос само за неформалните гаранции, които Русия дава на Нагорни Карабах. Ако Азербайджан победи във войната, репутацията на Москва може да бъде силно засегната. Още е рано да се говори за победа на Баку: за превземането на столицата на Нагорни Карабах Степанакерт (да не говорим за превземането и задържането на територията на НКР) Азербайджан се нуждае от много по-големи сили - и, вероятно, от мобилизация. Но дори местните успехи на Азербайджан могат значително да усложнят ситуацията в региона.

Първо, Баку не само ще постигне своите вътрешнополитически цели, но също така ще разбере, че е способен да отхапва части от НКР малко по малко. Освен това може да принуди Москва да постави Армения на масата за преговори, за да обсъди условията за предаване на Карабах. На второ място, Турция ще бъде въодушевена: редица източници казват, че турските политици са изиграли значителна роля в това изостряне на положението. Трето, Армения може да предприеме отчаяни стъпки. Например, Ереван сериозно обмисля въпроса за едностранното признаване на НКР, което напълно ще унищожи дори призрака на преговорите и няма да остави на Азербайджан други възможности, освен началото на широкомащабни военни действия. В резултат на това Русия почти сигурно ще бъде въвлечена към тях.

Ето защо Москва сега води интензивен процес на преговори. Сергей Лавров разговаря с арменския външен министър Зохраб Мнацаканян, турския външен министър Мевлют Чавушоглу и азербайджанския си колега Джейхун Байрамов. Съдейки по хронологията на официалния уебсайт, именно в тази последователност.

Въпросът сега е при какви условия ще се проведе прекратяването на огъня. И това вече до голяма степен зависи от това дали арменските войски ще успеят да спрат азербайджанското настъпление.

Превод: В. Сергеев