/Поглед.инфо/ Това време премина в трескава подготовка за отблъскване на германската агресия, но СССР не се готвеше за превантивен удар срещу Германия.

В последния предвоенен ден, 21 юни, министърът на пропагандата Гьобелс, една от основните фигури в мащабна кампания за дезинформация, целяща да прикрие момента на нападението над СССР от съветското ръководство, пише в своя дневник: „Руският въпрос се изостря с всеки изминал час. Молотов поиска посещение в Берлин, но получи категоричен отказ. Това трябваше да бъде направено преди шест месеца. Сега Москва трябва да е забелязала, какво заплашва болшевизма... "

Въпреки че нацистката дезинформация е до голяма степен успешна и хитлеристкото ръководство успява да осигури тактическата изненада на атаката, германската агресия е стратегически предвидима. По-късно, по време на посещението на Чърчил в Москва през август 1942 г., отговаряйки на въпроса на британския министър-председател защо не вземат предвид предупрежденията му за подготовката от Берлин за нападение срещу СССР, Сталин казва: „... нямах нужда от предупреждения. Знаех, че войната ще започне, но мислех, че ще успея да спечеля още около шест месеца. "

Въпреки това, през последния месец, последната седмица, последните дни преди 22 юни, такива знания не бяха достатъчни. На преден план е отговорът на конкретния въпрос къде и кога ще нанесе удар Вермахтът.

За съжаление съветското разузнаване не успява да получи никаква категорична информация по този показател, въпреки че потокът от доклади до Москва възлиза на стотици. Те също съдържат зрънца достоверна информация, но последните са потопени в неясна, противоречива информация, понякога овкусена с дезинформация, нарочно насадена от специалните служби на Хитлер.

Проблемът е, че по това време съветското външно разузнаване не разполага със специално информационно и аналитично звено, което да анализира, сравнява, проверява и оценява получените данни. Според процедурата за работа с разузнавателни материали, установена от Сталин, оригиналите на съобщенията са му изпращани без анализ и заключения. Очевидно се страхува, че нещо важно ще бъде пропуснато по време на обработката. Сталин поема върху себе си аналитичния компонент на разузнавателната дейност, а оттам и отговорността за възможни грешки в заключенията и прогнозите при оценяване на информацията. И предвид прекомерната заетост на ръководителя на съветското правителство, се трупа недостатъчното внимание към разузнаването и неговия анализ. Заключението му за възможния момент на атаката се оказва погрешно.

Съветският лидер се опитва да изключи всякакви необмислени ходове, които Хитлер може да използва като претекст за започване на война. Трябва да вземем предвид и такъв фактор: Сталин се страхува, че без подкрепата на силни съюзници ще бъде много трудно да победи Германия и нейните сателити. И от докладите на разузнаването той знае, че САЩ могат да окажат такава подкрепа на СССР само в случай на непровокирана агресия от Хитлер.

Следователно твърдението, което е разпространено по време на Перестройката и се свежда до факта, че СССР се готви да нанесе превантивен удар по врага, губи значението си. Противниците ни възразяват: в края на краищата такъв план е намерен в архивите. Да, в Централния архив на Министерството на отбраната на Руската федерация е разкрита т. Нар. „Бележка на Жуков“, предполагаемо от 15 май 1941 г. В нея, по-специално, се казва: “Атакувайте германската армия в момента, в който ще бъде в етап на разполагане и няма да има време да организира фронта и взаимодействието на войските. "

На самата бележка, съставена от началника на Генералния щаб Жуков и народният комисар на отбраната Тимошенко, няма подписи или бележки. Маршал Жуков в разговор с историка Анфилов през 1965 г. разказва как заедно с Тимошенко докладват на Сталин предложения за превантивен удар, на което Вождът отговаря: „Искате ли да ме скарате с Хитлер? Разбирате ли, че това е война? " Тоест бележката е отхвърлена без обсъждане.

Всъщност, какво означава да се нанесе превантивен удара? Необходимо е въвеждането на въоръжените сили в състояние на повишена бойна готовност, което означава мобилизация. Това означава война, в която СССР веднага ще придобие репутацията на агресор. И тогава напразно ще се разчита на помощ от САЩ и Великобритания.

В резултат на това не са предприети действия, показващи подготовката на Червената армия за превантивен удар, историците не знаят нито едно политическо решение в това отношение, няма оперативни документи, одобрени от ръководството. Бележката на Жуков остава изявление за едно от многото възможни действия.

Малко преди началото на войната, на прием в Кремъл на възпитаниците на военните академии на 5 май 1941 г., Сталин определено посочва основния враг в предстоящия военен конфликт - Германия. Думите му са от голямо значение: „Сега, след като реконструирахме армията си, наситехме я с екипировка за модерна битка, когато станахме силни, сега трябва да преминем от отбрана в настъпление”.

Твърдението на Сталин относно завършването на възстановяването на Червената армия е противоречиво. По това време много дейности все още са в разгара си (превъоръжаване, формиране на нови звена и формирования, промени в организационната и щатната структура и т.н.). Разсъжденията през пролетта на 1941 г. за методите за водене на бъдеща война не означават решение за незабавно започване на самата тази война - всички военно-политически решения и дипломатически действия, предприети през този период, се основават на желанието да се забави момента на влизането на СССР във войната!

Речта на Сталин на 5 май обаче, както и всяко негово изявление, очевидно е прието от ръководството на Генералния щаб като насока и го подтиква незабавно да представи своите виждания за прилагането му.

Междувременно състоянието на въоръжените сили на СССР през юни 1941 г. не дава основание за такива съображения; много въпроси за военните разработки, оборудването на войските с нови видове оръжия и военна техника далеч не са решени.

Известна е директивата на Народния комисариат на отбраната от 25 януари 1941 г. "За резултатите и задачите на оперативната подготовка на висшия команден състав на Червената армия": “Опитът от последните войни, походи, полеви учения показва ниската оперативна подготовка на висшия команден състав, войсковите щабове, армейските и фронтови управления и особено в авиационния щаб. При такова ниво на оперативна подготовка на висшия команден състав и щабове е невъзможно да се разчита на решаващ успех в съвременна операция. Постоянна и упорита работа на най-висшия команден състав и щабове в областта на оперативната подготовка е необходимо, настроено към задълбочено изучаване на теорията и практиката на управлението на нашите съвременни висши формирования, вероятните театри военни операции, опитът от последните войни, организацията, тактиката и оперативното изкуство на армиите на съседните страни.” Работата по отстраняването на всички тези основни недостатъци е интензивна. Но времето не стига.

От страх да не даде на германците дори най-малкия предлог за агресия, Сталин забранява на Червената армия да предприеме действия за привеждане на войските в необходимата степен на бойна готовност. Всички опити на командирите на военните окръзи да придвижат поне някои допълнителни сили към границата са сурово срязани. Съветският лидер не забеляза как е преминал границата, разделяща разумната предпазливост от опасната лековерност.

Отговорът винаги е вторичен. Принуденият да се отбранява играе в повечето случаи според правилата на нападателя.

Има обаче друга възможност за действие, която също прави възможно излизането от координатната система, зададена от хитлеристкото ръководство. По-късно, анализирайки ситуацията в навечерието на войната, маршалите Жуков и Василевски стигат до заключението, че в средата на юни 1941 г. е настъпил този предел, когато повече не трябва да се отлага приемането на спешни мерки. Необходимо е, независимо от реакцията на германската страна, да се приведат войските на Червената армия в пълна бойна готовност, да се заемат отбранителни позиции и да се подготви за отблъскване на агресора, без да се пресича държавната граница. В този случай би било възможно, ако не да задържа врага на границата, то поне да се лиши от предимствата, свързани с изненадата на атаката.

В стратегически план такива действия биха позволили на съветската страна веднага да прехване инициативата. Разбира се, едновременно биха изгорили и всички мостове, прекратявайки сложната политическа и дипломатическа игра, с която Сталин се надява едновременно и да укроти, и да сплаши фюрера. Вероятно затова Вождът не предприема тези мерки. В резултат на това Червената армия посреща началото на войната в мирновременно положение. Големите ѝ потенциални възможности за отразяване на масирания удар на врага се оказват на практика неизползвани.

На 18 юни на масата на Сталин е положен докладът на народния комисар на СССР за държавна сигурност Меркулов за масовото напускане на служителите на посолствата и техните семейства в Германия. Започна и евакуацията на жените и децата от други посолства. Според някои свидетелства в този ден Сталин се обръща към Хитлер с молба да приеме народния комисар по външните работи Молотов за спешни преговори. Този факт е записан в дневниците на началника на Генералния щаб на сухопътните войски на Вермахта Ф. Халдер и гореспоменатия Гьобелс. Съветският лидер все още вярва във възможността да се избегне неизбежната война.

След като не получава отговор от Берлин на молбата му, Сталин заповядва да се ускори прилагането на защитни мерки, но ценното време е загубено.

Превод: В. Сергеев