/Поглед.инфо/ Един от най-важните региони на бившия СССР, който беше тежко пострадал по време на Великата отечествена война - Украйна, отбелязва по изключително двойнствен начин 75-годишнината от Великата Победа. От една страна, властите изричат​ всички думи, съответстващи на празника за подвига на освободителите. От друга страна, се забелязва как официалният Киев е обременен от случващото се.

Като начало, малък цитат: „Говорим за неща, които не могат да бъдат заличени от паметта на народа и особено от поколението, което не от думите на другите хора, не от учебниците, знае суровата истина за войната. Очевидно тези дни са завинаги вписани в украинския календар. И очевидно не може да се вярва на тези, които казват, че той ще бъде зачеркнат. Човекът, който би вдигнал ръка и на когото щяха да му позволят това, все още не се е родил. “

Както може би се досещате, става дума за 9 май, Ден на победата. Но авторът на тези думи ще е труден за познаване. Така говори за голямата победа през 2019 г. президентът на Украйна Петро Порошенко.

Отношението към Деня на победата в Украйна стана двусмислено много преди президента. Но при него негативното отношение към годишнината от разгрома на нацистка Германия (или по-скоро към съветския и постсъветския формат за отбелязване на това събитие) престава да бъде за маргиналите. Напротив, това отношение стана почти официално. А редом със завинаги изсечения в украинския календар ден се появи друг - 8 май - Ден на паметта и помирението. Появи се с помощта на същия Петро Порошенко през 2015 година.

Порошенко обаче вече престана да бъде президент на Украйна от почти една година и тежестта на Деня на победата сега е на неговия наследник. Тя наистина е тежка. От една страна, Владимир Зеленски, подобно на по-голямата част от украинците, има роднини, участвали във Великата Отечествена война. Миналата година той дори посети гроба на дядо си, офицер. Наистина, за да има право на такава „свобода“, на 8 май 2019 г. Зеленски трябваше да организира поредната фотосесия: „Избраният президент се срещна с ветерани от Червената армия и със свързаната украинска въстаническа армия“.

В хората подобно поведение отдавна е наречено „И на Бога свещ, и на дявола тамян. Нека обаче да видим как Украйна празнува 9 май тази година.

Зеленски

Поредицата събития на президента на Украйна на 9 май започна в Парка на вечната слава в Киев. Протоколната служба обаче се опита да привлече възможно най-малко медийно внимание: Зеленски пристигна на паметника в 5:30 сутринта. Няколко часа по-късно, когато жителите на Киев започнаха да се събират край вечния огън, той вече беше далеч от Киев - в Закарпатска област: „Със Закарпатска област завърши изгонването на нашествениците. Никога няма да забравим ужасната цена на тази победа. "

В навечерието на 8 май украинският президент посети крайния изток на Украйна - село Меловое в Луганска област (недалеч от него е село Пивньовка, което се превръща в първото селище на освободената от окупация Украинска ССР). Символиката на посещенията обаче е не само и не толкова в това. През 2014 г. в Меловое, както и в няколко други градове и села на Луганска област, се проведе референдум за целесъобразността на по-нататъшното оставане като част от Украйна. Меловое обаче не стана част от ЛНР - намеси се украинската армия.

По случай Деня на победата Зеленски също се обърна към всички украинци и в речта си може да се проследи същата символика, както при посещението на Меловое: „Тези и стотици хиляди имена днес вдъхновяват съвременното поколение украински защитници. Със своята смелост, саможертва и основната истина: „Украинците със сигурност ще спечелят“. Освен това, заедно с дузина имена на истински изключителни украинци, воювали с германците, Зеленски по някаква причина си спомни поетесата Елена Телигу (тя работи във вестник, призоваващ за еврейски погроми).

Въпреки патоса и призивите да не забравяме подвига на милиони украинци, Зеленски нямаше смелостта да каже точно къде, в състава на коя армия тези милиони украинци са спечелили Победата. Според Зеленски - като част от антихитлеристката коалиция. От друга страна, сред изброените от Зеленски тази година нямаше „герои на УПА“ - и това все пак не е зле.

Официална гледна точка

Владимир Вятрович, един от най-известните борци срещу 9 май, миналата есен престана да оглавява Украинския институт за национална памет (организация, занимаваща се с исторически ревизионизъм и възстановяване на „историята на Украйна“, често граничеща с откровена лъжа). Въпреки това, УИНП и новият ѝ директор Антон Дробович продължават словоблудствата не по зле от предшественика си. В една реч той успя да заяви, че „днес ... както преди 75 години, ние защитаваме нашата родна земя“. И веднага се оплака, че „по време на тази война украинците се бориха за интересите на другите“. Венец на тази конструкция е заключението, че "... единственият наистина украински субект по време на войната е освободителното движение - хората и организациите, които се борят за независимостта на Украйна от двете тоталитарни системи".

Тази очевидна глупост всъщност е много по-важна, отколкото може би изглежда. За да направите това, просто помнете другата годишнина - 2 май 2014 г. Само преди няколко дни Владимир Зеленски изказа съболезнованията си на близките на жертвите. И тогава УИНП обвини Русия за организирането на трагедия, предубедено отразяване на свързани събития и т.н. Ето как стават нещата сега. В Украйна отчаяно угаждат на всички наведнъж. Зеленски поздравява ветераните, а след това УИНП ги залива с кофа с помия, приравнявайки ги с нацистите - и всички са доволни.

Вземете пари

Тази година карантината леко опрости задачата за украинските власти. Дори не е нужно да забранявате нищо, натъквайки се на справедливи обвинения. Масовите събития бяха забранени и за Деня на победата (и дори за Деня на възпоменание и помирение) беше решено да не се правят изключения. Премиерът Денис Шмигал по време на заседание на правителството на 6 май потвърди това. В същото време той призова ръководителите на областните администрации да осигурят индивидуални празници за ветераните от Втората световна война.

И това се свежда главно до изплащането на традиционна материална помощ. В зависимост от категорията, ще бъдат изплатени от 900 до 4120 гривни. Въпреки това, по-голямата част от ветераните, които нямат специални заслуги, ще получат едва 1390 гривни - като участници във военните действия. Киев от бюджета си ще добави за ветераните от столицата още 400-800 гривни.

Форматът на отделните празненства вече се определя със заповед отгоре, а самоинициативата не е добре дошла. Например, полицията на Кривой Рог започна наказателно производство срещу жител на града, който е залепил поздравителни картички върху стълбовете в центъра на града. Пенсионерът е обвинен по чл. 436-1 от Наказателния кодекс на Украйна ("Производство, разпространение на комунистически, нацистки символи и пропаганда на комунистическия и националсоциалистическия тоталитарен режим"). От своя страна кметът на Киев предупреди, че на 9 май в Киев ще бди не само полицията, но и т.нар. „Общинска варта” (паравоенна формация, образувана главно от радикали).

„Искам да предупредя тези хора, които планират политически акции и провокации през тези празници. Не бива да използвате тези дни, за да дестабилизирате ситуацията". Спомнете си, че за дестабилизация през последните години в Украйна се счита дори и Георгиевската лента, защипана за дрехите.

Опозицията се опитва да се възползва от ситуацията доколкото е възможно. „Опозиционната платформа“ (бившата Партия на регионите) се опита да принуди властите да увеличат плащанията на ветерани до 16 хил. гривни, да организират празненства, да провеждат тържества в украински посолства и да празнуват празника с фойерверки. Проблемът е, че ценността на 9 май за тях не е в никакъв случай общата победа, а възможността да плюят по Зеленски (или Порошенко).

Кой празнува?

Както и в предишните години, УПЦ ще отслужи погребални молебени за загиналите по време на Втората световна война и молитви за защитниците на Отечеството. Преди година УПЦ дори организира шествие в памет на жертвите, но тази година беше невъзможно заради карантината. В Одеса младежите от местната епархия на УПЦ ще възстановят местния мемориал.

Украинските телевизионни канали предлагат Деня на победата да се прекара пред телевизора - все пак е карантина. “Интер” обяви онлайн марша “Нашият полк” (съобщава се, че над 300 хиляди украинци са се регистрирали да участват в него). 112 подготви празничен маратон за 9 май: "... Въпреки забраната за масови събирания, ще отбележим този празник с цялото си сърце, с всички почести на тези, които донесоха мир и свобода на нашата земя"

Тази година „Безсмъртният полк“ се провежда в Украйна (както и в Русия) на балконите. На 13 април кметът на Харков Генадий Кернес призова гражданите и всички украинци да отидат на балконите със снимки на свои роднини, участвали във Втората световна война по обяд на 9 май.

Социологията потвърждава, че въпреки всички усилия на УИНП и украинските националисти, в Украйна много повече са готови да отговорят на този призив. Според неотдавнашно проучване, проведено от Киевския международен институт по социология, 52% от участниците в проучването смятат 9 май за деня на победата на „съветския народ във Втората световна война“. Вярно е, че все още много хора не знаят за кампанията „Безсмъртен полк“ (51%). Други 18% са положително настроени към него, 12% са настроени неутрално или отрицателно.

Като цяло по някакъв начин се опитват да експериментират с формати за отбелязване на Деня на победата по време на епидемията основно в градовете на Източна Украйна: Харков, Днепропетровск, Запорожие, Николаев, Одеса. В тези градове бяха организирани митинги за празника. Акциите бяха обявени едва в навечерието на празника, очевидно се страхуват от противопоставяне на властите. Останалите сякаш възприемат коронавируса като извинение да се отърват от годишното главоболие и необходимостта от маневриране между историческа истина и политически реалности. Напразно, защото през 2021 година датата 9 май ще дойде отново.

Вторият извод: всяка изминала година украинските власти се дистанцират от празника, като отбиват номера с дежурните бонуси към пенсията на ветераните и не предлагат нищо на своите потомци. Все по-често организацията на празнични и възпоменателни събития пада върху кметовете на градове, телевизионни канали, УПЦ и неравнодушната общественост. Държавата е по-загрижена, да не би потомъкът на колаборациониста на 9 май да се разстрои от гледката на червена звезда или знамето на Победата.

Превод: В. Сергеев