Идеята за относителността на суверенитета, станала продукт на „либералния ред“ на етапа на придобиване на хегемония, се превърна в идеята за абсолютността на силата. Което по принцип е съвсем закономерно. „Желязото“ остава относително стабилно - правилата за ядрено възпиране, въпреки че скоро ще бъдат поставени под въпрос. Разпространението на ядрените оръжия и техните средства за доставка е необратимо.
В своята история човечеството вече е преживяло такъв период и той завършва с Голямата война 1914-1918 г., която след това получава продължение в световната трагедия от 1939-1945 г. Сега има ядрено оръжие, което в своето крайно изражение е оръжието на апокалипсиса и по този начин сдържа взаимната агресия на владеещите го сили. Но усещането - вероятно илюзорно - за военната сигурност, от една страна, и засилването на конкуренцията на всички нива, от друга, насърчават държавите да бързат да преразпределят сферите на технологично и икономическо влияние. Има феномен на ускоряване на международните процеси. Безконтролната конкуренция води до постоянно увеличаване на залозите. Въпреки че голяма война е почти невъзможна, в същото време има няколко необявени войни - икономическа, технологична, информационна.
Особеността на днешните конфликти е, че те започват и завършват без обявяване. Всъщност се провеждат кратки кампании, които се предприемат от коалиция на желаещи или отделни държави на собствен риск. Случва се тези „нападения“ да се извършват без знанието на националните правителства от влиятелни групи или дори мощни личности. Често възниква въпросът за приписването на атаката – нов казус в международните отношения, при това остро генериращ конфликт.
Дипломацията е в криза. Преминаването на политически сигнали по дипломатическата линия стана значително по-лошо. Обменът им се пренесе на нивото на медиите (понякога под формата на явна взаимна подигравка) и неофициалната дипломация, когато доверените експерти или влиятелни служители в оставка имат повече възможности да разговарят с контрагентите и да сондират позиции. Зачестява използването на дипломация за обмен на чисто официални позиции, които нито една от страните не приема насериозно.
Когато дипломатите мълчат, пистолетите говорят - разочароваща перифраза на добре познат израз ... Настоящата ситуация създава само илюзията за сигурност, което от своя страна утежнява риска, свързан с неразбиране, евентуална грешка при маневриране в бърз поток от събития. Всичко се усложнява от факта, че психологията на новото поколение е коренно различна от нагласите на Студената война. Идеята, че глобален конфликт би бил равносилен на тоталното унищожение на човечеството, заема все по-малко място в съзнанието на съвременните политици и военните. Има убеждение, че може да се воюва, а въпросът е единствено до свеждането на загубите до минимум и засилване на резултатите до максимум.
Изясняване на отношенията в „периферията“ или в отделни критични точки се е превърнало в средство за силна конкуренция. Днес подобен подход се възражда в ново качество: той е еклектичен и размит, без ясно дефинирана биполярност. И все пак, въпреки факта, че местните конфликти все още е малко вероятно да прераснат в глобално насилие, рискът от голяма война се разраства, тъй като потенциалът на военните машини нараства поради новите технологии и нарастващото неразбиране на възможните последици от тяхната употреба. Например, големите и средни сили са в състояние да извършат успешна кибератака срещу гражданската инфраструктура. Възможна е и размяна на такива атаки, които сами по себе си може да стане повод за военни действия. Модернизацията на ядрените бойни глави и носители увеличава вероятността от използването им за решаване на местни проблеми, което намалява прага за използване на ядрени оръжия. Ограниченият ядрен удар вече се обсъжда като превантивна мярка.
Идва период на промени с такава степен, че тяхното разбиране изисква съвсем различно възприятие, отхвърляне на установените догми, колкото и очевидни да изглеждат. Първата световна война унищожи "старата добра Европа", която, след като разруши системата от съществуващи правила, първа се потопи в бездната на конфликта, а след това просто загуби качествата на водещ световен играч. Днес промените във всички посоки са още по-дълбоки.
Водят се интелектуални битки за това какъв ще бъде бъдещият световен ред. Според нас обаче въпросът трябва да бъде поставен по различен начин: може ли настоящото състояние на международната среда да се нарече като цяло порядък?
Рисковете нарастват за всички държави без изключение. Рационалното поведение предполага умереност и отговорен егоизъм - да не позволявате на частта от „сградата”, в която сте самите вие да се разпадне. Но най-вече рационалното поведение изисква адекватно разбиране на случващото се.
Превод: В.Сергеев
