Валентин Катасонов: Лихварският колониализъм в действие

/Поглед.инфо/ Световната банка (СБ) публикува поредния си годишен доклад „Международна статистика на дълга 2021“.
Както бе отбелязано в предговора на президента на Световната банка Дейвид Малпас, докладът предоставя най-подробната картина на дълга на страните с ниски и средни доходи. Данните са предоставени за 120 държави.

Световната банка никога не е предоставяла толкова подробна картина. В предишни доклади на СБ по въпроса за външния дълг винаги са преобладавали статистически данни за икономически развитите страни. Междувременно дългът на страните с ниски и средни доходи (СНСД) е източник на повишен риск за глобалната икономика. Както признава Дейвид Малпас, през 2020 г. поради „пандемията“ дългът на много СНСД се е увеличил значително, което допълнително увеличава рисковете както за страните длъжници, така и за цялата световна икономика. Топ 10 на най-големия външен дълг от групата СНСД включва (в низходящ ред на стойността на дълга): Китай, Бразилия, Индия, Руската федерация, Мексико, Турция, Индонезия, Аржентина, Южна Африка, Тайланд.

Ето някои ключови суми, свързани с външния дълг на групата СНСД за 2009 и 2019 г. (в милиарди долари).

Общ външен дълг: 2009 г. - 3.618; 2019 - 8.139; увеличение от 2,25 пъти.

Външен дългосрочен публичен и частен дълг: 2009 г. - 2.751; 2019 - 5.801; увеличение от 2,11 пъти.

Външен дългосрочен публичен дълг: 2009 г. - 1.465; 2019 - 3.100; увеличение от 2,12 пъти.

Външен дългосрочен частен дълг: 2009 г. - 1.286; 2019 - 2.701; увеличение от 2,10 пъти.

Външен краткосрочен дълг: 2009 г. - 736; 2019 - 2.168; увеличение от 2,95 пъти.

Както можете да видите, външният краткосрочен дълг нарасна с ускорени темпове. За периода 2009-2019г делът му се е увеличил от 20,3% на 26,6%. Очевидно тенденцията се дължи на факта, че за кредиторите рисковете от предоставяне на дългосрочни заеми са се увеличили, така че падежът на дълговете започва да се съкращава.

Темповете на растеж на дългосрочния частен и дългосрочен публичен дълг през разглеждания период бяха приблизително еднакви. През 2019 г. публичният сектор съставлява 53,4% от общия дълг, докато частният сектор представлява 46,6%. Очевидно този дял от дълга се обяснява с факта, че кредиторите предпочитат да се занимават с публичния сектор, където рисковете за тях са по-ниски.

Като цяло дълговата тежест на СНСД нарасна значително. През 2009 г. общият външен дълг по отношение на годишния износ е бил 85%, а по отношение на брутния национален доход (брутен национален доход, БНД) - 22%. През 2019 г. стойностите на тези показатели се увеличиха съответно до 107% и 26%.

Това обаче са данни за цялата група СНСД, където Световната банка включва 120 държави. Данните за отделните държави могат да бъдат много различни от средните. Групата СНСД включва както много малки държави, така и много големи. Най-голямата е Китайската народна република. КНР представлява около 2,1 трилиона долара външен дълг, или около една четвърт от общия показател за всички държави от СНСД.

Една от ключовите статистики, представени в доклада, е Нетният финансов поток. Състои се от два компонента: 1) нетен приток на финансови ресурси под формата на заеми и кредити; 2) нетен приток на финансови ресурси под формата на инвестиции (преки и портфейлни). Думата "нето" означава, че става дума за баланса на притока и изхода на капитала. Като цяло за страните с ниски и средни доходи притокът на капитали под формата на заеми, заеми и инвестиции надвишава техните изходящи потоци, въпреки че отделните държави могат да бъдат нетни износители на капитал (нетни изходящи потоци).

През 2010 г. общият нетен приток на капитал възлиза на 1,359,0 млрд. долара, което се равнява на 6,9% от брутния национален продукт (БНД) на страните получатели. През 2019 г. стойността на първия показател беше 909,7 млрд. долара, А на втория - 2,9%. Цифрите показват, че капиталовите потоци към икономиките на СНСД са започнали да пресъхват. Нетният приток на капитал под формата на инвестиции (преки и портфейлни) е намалял от 642,6 млрд. долара през 2010 г. на 526,9 млрд. долара през 2019 г. Спадът в притока на заеми и заеми е още по-драматичен: от 716,4 млрд. долара през 2010 г. на 382,8 млрд. долара. Ако в края на първото десетилетие на века заемите и заемите представляват по-голямата част от нетния приток на капитал до икономиката на СНСД (52,7%), след което в края на второто десетилетие инвестициите започват да преобладават (57,9%).

Най-вероятно обаче през последното десетилетие не е имало реален приток на финансови ресурси в икономиката на СНСД. Това може да се провери чрез анализ на информацията, съдържаща се в приложенията към доклада (Таблица 1).

Таблица 1.

Финансови потоци на СНСД, свързани с външно заемане на частния сектор на икономиката (млрд. долара).

Както се вижда от Таблица 1, за периода 2015-2019г. Икономиките на СНСД получиха впечатляващи финансови ресурси от кредитори в размер на 5,071 млрд. долара. Гигантска сума - повече от пет трилиона годишно, средно повече от един трилион.

Към финансовите ресурси, които страните са получили по нови заеми и кредити, е имало поток от финансови ресурси, които страните-длъжници са плащали на кредитори и заемодатели: първо, за да изплатят стари дългове, а второ, за обслужване на съществуващи заеми и заеми (периодично плащане на лихви). В някои години салдото на тези противоположни финансови потоци може да бъде отрицателно. И така, през 2015 г. той възлиза на минус 15 милиарда долара. Като цяло за петгодишния период 2015-2019. СНСД изплати на кредиторите 4,597 млрд. долара. Общото салдо на контрафинансовите потоци беше много скромно, плюс 474 млрд. долара.

Ако разгледаме по-отблизо картината, можем да видим, че излишъкът във финансови потоци, свързан с външния дълг, се създава главно от публичния сектор на икономиките на СНСД. Но картината е различна в частния сектор (Таблица 2).

Таблица 1.

Финансови потоци на СНСД, свързани с външно заемане (млрд. долара).

Както можете да видите от таблицата. 2, през всички години на разглеждания период салдото на финансовите потоци по външния дълг е отрицателно. Общо салдо за периода 2015-2019 е минус 411 млрд. долара. Очевидно е, че колкото повече компании в частния сектор в СНСД прибягват до външни заеми, толкова повече тези заеми ги обезкървяват. Няма такива заключения в доклада на Световната банка, но данните показват, че страните с ниски и средни доходи остават целите на лихварския колониализъм.

Цялостната картина е силно изкривена от присъствието на Китай в групата СНСД. Ето някои данни от доклада на СБ. За десетилетието 2010-2019 притокът на финансови ресурси в китайската икономика под формата на заеми, заеми и инвестиции възлиза на почти 4 трилиона. Това е приблизително 37% от общия приток на финансови ресурси в икономиката на СНСД. През 2019 г. притокът на капитал от чужбина към икономиката на КНР възлиза на 330 млрд. долара (36,3% от притока във всички 120 страни). Около 55% от притока в китайската икономика е представляван от преки инвестиции (131 милиарда долара) и портфейлни инвестиции (45 милиарда долара). Останалите 45% са заеми и кредити, в абсолютно изражение това е около 154 млрд. долара.

В същото време бремето на дълга върху китайската икономика е под средното за групата СНСД. През 2019 г. стойността на външния дълг по отношение на БНД е била 15% (при средно 26%). Разходите за обслужване на външния дълг на Китай по отношение на износа са само 10% (при средно 15%). През 2019 г. разходите за изплащане на дълга възлизат на 180,6 млрд. долара; още 35,7 милиарда долара бяха похарчени за обслужване на дълга. Общо: 216,3 млрд. долара Прехвърляне на средства по заеми и кредити - 338,2 млрд. долара- Оказва се, че салдото на финансовите потоци по външни заеми от Китай е положително и възлиза на 121,9 млрд. долара.

Не е трудно да се разбере, че ако Китай бъде изваден от общата картина, картината ще бъде много по-тъжна за останалите 119 страни, които съставляват групата СНСД. Отрицателното салдо на финансовите потоци по външни заеми ще бъде още по-значително както в абсолютно, така и в относително изражение.

Послепис: Как изглежда Руската федерация сред другите страни с ниски и средни доходи? Външният дълг на Руската федерация в края на 2019 г. е бил 490,7 млрд. долара, което е приблизително 6% от общия външен дълг на цялата група СНСД. Какви са относителните показатели за външния дълг на Русия? По отношение на БНД външният дълг на Руската федерация възлиза на 30%, което е по-високо от средното. Разходите за обслужване на външния дълг по отношение на износа възлизат на 18%, което също е над средното. Трудно е подобна ситуация да се нарече безопасна. Картината става още по-тъжна, когато погледнете баланса на финансовите потоци, свързани с външния дълг. Притокът на финансови ресурси в руската икономика по заеми и кредити през 2019 г. възлиза на 81,1 млрд. долара. Прехвърляне на средства в чужбина за изплащане на поети преди това дългове - 76,5 млрд. долара. Разходи за обслужване на съществуващи дългове - 17,3 млрд. долара. Общи разходи на Русия по външни дългове възлиза на 93,8 млрд. долара. Балансът на финансовите потоци по външни заеми в края на 2019 г. е минус 12,7 млрд. долара.

Може би това е някаква изключителна година? Нека изчислим за периода 2015-2019. За пет години притокът на средства в руската икономика по заеми и заеми възлиза на 295,8 млрд. долара Разходи за изплащане на външен дълг за този период - 361,6 млрд. долара. Разходи за обслужване на външния дълг - 94,4 млрд. долара. Разходи по външен дълг - 456,0 млрд. долара. Отрицателното салдо по външните заеми през петгодишния период възлиза на 160,2 млрд. долара. Тези външни заеми струват на Русия много скъпо. Средна годишна загуба от 32 милиарда долара! Трябва да направим неприятно заключение: Русия е жертва на лихварски колониализъм.

Превод: В. Сергеев