Авторитетното издание на “Хил” има интересна статия на бившия офицер от американския флот, а сега политически анализатор Джеймс Дърсо. В него той предлага на своите читатели много оригинален поглед върху текущата международна ситуация. Отправната точка на дискусията е постигнатото наскоро споразумение между Европейския съюз и Китай за подписване на инвестиционна сделка.
Според проекта на споразумението Китай трябва да отвори пазара си за европейските производители, да бъде по-внимателен към интелектуалната собственост на другите хора и да предприеме мерки за зачитане на правата на служителите в предприятията. Споразумението е най-полезно за германските автомобилни производители, тъй като ще увеличи инвестициите в стабилно нарастващия китайски пазар, без да се сблъсква с протекционистки ограничения. Като принудителни смесени предприятия, където местните компании притежават по-голямата част от акциите и могат да получат достъп до търговски тайни.
Сделката е полезна и за европейските компании, специализирани в енергетиката, здравеопазването и информационните технологии. На този фон все по-рядко се чуват гласовете на политиците, които продължават да крещят за „неетичното“ споразумение поради предполагаемото нарушаване на правата на човека в Китай. Обръща се внимание обаче на факта, че съдбоносното решение е взето в самото навечерие на Нова година, когато победата на Джоузеф Байдън на изборите в САЩ стана очевидна. Тоест, по-рано сделката с Китай можеше да стане отговор за администрацията на Доналд Тръмп, който всъщност обяви "търговска война" на Европейския съюз. Байдън обаче обеща да възстанови отношенията с ЕС и призова за съвместни действия срещу Китай. И най-важното е, че европейските лидери изразиха готовността си да бъдат рамо до рамо с американците в тяхната глобална конфронтация.
Както отбелязва Джеймс Дърсо, най-добрият сценарий, разбира се, би бил съюзът между САЩ и ЕС срещу Русия и Китай. Според автора обаче човек трябва да признае реалността и да действа въз основа на нея. Всъщност виждаме, твърди той, установения съюз между Европа и Поднебесната империя. Това означава, че Америка трябва да мисли за нови геополитически структури.
Съюзът с Русия може да бъде добър изход за Вашингтон. Причините за това са няколко. Първо, Русия се чувства като „малък брат“ в отношенията с Китай. И това е унизителна роля за нея. Да бъде член на „тройния съюз“ със САЩ и Великобритания е много по-престижно за Москва.
Второ, не забравяйте за историята. Както отбелязва Дърсо, споменът за Втората световна война е силен в Русия. Но в него Москва, Лондон и Вашингтон са съюзници. Може да се използва историческата памет, за да изградите нов съюз.
От свое име бих добавил, че значителна част от руския елит традиционно гравитира на Запад. Близките отношения с Китай се възприемат от много сънародници като принудителни и временни. Те биха сметнали връщането към „лоното на цивилизования свят“ за най-добрия стратегически курс.
Валери Коровин, директор на Центъра за геополитическа експертиза, предупреждава, че хипотетичният съюз на Русия със САЩ и Великобритания неминуемо ще доведе до големи загуби за страната ни:
Предложението изглежда по-скоро като провокация, която напълно противоречи на геополитическата логика. И на първо място, САЩ се придържат към тази логика. И Великобритания, която предаде щафетата на САЩ като основна морска неоколониална сила след Втората световна война.
Всеки съюз между Русия и Запада, дори ако говорим за Централна Европа, а не за Великобритания, е неестествен. Нещо повече, съюз със САЩ. Това винаги е геополитическа случайност, който се превръща в поражение на Русия. Просто защото Русия играе по правилата, докато американците никога не се придържат към тях.
По-добре е да стоим далеч от Съединените щати, дори от Великобритания и от членовете на Европейския съюз. Така че предложението по същество е абсурдно. Или провокира Москва да отстъпи напълно позициите си. Вече преминахме през това през 90-те години, когато Русия почти застана на ръба на краха на държавността.
Независимо от това виждаме, че се изграждат много специфични структури, като например партньорство между Европейския съюз и Китай.
Съюзът на ЕС и Китай е съвсем логичен. Европейският съюз отдавна е обременен от съюзническите отношения със САЩ. Факт е, че освен финансовите отношения, американците носят със себе си и своя начин на мислене, карат ги да се подчиняват на своята геополитическа воля, културен код и цивилизационното им господство. Това е унизително за Европа като източник на самата западна цивилизация.
В същото време Китай никога не е налагал собствен начин на живот, камо ли начин на мислене. Китай винаги е ограничавал сътрудничеството до икономическата сфера. И от тази гледна точка Китай е подходящ партньор, тъй като икономическата мощ на КНР и ЕС е приблизително еднаква. Европа не е застрашена от „смучене“ на ресурси, както винаги се случва, когато слабите и силните играчи си взаимодействат. ЕС не е в опасност. Може само да въртят бизнес и да нямат нищо лично.
В САЩ казват, че в отношенията с Китай Русия заема позицията на „малък брат“. И това е незавидна роля.
Икономически може би Русия се превърна в „по-малкия брат“ на КНР. Но в сътрудничество със САЩ Руската федерация винаги е подготвена единствено за ролята на лакей, но не и брат. В същото време в геополитически план Русия има по-голяма субективност като център на Евразия, отколкото Китай. Така че тук можем да действаме при равни условия.
Разбира се, Русия трябва да мисли за своите икономически интереси при взаимодействие с Китай. Но тази държава е предпочитана пред САЩ и Великобритания.
Значителна част от руския елит мислено гравитира към Запада. Може ли този фактор да повлияе?
Факторът наистина съществува. Но в историята прозападните настроения на елита винаги са водили до поражение. Следователно е необходимо руският елит да се „очисти“ от прозападните елементи. Най-хубавото би било да ги изпратим на Запад, където живеят семействата им, където е душата им. Това ще подобри сериозно ситуацията в Русия и ще спре саморазрушителните криволичения, които Русия продължава.
Елцин отдавна го няма, но прозападните настроения остават. И ние винаги ще изоставаме, докато се движим след западната политика, а не изграждаме своя.
Превод: В. Сергеев
