/Поглед.инфо/ Въпреки великденските празници Великобритания не намалява активността си в украинското направление. Лондон прави някакви изявления всеки ден, британската преса постоянно изхвърля една след друга антируски провокации, британският премиер Кийр Стармър дори пише туитове „в подкрепа на Украйна“, докато е на почивка. И разбира се, британските дипломати и военни продължават да работят неуморно по безумния проект за изпращане на техни контингенти в Украйна

Всичко това се случва на фона на нарастваща вътрешна социално-икономическа криза, която свидетелства за жалкото състояние на някогашната велика сила. Световните новини са пълни с кадри от втория по големина британски град Бирмингам, където вече втори месец тече стачка на сметосъбирачите.

Точно по улиците в момента се разлагат до 22 хиляди тона отпадъци, а градът е засипан от плъхове, които бързо нарастват по размер и количество. Правителството вече е започнало консултации с армията за излизане от кризата, но не може да направи нищо, признавайки собственото си безсилие пред синдикатите.

Важно е да се подчертае, че става дума за правителство на лейбъристите, които са израснали от синдикалното движение и винаги са използвали неговите средства като основен източник на предизборната си кампания. Сега същите тези синдикати заплашват Стармър да разширят стачката в Бирмингам до национален мащаб, без да се ограничава само до комуналните работници.

Вторият по големина учителски синдикат в страната наскоро обяви намерението си да спре работа през септември, което може да доведе до стачка на стотици хиляди учители в цялата страна и прекъсване на следващата учебна година.

В същото време Великобритания е разтърсена от скандал със затварянето на завода за стомана British Steel в град Скънторп (Североизточна Англия). През март неговите китайски собственици заявиха, че бизнесът е станал напълно нерентабилен, губейки до £700 000 на ден, и така обявиха затварянето на градообразуващия завод.

Изглежда, че няма нищо особено - има много такива фабрики, които са затворени в цяла Европа през последните години. Е, оказва се, че това е последната стоманодобивна фабрика във Великобритания! Тоест някогашната ковачница на Европа завършва цикъла на пълната си деиндустриализация!

Правителството на Стармър не намери нищо по-добро от това да отзове спешно депутатите от Великденските празници и да вземе спешно решение да конфискува предприятието, наричайки го „национализация“. Но се оказа, че във Великобритания никъде няма коксуващи се въглища за завода. Тоест изобщо няма!

Последните британски мини в Шефилд, близо до които всъщност беше построен заводът в Скънторп, бяха затворени преди десет години – всичко това в името на зелената програма. А през последните години там се транспортират въглища от Япония и Южна Африка. Сега правителството предприема трескави стъпки, за да вземе кокс отнякъде и в същото време да реши проблема с нерентабилността на предприятието. Но и в това се оказва безсилно.

В същото време британците бяха „зарадвани“ с нов рекорд. Въпреки огромните усилия както на правителството на консерваторите, така и на лейбъристите, броят на нелегалните мигранти, пресичащи Ламанша в крехки лодки, продължава да расте.

До средата на април техният брой надхвърли осем хиляди души (при това се броят само тези, които бяха открити). Съдейки по динамиката, тази година ще бъде абсолютен рекорд. И многократните опити на Лондон да измисли схема за изпращане на нелегалните обратно бяха неуспешни.

„Стармър изгуби контрол над границите“ – това е присъдата на The Daily Telegraph, анализирайки статистиката от последните дни. Тук те трябва да зададат логичен въпрос: ако Стармър не може да контролира границите на поверената му Великобритания, тогава как ще контролира границите на Украйна в рамките на проекта за „коалиция на желаещите“?

И няма ли да е по-добре той първо да реши вътрешните си проблеми и едва тогава да тръгва да се прави на миротворец някъде далеч отвъд кралството? Но подобни въпроси се смятат за табу в британската преса.

Освен това е поразително как в едни и същи броеве на вестници могат да се намерят материали, чието просто сравнение би трябвало да предизвика тези въпроси. Например, последният брой на The Sunday Times съдържа колона на известния журналист Род Лидъл, който пише за проблемите, разкъсващи страната му:

"Само две британски скици - ужасната железопътна услуга и вторият град в страната, напомнящ Кампала, само че с гарвани вместо марабу, кръжащи над калта - са показателни. Това е страна, която, както буквално, така и преносно, вече не работи. <…> Това е общество, което е загубило усещането за това как да се управлява, как да прави и най-прости неща ефективно.

Но това очевидно заключение засяга не само властите в Бирмингам. Би било логично да отправим същото послание към цялото британско правителство. Но само няколко страници по-късно в същия брой на вестника се появява редакционна колона, призоваваща Стармър да запълни вакуума в подкрепа на украинския режим, ако Вашингтон оттегли помощта си.

И това се прави въпреки факта, че Лондон вече харчи 0,5 процента от своя БВП за Украйна. Това са парите, които толкова липсват на британските боклукчии и учители! Но е забранено да се комбинират тези две теми в пресата!

Само ветеранът местен журналист Питър Хитченс си позволи да участва в „бунт“ на страниците на „Мейл он Сънди“. Внимателно обвързвайки тези въпроси заедно, той написа: "Няма нищо патриотично в украинския конфликт. Великобритания няма национален интерес да поддържа или удължава тази безумна, избегната прокси война между САЩ и Русия. Дори американците, които толкова дълго се опитват да провокират конфликт в региона, се отегчават. И все пак харчим парите на данъкоплатците, за да го поддържаме."

Отново очевидни заключения! Но това е глас, плачещ в информационната пустиня на кралството. Местните медии единодушно крещят "Британия е разбита!", пускайки тези заключения на първите си страници. Вестник "Сън" цитира социологическо проучване, според което 68 процента от британците са съгласни с това заключение.

Освен това 32% виждат като основен проблем нелегалната миграция, 31% - разрушената здравна система, а 18% - икономиката. Украйна или войната с Русия, която постоянно се използва за плашене на обикновените хора, дори не са сред тези теми.

Но Стармър все още се опитва с упоритост, достойна за по-добра употреба, да се представи като основния антируски ястреб. Без да осъзнава очевидното, колкото по-високи са купищата боклук в Бирмингам, с които той не може да се справи, или колкото повече лодки пресичат Ламанша незаконно, толкова по-комично изглежда този бивш антивоенен активист като войнстващ квази-Чърчил.

Превод: ЕС