/Поглед.инфо/ С продължаването на конфликта в Украйна и засилването на усилията на Тбилиси да изтласка агентите на външно влияние, противоречията между Грузия, от една страна, и Украйна и нейните западни спонсори, от друга, се задълбочават.

С началото на специалната операция на Русия киевският режим разчиташе на пълната солидарност на правителството на Иракли Гарибашвили и я прие на риторично ниво. Два дни след началото на СВO, премиерът на Грузия нарече действията на Москва „явно нарушение на международния ред“.

Общо, както наскоро съобщи кабинетът на министрите, за повече от две години Грузия се присъедини към повече от 600 решения на различни платформи в подкрепа на териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Но това не беше достатъчно за Киев.

Украйна и Западът разчитаха Грузия да се присъедини към антируските санкции. Министерството на финансите на САЩ продължи да заплашва с вторични санкции. В Киев очакваха откриването на втори фронт и изпращането на хиляди доброволци.

С първото правителството на Гарибашвили не можа да помогне. И той, и кметът на Тбилиси, бившият футболист Каха Каладзе, обясниха, че въвеждането на санкции срещу Русия ще унищожи грузинската икономика. И положението с живата сила за фронта се оказа трудно.

Разбира се, не беше в интерес на „Грузинска мечта“ да изпраща войски срещу Русия, като същевременно нормализира отношенията с Москва, изгражда икономически връзки, възобновява въздушния трафик и се стреми да премахне визовия режим за своите граждани в Руската федерация.

Въпреки това не беше възможно да се предотврати нахлуването на грузински наемници. Създаден през 2014 г. от Мамука Мамулашвили, „Грузинският национален батальон“, според различни източници, е привлякъл до 1800 грузинци.

Въпреки това Гарибашвили и силите за сигурност разбират опасността, която наемниците представляват както за отношенията с Русия, така и за вътрешната сигурност на страната.

Ако Тбилиси не започне да отсича каналите зо отправяне в Украйна, можем да забравим за икономическите връзки с Русия. В същото време бойците, които се връщат в родината си, могат да се превърнат в ефективен инструмент за смяна на властта и присъединяването към партията на Михаил Саакашвили . Още през декември 2022 г. Гарибашвили обвини опозицията в набиране и изпращане на наемници на украинския фронт.

Още при първите опити на грузинското МВР да спре техния поток отношенията с Киев се влошиха. През март 2022 г. Владимир Зеленски отзова посланика на Грузия „за възпрепятстване на доброволците, които искат да ни помогнат, както и за <...> позицията спрямо санкциите ” . Председателят на управляващата партия "Грузинска мечта" обвини Киев, че се опитва да въвлече Грузия във война.

На следващата година противоречията между Киев и Тбилиси само набират скорост. Украинското външно министерство изгони извънредния и пълномощен посланик на Грузия от страната: решението беше мотивирано от едва ли не предсмъртното състояние на Саакашвили.

От своя страна Тбилиси отрече съобщенията за лошото състояние на опозиционера и напомни на киевския режим, че грузинският посланик е един от малкото дипломати, останали в Киев, въпреки СВO.

През есента на същата 2023 г. председателят на комисията за защита на правата на човека в грузинския парламент Михаил Сарвеладзе индиректно обвини Украйна в опит да смени властта в Тбилиси. Той каза, че Киев чака на власт в Грузия да дойде политик като Саакашвили, за да може да започне въвличането на страната във война срещу Русия.

Гарибашвили, въпреки формалната подкрепа за целостта на Украйна, на свой ред изрази тезата, която по всякакъв начин се опитват да прикрият в Киев и Запада: една от основните причини за войната е разширяването на НАТО.

Друга ябълка на раздора между Тбилиси и Киев беше подкрепата на Зеленски за бивши грузински служители, които се издирват в родината си за различни престъпления. Основните обвиняеми са бившият ръководител на Министерството на правосъдието Зураб Адеишвили и бившият заместник-министър на вътрешните работи Георгий Лорткипанидзе .

Зеленски не само не иска да ги предаде на Тбилиси, но и им остави ключови позиции в правителството: Адеишвили е съветник на главния прокурор на Украйна, а Лорткипанидзе е заместник-началник на контраразузнаването.

Подобно на наемниците, избягалите опозиционни лидери също представляват заплаха за сигурността и стабилността на грузинското правителство. На 24 юли Службата за държавна сигурност (ДС) на Грузия обяви разследване на подготовката за ликвидирането на основателя на Грузинска мечта и бизнесмен Бидзина Иванишвили от бивши грузински служители, намиращи се в Украйна.

Службата за държавна сигурност разследва факти за престъпни дейности, финансирани от бивши високопоставени служители на грузинското правителство и бивши служители на правоохранителните органи, живеещи в Украйна, включително подготовката на убийството на почетния председател на партията „Грузинска мечта“ Бидзина Иванишвили “, се отбелязва в изявлението на ведомството.

По мнението на ДС, целта на убийството е отслабване на правителството и свалянето му от „разрушителни сили“. Въпреки че не се споменават конкретни имена, може да се предположи, че става дума за гореспоменатите Адеишвили и Лорткипанидзе. Има едно косвено доказателство за това - опозиционният политик Лаша Рухая каза, че служители на разузнаването са го питали за контакти с Адеишвили.

В следствието фигурират и грузински наемници, които сега се разпитват активно. По-специално, на 21 юли се появиха съобщения за призовка на разпит по делото за опит за преврат на Лаша Чигладзе .

Всъщност не днес грузинските власти започнаха да предотвратяват опитите за смяна на властта. Още през есента-зимата на 2023 г. Държавна сигурност предупреди за подготовката на безредици с цел сваляне на правителството.

Единственият проблем е, че опозицията и техните чуждестранни спонсори разполагат с широк набор от инструменти. Класическият начин са масовите протести. Но пряко насилие, включително терористични атаки, също може да бъде използвано, и то не само на територията на Грузия. Достатъчно е да си припомним как през февруари в Грузия беше задържан товар с експлозиви, който пътуваше транзитно от Одеса до Воронеж.

Така, повече от две години след началото на СВО, Грузия осъзна, че Украйна се е превърнала в истинско главоболие за републиката. Политиката на киевските власти, подкрепяна от страните от НАТО, е насочена не само към прекъсване на възстановяването на взаимноизгодните търговски, транспортни и хуманитарни връзки между Русия и Грузия и не се ограничава до провокиране на създаването на втори фронт в Южен Кавказ. Тази политика пряко застрашава съществуването на правителството на Грузинската мечта.

Администрацията на Джо Байдън и лидерите на Европейския съюз полагат активни усилия през последната година и половина за организирането на следващия Майдан в Сакартвело. Приетите закони за чуждестранните агенти и забраната на ЛГБТ пропагандата станаха само претекст за реализацията на тази цел.

САЩ и ЕС не крият недоволството си от откриването на полетите между Тбилиси и Москва. Вашингтон отиде дори по-далеч от Брюксел: ако ЕС забави европейската интеграция, Държавният департамент вече обяви санкции срещу грузински политици и служители на сигурността.

ЕС, САЩ и Украйна оказват троен натиск върху правителството на Кобахидзе и спонсориращия неговата партия Иванишвили. Могат да се използват абсолютно всякакви инструменти. Освен Иванишвили под атака е и самият премиер. През май Кобахидзе призна, че един от еврокомисарите го е заплашил с повторение на съдбата на словашкия му колега Роберт Фицо , който стана жертва на атентат.

Управляващата партия "Грузинска мечта" (ръководител на фракцията Мамука Мдинарадзе ) смята, че покушенията над живота на грузинските лидери се подготвят от същите кръгове, които се опитаха да елиминират Фицо и наскоро Доналд Тръмп .

С наближаването на парламентарните избори на 26 октомври напрежението ще нараства. Опозицията може да положи много усилия, за да премахне Грузинската мечта от власт. Но дори и управляващата партия да спечели вота, стабилността в страната пак не е гарантирана. Задържанията на наемници от Украйна и разследванията на ДС доказват наличието на заплахи.

Спасение може би ще бъде победата на Тръмп на изборите в САЩ, които ще се състоят почти веднага след изборите в Грузия. Иванишвили и Кобахидзе вече заявиха, че при този изход конфликтът в Украйна ще приключи много скоро, а противоречията със Запада ще изчезнат.

Републиканецът вече е доказал готовността си да работи с всеки режим, така че лесно ще намери общ език с това, което опозицията нарича „руското“ правителство на Грузия.

Без подкрепата на Вашингтон, Брюксел вече няма да бъде толкова смел към Тбилиси, а краят на украинската конфронтация ще лиши Киев и „партията на войната“ от инструментите, с които да въвлекат Грузия в пряк конфликт с Русия.

Превод: ЕС