Разпространението и пораженията от КВ-19 са твърде различни по време, страни и мащаб. Средната смъртност в света в края на април е 7.1% от регистрираните случаи на заболяване. Предполага се, че нерегистрираните са многократно над установените и обявяваните бройки. Прави впечатление че след първоначалното регистриране в Китай в края на 2019 г. до края на януари (31.01.20202) са регистрирани първите случаи в близки и далечни на Китай страни. Сред тях са 8 държави в Западно-Тихоокеанския регион (Япония, Южна Корея, Виетнам, Сингапур, Австралия, Филипините, Малайзия, Камбоджа). През януари е регистриран първият случай в САЩ (Тихоокеанското крайбрежие). От Югоизточна Азия са Тайланд (12.01.2020), Непал, Шри Ланка и Индия. Между 25 и 31 януари 2020 г. започва шествието на КВ-19 в Европа: Франция на 25, Германия на 28, , Финландия на 29, Великобритания, Испания, Швеция и Русия на 31 януари. До 29 февруари са регистрирани случаи на КВ-19 и в още 20 европейски държави: Белгия на 4.02.2020 и от 21 до 29 февруари останалите 19 страни. Бедствието е дошло, но Европейската комисия и правителствата на европейските държави се занимават с всичко друго, но не и с грозяща страните им опасност. Реакцията в различните страни е с различна степен на строгост, с въвеждане на масови карантини, забрана за масови мероприятия, въвеждане на т.нар. „самоизолация“ и т.н. – до извънредно положение.
Към края на април (29.04.2020) ситуацията в Европа и в света е твърде различна по географски региони, по страни. Непрекъснато са актуализират данните за заболелите и починалите от КВ-19. Има хиляди публикации, коментари и фейкове. Сравнително рядко се прави анализ и обобщение по групи страни в зависимост от тяхното политическо и социално-икономическо развитие. Освен специфичните биомедицински аспекти и политически манипулации, рядко се правят, поне в българската журналистика, опити за политикогеографско и геополитическо анализиране на ситуацията. Има десетки класификации на страните в Европа и света. Без да се стремим към изчерпателност заслужава внимание анализа на данните по групи страни.
Първата група страни в Европа са западноевропейските страни с т.нар. развита „демокрация“ и икономика, с висок Индекс на човешкото развитие. Това са 11 страни от които 10 са страни членки на ЕС и Швейцария. В тези страни има най-големи здравномедицински и социално-икономически проблеми, закъсняла политико-държавна реакция на новата ситуация и неадекватни политически решения. Повечето правителства в тези страни възприеха т.нар. подход за постигане на „стаден имунитет на населението“ и не предприеха решителни карантинни мерки и самоизолация на хората. И като следствие резултатите им са най-лошите в света. В тези държави има най-голям процент на смъртност сред регистрираните заразени – средно 11.42% и най-висока смъртност средно на 1 млн. жители – средно 331.2 –ма на 1 млн.
Заразени и починали от covid-19 по страни
(към 29.04.2020 г.)
Най-тежка е ситуацията в Белгия, където има най-висока смъртност сред заразените (15.7%) и абсолютно най-високата смъртност на 1 млн. ж. (652.3). С много високо равнище на смъртност на 1 млн са Испания (517.6), Италия (458.3), Великобритания (391.2) и Франция (359.0). Те са над средната смъртност за ЕС – 250 души на 1 млн. Само Германия и Австрия са изключение. Това се дължи на съхранените в тези две страни в някаква степен останки от т.нар. социална държава, на политика с по-засилено развитие на средната класа и повече грижа за решаване на социалните проблеми на хората, както и на по-високото равнище на дисциплина и организираност на народа.
Общо в западноевропейските страни се оказа, че независимо от високото жизнено равнище по доходи на населението, икономическата им развитост, здравните им системи почиват на основополагащите тези на неолиберализма за по-малко държава (или въобще без държава) в здравеопазването. Болничните легла са малко, болниците не са подготвени за масови епидемии и пандемии. Здравната помощ е почти недостъпна за широката част от населението, цената на здравните услуги и лекарства е висока. Например, във Великобритания за да посетиш личния си лекар, или не дай боже да ти трябва хирургическа операция, чакаш с месеци, дори често над 3 месеца. Там здравната система работи за богатите. Има редица институции за създаване и производство на лекарствени средства, но те са подчинени само на пазарния принцип и разбира се, на голямата печалба. Застрахователните компании, правещи здравни застраховки, не са заинтересовани здравето на застрахованите (интересуват се само преди сключване на застраховката), а не за поддържането на високо равнище на здравето, особено на възрастните хора.
Несъстоятелно е оправданието с голямата възраст на населението, особено за Италия, Франция, Испания и Великобритания. Тя безспорно негативно влияе, както и наличието на други сериозни хронични заболявания. Но главното е недостигът на здравна помощ. Това особено важи за профилактичните имунизации. Колкото и някои лекари да отричат положителното влияние върху имунитета на БЦЖ ваксините при КВ-19, статистическите данни показват друго. Повечето от най-засегнатите и най-развити страни (САЩ, Великобритания, Испания, Италия, Нидерландия и др.) са препоръчвали тези ваксини само за ограничен кръг от лица или въобще са се отказали от тях. Прави впечатление високото равнище на заразяване с КВ-19 в алпийските страни (Италия, Франция, Швейцария), в които през зимата са посещавани масово за ски-туризъм от хора от цял свят. А посетилите техните курорти в най-значима степен разнасят заразата в собствените си страни. А границите между тези алпийски страни са условни. Мнозина италианци, французи и др. работят във Швейцария. Зимният ски-туризъм силно повлия за развитието на пандемията. Това важи и за Великобритания, чиито туристи, заедно с китайските и руските туристи са сред най-масово посещаващите зимните курорти на Европа.
Особено силно повлия на разпространяването на КВ-19 в западноевропейските страни и САЩ наличието на огромните прекалено гъсто населени мегаполиси, наличието на гета, общежития за емигранти и гастарбайтери от други страни, които са настанени в специални общежития с до 12-15 души в стая и такива условия хигиената е на много ниско равнище. Подобен негативен оттенък имат незадоволителните грижи за старческите домове, стопанисвани от алчни частници, особено в Северна Италия. Високото жизнено равнище е предпоставка за наличието на повече възможности на повече хора за масови развлечения в най-развитите страни, най-вече футболни мачове, посещавани от десетки хиляди хора, ръгби мачовете и конните надбягвания, особено във Великобритания. А всичкото това подпомага разпространение на КВ-19.
Втората група страни са северноевропейските. Това са четири държави, трите от които са членки на ЕС. В тези страни в продължения на десетилетия освен високото жизнено равнище има и високо ниво на социалните дейности, осъществявани при управлението на социалдемократическите партии в тези страни. Социалните дейности, в това число и високото равнище на здравеопазването почти винаги са били еталон за социална политика в Европа.
Заразени и починали от covid-19 по страни
(към 29.04.2020 г.)
Северноевропейските страни са с най-висок Индекс на човешкото развитие именно благодарение на провежданата в тях социална политика. В тази група страни, при провеждане на политика на ограничаването на контактите между хората и карантинните мерки смъртността е под 5% (Дания 4.9%, Финландия, 4.2% и Норвегия 2.7%), а на 1 млн. ж. под 100 души (Дания 76.4, Финландия 37.4 и Норвегия 38.2). Изключение прави само Швеция, в която не бяха предприети необходимите мерки и се разчиташе на естествения ход на развитието на заболяването и формирането на „стаден имунитет“. Вероятно за по-ниските стойности на смъртността има влияние и значително по-малката гъстота на населението в тези страни и липсата на гъсто населени големи мегаполиси.
Третата група страни са бившите социалистически държави от Централна и Източна Европа. Това са 25 страни с общ брой на населението 327.8 млн. В нея целево не са включени бившите съветски средноазиатски страни – Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан. От тази група 11 страни членуват в ЕС.
Заразени и починали от covid-19 по страни
(към 29.04.2020 г.)
Тези страни се отличават с най-ниска смъртност от заразените с КВ-19 – 2.3%, а на 1 млн. жители – 12.2 души. Само в бившите социалистически страни членове на ЕС с най-ниска смъртност на 1 млн. жители са Словакия 4.1 души, Латвия 7.9, България 9.1 души, Литва 16.1 и др. Подобно е положението и в бившите съветски републики: Грузия 1.6, Азербайджан 2.3, Украйна 6.0, Русия 6.7, Беларус 8.8 души и др. Практически в Монголия няма починали от КВ-19. Това се дължи на само и не толкова на мерките, а на обективното обстоятелство, че това е страната с най-малка гъстота на населението, липса но големи градове и незначителният брой пътуващи зад граница. Поради това контактите между хората са ограничени.
Главните причини за значително по-ниската смъртност в бившите социалистически страни са три. Първата от тях е , че във всички тези страни има съхранени и запазени държавни здравни заведения с висококачествен медицински персонал, традиции и опит , наследената по-голяма грижа за здравето на хората от времето на социализма. Не е случайно, че в България център на битката с КВ-19 са трите големи държавни болници – ВМА, Пирогов, Медицинска академия и университетските болници на държавните медицински университети извън София. В същото време многобройните части болници са със символично участие. Втората причина за по-ниската смъртност са провежданите задължителни имунизации на населението, включително и тази за БЦЖ. Третата е по-късното откриване на първите случаи със заразяване са КВ-19 – Хърватия на 25.02.2020, Грузия и Румъния на 26.02.2020 и други, а повечето от тях са през началото на март, което даде възможност на тези страни на основата на чужд опит много по-бързо да се преориентират и създадат по-добра система за намаляване вредите от пандемията. Особен е опитът на Белорусия, където имаше незначителни ограничения за контакти, и то предимно с лица идващи от други страни. В Русия независимо от ранното откриване на първия заразен (31.01.2020) епидемията са разгърна по-късно и се прояви, подобно на западноевропейските страни в големите мегаполиси (Москва и Санкт-Петербург). В бившите социалистически страни, поради масовата емиграция на младо население към Западна Европа и САЩ също има застаряло население с множество хронични болести. Но независимо от това смъртността е по-ниска. Следователно не е решаващо застаряването на населението, а социално-икономическите практики в близкото минало в тези страни.
Четвъртата група страни, която почти всички анализатори „пропускат“ са малкото на брой страни с комунистическо управление – Китай, Виетнам, Лаос, Куба. Това са страни, в които характерен белег за държавно управление е организираността, дисциплината и стриктно спазване на мерките за борбата с КВ-19. За Китай е написано достатъчно, с множество манипулаци и дословни политически внушения и лъжи. Макар че за тази страна коронавирусът бе ново непознато явление, китайците първи се срещнаха с него и успешно се пребориха с него. В Китай има много ниска смъртност сред заразените 5.5% и само 3.3 души на 1 млн. население. Добрите резултати на Куба се дължат не само на организацията и дисциплината, но и на много високото равнище на здравеопазването в тази латиноамериканска страна. Във Виетнам и Лаос има малко регистрирани случаи (съответно 270 и 19) на заразяване с коранавирус и няма починали от това заразяване.
Заслужава внимание опитът на Виетнам. В тази страна първият открит носител на коронавирусът е официално регистриран на 23.01.2020 г. От 23 до 29 януари е китайската Нова година и в страната има голям брой туристи от други страни. В страната още през януари се прави оценка на риска. Създадена е национална комисия за превенция и контрол на разпространението на КВ-19, която незабавно е предложила национален план. Въведена е много бързо и решително общонационална карантина, т.е. предприема мерки за да предотврати кризата, а не да се бори с нея. Още от 30 януари се взема решение за прекратяване на учебните занятия след ваканцията около Нова година. От 1 февруари се прекратяват полетите до и от Китай. Населението е обединено чрез изключителна дисциплина и солидарност. Въведена е мярката за всеки който напуска столицата Ханой и отива в друга провинция да бъде поставен задължително под карантина. Въведено е проследяването на контактните лица, както и изолация и болнично лечение на хора с потвърден вирус или със симптоми на този вирус. Поставени са под карантина улици, сгради и места с наличие на КВ-19. В гр. Хошимин е въведено положението, че всеки който не носи маска и се установи, че е заразил друго лице, може да бъде осъден на до 12 години затвор.
Има и други страни с различна специфика на социално-политическите условия и начин на реакция в условията на пандемия. Сред тях се отнасят и САЩ. В началото те подцениха епидемията и пандемията, бяха сигурни, че няма да бъдат поразени от КВ-19 в значими мащаби. Но през април месец в тях пандемията се ускори. Независимо от големия брой на заразените от КВ-19 и големия рекорден брой починали, като относителен дял САЩ все още на средно равнище на развитие на пандемията. Смъртността сред регистрираните към 29 април 2020 е 5.8%, а на 1 млн. жители е 188 души. Причините за нарастващата смъртност се подобни на тези за Западна Европа. Независимо от бързото нарастване на заразените и смъртноста все още и Турция е около средното равнище за света. В тази съседна на България държава към 29 април е 2.6% от регистрираните заразени и 24.2 души на 1 млн. население. От развитите икономически държави добре се справиха с пандемията Южна Корея с 2.3% смъртност и 4.8 души на 1 млн. население. Това се дължи на навременни много строги мерки, бързото ликвидиране на голямото огнище, формирано от провеждането на религиозен събор, голяма дисциплина и самодисциплина на населението. Подобно е положението и в Израел. В Европа своя специфика имат малките островни туристически държави. В Кипър смъртността е много малка – 1.8%, а на 1 млн. население е 18.7 души. Още по-ниска е тя в Малта, 0.9% от регистрираните заразени и 8 души на 1 млн. население. При Кипър и Малта и има и по-благоприятни външни обстоятелства като това, че туристическия сезон в тях не е започнал и ограничените връзки с другите страни предимно чрез въздушен транспорт. В тях, за разлика от другите европейски страни е по-малко развито ежедневното движение на хора от съседни страни.
Най-общо казано, главният фактор за превръщането на КВ-19 в епидемия и пандемия е неограничената по същество свобода на движението на хора, стоки и услуги между страните и особено между най-развитите и най-вече в ЕС. Това позволи разнасянето на КВ-19 от световната фабрика (Китай) в целия свят, особено чрез въздушния транспорт. Чрез него вирусът дойде в Европа. Чрез непрекъсната прекалено свободно движение през границите на емигранти, гурбетчии, бизнесмени от всякакъв ранг, огромната маса туристи предопредели до голяма степен невъзможността за национална изолация и недопускане на масовото заразяване с КВ-19.
Предстои развитие на пандемията, стойностите на заразени, преболедували и починали ще се променят непрекъснато. Но вече могат да се определят и основните обществено политически фактори, формиращи спецификата на разпространението и развитието на пандемията в отделните географски региони и групи страни. Пандемията разкри, че капитализмът и особено неолибералният капитализъм е в дълбока криза и светът трябва да се развива на нова социално-икономическа база. На този етап е ясно, че глобализацията и огромното движение на хора и стоки трябва да се приведе в някакви разумни стойности и граници, че трябва решително да се издигне ролята на националните държави за сметка на глобалните световни и регионални институции, че страните трябва да се откажат от търговския принцип на развитието на здравеопазването, да разширят броя на болниците и осъвременят медицинското оборудване в тях, да увеличат техния капацитет не според моментните потребности и печалбата, а според необходимостта при екстремални състояния. Ако политическите дейци не променят подхода на управление и издигане ролята на националните държава тази пандемия може да се мултиплицира в гигантски размери при следващи пандемии.