/Поглед.инфо/ Ситуацията в северната част на Сирия през следващите дни може да стане сериозно напрегната. Турция е разположила стотици войници на границата. Повече от 200 камиона доставят боеприпаси, оръжия и специално оборудване до провинция Идлиб.
Общо настъпление
Турция планира да напредне на широк фронт, за да затвори две трети от 910-километровата граница. Ако се съди по снимките в социалните мрежи, Анкара не се занимава с дреболии: в Сирия се прехвърлят танкове, артилерия, реактивни системи за залпов огън, системи за ПВО. Последният път, когато регионът е наситен с войски и техника по този начин, беше през зимата на 2020 г. - преди операцията "Пролетен щит".
На първо място, според анализаторите, Анкара иска да неутрализира заплахата от кюрдите, които са се заселили в Северна Сирия. През 2016-2019 г. турците завземат няколко района там и днес контролират границата от Бандар Хан до Рас ал Айн, както и от Джараблус до брега на Средиземно море.
Територията между Джараблус и Бандар Хан обаче е в ръцете на кюрдските Сили за народна самоотбрана от много години. Една от основните цели на предстоящата операция е граничният град Кобани, на 415 километра североизточно от Дамаск. Кюрдите го защитават от 2012 г.: първо от “Ислямска държава”, а след това и от турската армия.
Според “Блумбърг” Анкара ще поеме района на юг от Кобани, за да свърже двата региона под свой контрол и да напредне по-нататък в Северна Сирия. Формалната причина за военната операция са атаките на кюрдите срещу турските сили за сигурност. „Последната атака срещу нашите полицаи и набезите, насочени към нашите земи, вече изчерпаха чашата на търпението“, каза Ердоган.
Стар въпрос
Втората, не толкова очевидна цел на Анкара е да покрие своите подчинени в Идлиб от евентуален удар в Дамаск. Не е тайна, че Сирийската арабска армия през последните месеци изгражда групировка, която се опитва да освободи размирната провинция. От турските военни, екстремистките групировки, контролирани от Анкара, свободните банди, борещи се срещу всички, и подразделенията на правителствената армия, действащи с подкрепата на руските въздушно-космически сили, се оформи своеобразна слоеста торта.
Сирийските войски започнаха голямо настъпление през зимата и пролетта на 2020 г., като освободиха 35 населени места, 320 квадратни километра територия. До края на януари CAA окупира град Маарат Нуман в югоизточната част на провинцията, поемайки контрола над най-важния участък от пътя Хама-Алепо. И на 5 февруари тя влезе в ключовото селище Серакиб на кръстовището на магистралите Алепо - Хама и Алепо - Латакия.
Това предизвика недоволството на Анкара, която постави ултиматум на Дамаск за изтегляне на войските си на позициите, които са заемали преди това. Сирия не е отговорила. Затова турците и техните подставени лица атакуват САА по целия фронт. В отговор на 27 февруари сирийците бомбардираха турски конвой - убити са 33 войници и офицери. След това Анкара стартира операция “Пролетен Щит”, използвайки широко дронове “Байрактар”.
САА се оттегли. Ситуацията частично се стабилизира на 5 март след преговори между президентите на Русия и Турция в Москва за примирие. Путин и Ердоган се договориха да прекратят военните действия, да изтеглят войските и да създадат коридор за сигурност по магистралата М-4 Латакия-Алепо. В този район бяха организирани и съвместни патрули.
Стар въпрос
Русия има свои собствени интереси в региона, които не винаги съвпадат с тези на Турция. Наскоро медиите публикуваха снимки на изтребител Су-35С в авиобаза “Камишли” в Северна Сирия, който досега не е бил използван от руската авиация. На Запад това се прие за предупреждение към Турция. Все още обаче не е ясно докъде ще стигне Анкара.
Турският парламент миналия вторник удължи разрешението за използване на армията в Ирак и Сирия до октомври 2023 г. Това беше подкрепено от депутати от управляващата Партия на справедливостта и развитието, както и от Партията на националното движение, докато опозиционната Републиканска народна партия и прокюрдската Народна демократична партия се противопоставиха. Очевидно Ердоган залага на политически съюзници и се надява да повиши рейтинга си чрез „малка победоносна война“.
Турското настъпление обаче може да противоречи на интересите на американците. Те отдавна и последователно подкрепят сирийските кюрди и ги смятат за съюзници. Вероятно Анкара е решила да изостри ситуацията, за да получи допълнителни козове в преговорите между Ердоган и Байдън, които ще се проведат в Глазгоу в рамките на конференцията на ООН за изменението на климата от 1 до 12 ноември.
Не за първи път турският лидер използва военна сила за постигане на политически цели. Припомняме, Анкара вече разположи мощни военни контингенти по сирийските граници през септември - седмица преди срещата на Ердоган с Путин.
Превод: В. Сергеев