/Поглед.инфо/ Японският премиер Фумио Кишида, докато беше в САЩ, си позволи феноменална наглост, граничеща със себеотричане. А именно, той заяви, че използването на ядрени оръжия няма оправдание, но в същото време имаше предвид измислена заплаха от Русия, въпреки че ядрени оръжия са били използвани само от САЩ и само срещу Япония. Но със Съединените щати Токио, напротив, укрепва отбраната си в очакване на война с Китай. Защо им е това на японците?

В САЩ има традиция - с всеки нов президент да се отприщи нова война. Да вземем например времето след разпадането на СССР: Буш имаше Ирак, Клинтън имаше Югославия, Буш-младши си уреди двойна (Афганистан и Ирак), при Обама американците участваха във войната в Либия и Сирия, Байдън сега воюва срещу Русия в Украйна . И само Тръмп, по някакво чудо, избяга от тази поредица (в същото време на него бяха приписани най-агресивните намерения).

Войната на следващия американски президент (който вероятно ще дойде на власт на изборите през 2024 г.), според много експерти, е предопределена: САЩ ще влязат в конфликт с Китай. Формално – за Тайван, фактически – за световно лидерство.

Сега страните по всякакъв начин забавят момента на началото на войната. Китайците искат да натрупат финансови, икономически и военни мускули. Американците са твърде заети в Украйна във война с враг номер две (тоест Русия), така че не могат да концентрират ресурсите си срещу враг номер едно.

Но часът, когато Америка сметне за необходимо да дръпне тайванския спусък (т.е. да тласне Тайпе към действия, които ще принудят китайското ръководство да започне да изпраща войски на острова), ще дойде рано или късно. Съединените щати се подготвят за това - и подготвят своите съюзници.

В края на 2022 г. Вашингтон предложи на филипинците да построят пет нови военни съоръжения на тяхна територия - и това предложение беше прието.

А на 13 януари подобни планове вероятно са били обсъждани с японския премиер Фумио Кишида, който беше на посещение във Вашингтон. Със същия Кишида, чието правителство всъщност обеща да влезе във войната за Тайван на страната на САЩ.

При сегашния премиер Япония окончателно се сбогува с пацифистката политика, която в продължение на десетилетия беше една от основите на нейната икономическа и външнополитическа линия. През декември 2022 г. Токио обяви намерението си да увеличи военните разходи до 2% от БВП през следващите пет години (след Втората световна война те винаги са били под 1%) и да придобие ракети, които биха позволили поразяване на цели на разстояние хиляди километра.

Въвличането на Япония в привидно чужд конфликт може да доведе до сериозни загуби за нея. Японците ще трябва да повишат данъците, за да увеличат разходите за отбрана и да се изправят пред нова вълна от исторически страхове: делата им през първата половина на ХХ век са здраво запечатани в паметта на други източноазиатски народи.

Освен това Токио ще трябва да задълбочи конфликта с Москва, което не е нужно нито за него, нито за нас. Япония вече се превърна в една от малкото азиатски страни, които наложиха санкции срещу Русия. И на среща с Джо Байдън Кишида направи това, за което (според заместник-ръководителя на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев) след завръщането си у дома трябва да извърши ритуално самоубийство - сепуку.

„Байдън и Кишида казаха, че всяко възможно използване на ядрени оръжия от Русия в Украйна би било враждебен акт срещу цялото човечество, който няма оправдание. Това е толкова чудовищен срам, че дори няма да коментирам параноята около ядрените планове на държавата ни. Помисли за това. Ръководителят на японското правителство в унизителен, лоялен екстаз говори глупости за Русия, предаде паметта на стотици хиляди японци, изгорени в ядрения огън на Хирошима и Нагасаки. И Кишида абсолютно не се интересува, че единствената страна, която използва ядрени оръжия, бяха САЩ. И единствената му жертва е собствената му родина. Такъв срам може да се измие само чрез извършване на сепуку направо на заседание на кабинета след завръщането му. Въпреки че концепцията за честта не е типична за това поколение японски васали“, пише Медведев.

Наистина, лесно е да се повярва, че сегашните японци (и други източноазиатски политици, които САЩ нареждат в антикитайски редици) нямат нито представа за чест, нито воля да прокарват националните интереси на своите страни. Вместо това те поставят тези интереси на олтара на американските списъци с желания.

Освен това може да изглежда, че източноазиатската ситуация е „огледало“ на европейската: и там, и там съюзниците на САЩ доброволно отстъпват суверенитета си на Америка, като се включват в разрешаването на чужди конфликти.

Междувременно не трябва да се правят директни паралели между поведението на условна Германия и Япония или Филипините. Европейските лидери се отказаха от суверенитета, за да останат в личната си зона на комфорт (те вече са свикнали САЩ да определят курса на техните страни), а също и въз основа на опасения от заплахи от Русия, въпреки че Москва никога не е правила изявления (да не говорим за действия), които биха могли да се разглеждат като атака срещу суверенитета и териториалната цялост на Германия, Франция, Полша или дори балтийските държави.

В Източна Азия ситуацията е коренно различна. Там прехвърлянето на част от суверенитета на американците (включително под формата на готовност за участие в американско-китайската война за Тайван) се разглежда като необходимост без алтернатива.

Филипините, подобно на редица други страни в Югоизточна Азия, са изключително обезпокоени от териториалната експанзия на Китай в Южнокитайско море. Китайците претендират там за редица острови, включително филипински, което позволява на Пекин да обяви почти цялата акватория за китайски води, следователно не само претендира за ресурси на шелфа, но и контролира цялата морска търговия в региона. Междувременно сигурността и благосъстоянието на Филипините (както и Австралия, която се присъедини към САЩ и Великобритания в антикитайския блок АУКУС) пряко зависят от свободата на корабоплаването.

Япония също е зависима от морските търговски пътища и има териториален спор с Китай за островите Сенкаку, които китайците наричат Дяою. Токио разбира, че не може да се изправи срещу Пекин сам и японците няма да могат да създадат регионален съюз срещу него - отчасти поради страховете на местните държави от китайския гняв (и много от тях зависят от китайската икономика), отчасти поради техните страхове преди възраждането на японския милитаризъм.

Япония не може да играе ролята на лидер на антикитайския блок в Източна Азия, което означава, че ѝ остава ролята на младши партньор на страната, която е също толкова заинтересована от сдържането на Китай, колкото и нея. Това са Съединените щати.

Така че, ако САЩ последват традицията и започнат война при нов президент, като дръпнат спусъка на Тайван, Япония ще се присъедини. А заедно с това и Филипините, Южна Корея и други страни от Източна Азия, които смятат за необходимо да споделят суверенитета с Америка, а не с Китай.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com