/Поглед.инфо/ Япония е недоволна от подготовката за посещението на руския президент Владимир Путин във Виетнам, обещавайки на виетнамците кавга с Вашингтон и други проблеми. Това пътуване на руския лидер наистина рискува да стане трудно заради конфликта между Ханой и Пекин, но изборът на виетнамците е предрешен – те залагат само на победителите, а това е Русия.

Японското издание “Джапан Бизнес Прес” изпадна в истерия, защото виетнамското ръководство покани руския президент Владимир Путин да посети страната им на държавно посещение. Според японците това означава, че Виетнам „най-накрая е избрал страна“ в конфликта, с Русия от едната страна и Украйна и Запада от другата.

Твърди се, че Ханой се е отказал от неутралитета поради факта, че е изчислил изхода от битките в Украйна, имайки собствен опит в противопоставянето както на американската, така и на обучената от американците армия: броят на живите сили и моралът в крайна сметка решават всичко.

“Джапан Бизнес Прес” не е “жълто” издание, а аналитично, с акцент върху експертните оценки. Но някак си доказателствената база започва да буди съмнения. Японците предлагат да се вярва, че са проникнали в главата на виетнамското ръководство и са извадили оттам метод за сравняване на настоящия военен конфликт с този, който приключи преди половин век.

Разбира се, Русия ще спечели, за Русия е безспорно, че ще спечели. Ханой вероятно също предполага, че Русия ще спечели. В Украйна обаче не са прогледнали. Интересът на Виетнам към това, което ни се случва, е другаде.

Сега Виетнам може да се нарече приятел на Русия, както беше преди десет и двадесет години. Приятел, но не и съюзник. Съюзникът е статут, който предполага наличието на военно-политически съюз и съответните задължения. Тоест Бразилия, Индия, Китай или Сърбия също не са съюзници за Русия, а приятели, което предполага най-разнообразно сътрудничество, включително отбранително.

По време на СССР Виетнам официално беше наш съюзник, но тогава беше просто куфар без дръжка - доста скъпо начинание за подкопаване на влиянието на Запада в Югоизточна Азия, което носеше на руснаците главно морално удовлетворение. Сега не е така.

Съвременният Виетнам е динамично развиваща се страна от 100 милиона души с отлични перспективи. Само преди пет години той беше предварително включен в „азиатските тигри от втората вълна“ („първата вълна“ са силно развитите Хонконг, Корея, Тайван и Сингапур). Оттогава Виетнам надмина Филипините по стандарт на живот и се доближи до Индонезия.

Нашето приятелство с Виетнам е съветска база с носталгия за обща борба срещу общ враг и благодарност за нашия принос към тяхната страна плюс търговия при съвременни капиталистически правила. Това е много - и виетнамците го ценят, но тяхната политика се определя от факта, че живеят заобиколени от двама от своите смъртни врагове: Китай и Камбоджа.

„Смъртоносен враг” е силно, обвързващо определение, но в случая не може да се говори за преувеличение. Национализмът от етноимперски тип, характерен за кхмерите е насочен главно срещу виетнамците. И при Пол Пот, когато най-мизантропските проекти станаха нещо обичайно, в Камбоджа-Кампучия те не само повдигнаха въпроса в стила на Хитлер - за пълното унищожаване на всички виетнамци, но също така започнаха да изпълняват „окончателно решение“ чрез набези на виетнамци села и острови в близост до границата, чието население е напълно унищожено.

Ето защо виетнамците изпращат войски в Кампучия, окупират Пном Пен и свалят Пол Пот, а не защото СССР ги моли или съжалява самоунищожилите се кхмери.

След това в ситуацията се намесва Китай, който безпричинно окупира крайния север на Виетнам. Сега историците са съгласни, че по този начин Мао е искал да отслаби Виетнам като враг на своя съюзник (т.е. Пол Пот) и съюзник на своя враг (т.е. СССР), но бързо събраната милиция спира настъплението, така че че виетнамската армия е почти невредима и месец по-късно китайците се оттеглят.

В съвременен Виетнам почти няма съмнение, че подобно безсмислено нападение може да се повтори. В допълнение към миналите претенции и настоящите различия между двете държави, има териториален спор за Параселските острови и архипелага Спратли. КНР води някакъв териториален спор с почти всички свои съседи в Южнокитайско море, но в случая с виетнамците страстите са особено нажежени. Изострянето на разногласията все по-често води до истински погроми, където китайската диаспора във Виетнам понася удара.

Като цяло враждата там е истинска, с омраза. Камбоджа в Ханой се възприема като китайско прокси и нещо като анти-Виетнам, тоест почти по същия начин, както Русия възприема Украйна под ръководството на бандеровците и съветници от НАТО.

И трябва да разберем, че Пекин наистина извършва политическа експанзия в региона, а Камбоджа стана мястото, където разположи втората си чуждестранна военна база (първата китайците имат в Джибути).

Всъщност Виетнам е приятел на Русия, а не съюзник - това би било съюз срещу Китай. Ханой не се интересува от друг тип, а Москва не се интересува да се кара с Пекин след излекуване на съветския разкол с битката за остров Дамански и други инциденти.

От тази ситуация активно се възползва друг исторически враг на виетнамците, който в нови исторически обстоятелства се представя за приятел – САЩ. Вашингтон отдавна примамва Ханой в своя антикитайски съюз от Япония, Корея, Филипините, Бруней и редица други страни. В края на своето президентство Барак Обама дори сложи край на дългосрочното оръжейно ембарго за Виетнам, знаейки много добре срещу кого ще бъде насочено то.

Оттогава конфронтацията между Вашингтон и Пекин стана много по-многоизмерна и агресивна, което значително увеличава геополитическото значение на Виетнам в региона, но усложнява позицията му.

През последните десет години американците направиха големи крачки в разширяването на влиянието си във Виетнам. Не става дума за подчинено положение, както в случая с Япония, а за създаване на икономическа, производствена, както и отбранителна зависимост на Виетнам от Америка, на която той не е простил нищо, но от която не се страхува. Но той наистина се страхува от Китай.

Досега това сътрудничество между изнасилвача и жертвата срещу Пекин не е повлияло на руско-виетнамските отношения по начина, по който САЩ биха искали. Освен това, ако се вярва на японските анализатори, сега Виетнам застава на страната на Русия, потвърждение за което обаче трябва да се търси не в японската преса, а в това как ще протече посещението на Владимир Путин в Ханой. За руския лидер това ще бъде трудна дипломация, като се има предвид позицията на Виетнам между Китай и САЩ и важността на запазването на двамата партньори за Русия - както огромния Китай, така и надеждния Виетнам.

Сега Ханой прави това, което би било разумно да направи Япония: търси приемлив баланс на силите в региона, привлича Русия като суперсила, която има влияние върху Китай. В Токио същата „многовекторна“ и дипломатически сложна политика беше провеждана при убития впоследствие премиер Шиндзо Абе, както и във Виетнам, откакто КНР започна експанзията си в Южнокитайско море.

Но Япония е принудена да играе за отбора на Вашингтон и просто не може да си позволи политическа независимост, поради което се включи в очевидно вредния проект за „сдържане на Русия“, лишавайки се от свобода на маневриране. Виетнам, свикнал да бъде в екзистенциален конфликт както с Китай, така и със Запада, реши да разчита още по-силно на Русия като на стар приятел.

Сега, когато японците се опитват да убедят виетнамците да се опомнят (споменатия “Джапан Бизнес Прес” прогнозира „сериозни щети за интересите на страната“ от влошаването на отношенията с Вашингтон), сякаш налагат собствените си неуспешни избор върху тях, за да не се обидят толкова самите те. Но те забравят за основното - нещо, което виетнамците никога няма да забравят.

Те спечелиха войните си и срещу САЩ, и срещу Китай. А японците загубиха своята, дотолкова, че загубиха суверенитета си. Техните съвети в областта на външната политика и военните съюзи са съвети на пораженци и губещи, стремежът за присъединяване към които е норма за Украйна, но никога за Виетнам.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101