В началото на януари 2020 г. турският парламент одобри инициативата за изпращане на военен контингент в Либия, за да помогне на така нареченото Правителство на националното съгласие (ПНС). Важно е да се отбележи, че военната помощ за Либия е забранена от ООН. Турция взе решение да изпрати войници в Либия, след като лидерът на ПНС Фаиз Сарадж, който работи в тясно сътрудничество с терористичните организации “Ал Кайда”, “Мюсюлманско братство” и “Ислямска държава” , отправи молба за помощ.
Нещо повече, по-рано турският президент Реджеп Тайип Ердоган, разчитайки на непотвърдени данни от някои западни медии, заяви, че ЧВК “Вагнер” участва в антитерористичната операция “Ал Карама” в Либия. Турският лидер обаче не можа да предостави доказателства за това, но думите му предизвикаха вълна от екстремизъм от страна на радикалните ислямисти. Те започнаха да призовават Ердоган да влезе в конфликт с Русия, като по този начин се опитаха да сблъскат двете страни, които си сътрудничат успешно в много области, включително по въпроса за борбата с тероризма в Сирия.
Както политическият анализатор Юрий Самонкин отбеляза, Турция няма да се съгласи на открит военен конфликт с Русия, тъй като осъзнава, че превъзходството на силите няма да бъде в полза на Анкара.
„Ние отлично помним историческия опит от борбата с Османската империя на Балканския полуостров, когато османците потискаха християнското славянско население. Царят въведе там армия и Османската империя започнала да се пука по шевовете “, спомня си Самонкин. Той припомни и епизод от много близкото минало: „Нека си припомним сблъсъка между Москва и Анкара през 2015 г., когато турците свалиха нашия самолет. Започна охлаждане на руско-турските отношения и самият Ердоган виеше като вълк, че трябва да ги възстановим”.
Той е уверен, че в случай на открит военен конфликт с Москва, Ердоган ще обрече страната си на криза. Следователно и тъй като Москва и Анкара имат общи политически, икономически и туристически интереси, няма да има открита военна конфронтация. Ако обаче Ердоган продължи с провокациите и се изправи срещу съюзника си, последствията могат да бъдат тежки.
„По-добре е турците да не се карат с нас, а да се разберем, както го направихме по отношение на Сирия и проблема с кюрдите”, заяви експертът.
Самонкин е сигурен, че най-разумното, което Турция може да направи в тази ситуация, е да започне конструктивен диалог.
„Ако Ердоган наистина се интересува от споразумение в Либия, по-добре е да преговаря с нас и да установи отношения с Иран. Тъй като Русия и Иран са ключови играчи в Близкия изток “, казва източникът.
Самонкин смята, че Ердоган трябва да прояви политическа мъдрост, иначе Турция изобщо ще остане без съюзници: без САЩ, без НАТО и без собствени партньори в антитерористичната коалиция.
Струва си да се отбележи, че Турция си сътрудничи с бойците от ПНС от дълго време. Анкара ги снабдява с оръжие и боеприпаси, както и със сирийски наемници. Сега се говори за изпращане на редовна армия в Либия. В същото време в Либия е в ход поредната фаза на антитерористичната операция “Ал Карама”, в която Либийската национална армия (ЛНА) възнамерява да освободи Триполи от терористите на ПНС.
Превод: В.Сергеев
