/Поглед.инфо/ Турция и Иран се опитват да засилят влиянието си в Южен Кавказ. И ако за Анкара Азербайджан и до известна степен Грузия се превърнаха в база на присъствието й в региона, то Техеран се стреми да разчита на Армения, без да прекъсва традиционното си сътрудничество с Азербайджан и Грузия.

Статуквото, което се разви в Южен Кавказ през последните години, когато Русия беше основен партньор на Азербайджан и Армения в търговската, икономическата и други области и основен посредник в уреждането на конфликта в Нагорни Карабах, се ерозира до в известна степен от регионални и дори извънрегионални играчи. Някои политолози дори започнаха да говорят за водещата роля на Турция в бъдещото развитие на Южен Кавказ.

Въз основа на принципа "две държави - един народ" Анкара продължава да изгражда своето търговско, икономическо, военно, военно-техническо и друго сътрудничество с Баку, тласкайки Илхам Алиев към силово решаване на карабахския проблем.

На свой ред иранските власти се опасяват да не се използва територията на Азербайджан за разузнаване и специални операции срещу тяхната държава. Особено като се има предвид, че Израел уверено се нарежда на второ място след Турция в областта на военно-техническото сътрудничество с Азербайджан. Има информация, че доставените на Баку израелски дронове и радарно оборудване уж се използват не толкова срещу Армения, колкото срещу Иран.

Иранските власти не възнамеряват да се откажат от позициите си в региона, демонстрирайки интереса си към запазване на териториалната цялост на Армения и заявявайки, че не приемат промени в границите в Южен Кавказ. Съответни изявления бяха направени многократно на ниво най-високи длъжностни лица.

Техеран не крие загрижеността си относно външните опити за разпалване на националния сепаратизъм в Иран. Както знаете, азербайджанците (турците) съставляват около 16 процента от населението на Иран (над 20 милиона души) и са най-голямото етническо малцинство в страната. Една четвърт от жителите на Техеран са азербайджанци, други живеят в северозападната част на страната близо до границата с Азербайджан. Техеран се опасява, че в случай на по-нататъшно укрепване на позициите на Турция в региона, Иран може да се изправи пред заплахата от сепаратистки действия и дори отхвърляне на северните си провинции с тюркоезично мнозинство.

В тази връзка, като превантивна мярка, до 45 000 души от елитните части на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), въоръжени с далекобойна артилерия, БПЛА от различни видове и други модерни оръжия, са разположени в граничните северозападни провинции на Иран. По този начин иранското ръководство демонстрира, че в случай на критична ситуация по границите си е готово да реагира по най-решителен начин.

В същото време не се крие, че една от реалните заплахи за Иран е изискването за предоставяне на екстериториален „Зангезурски коридор“, свързващ основната територия на Азербайджан с Нахичеванската автономия, което поставя под въпрос суверенитета на Армения и нейните граници. , включително границата на Армения с Иран.

Мохамад Джамшиди, заместник-ръководител на администрацията на иранския президент по политическите въпроси, посочи "червените линии" - това е "промяна на историческите граници" и "геополитиката на региона". Границата на Иран с Армения наистина може да се счита за една от "червените линии", тъй като през нея минава потокът от ирански стоки към Европа.

Неслучайно иранските КСИР наскоро проведоха поредното си мащабно военно учение с кодовото име „Могъщият Иран“ южно от река Аракс в провинциите Източен Азербайджан и Ардебил. Става въпрос за парашутно-хеликоптерни операции, отработване на нощно настъпление, действия на бойни вертолети, ударни безпилотни самолети, изграждане на понтонен преход над Аракс с учебно завземане и контрол на всички близки комуникации и командни височини.

Техеран също се отнася благосклонно към стремежа на Армения да придобие партида ирански безпилотни самолети, въпреки че подробностите около тази възможна сделка в областта на военно-техническото сътрудничество не се разкриват.

Ереван и Техеран наскоро се споразумяха да формират обща платформа с участието на Индия за реализацията на международния транспортен коридор (МТК) "Персийски залив - Черно море". Този проект е важен за Иран от политическа гледна точка. МТС за Техеран е алтернатива на маршрутите, които може да бъдат пуснати между Турция и Азербайджан през следващите години.

Стартирането на непрекъсната сухопътна комуникация с Черно море ще позволи на Иран да се превърне в ключова връзка между страните от Азия, басейна на Персийския залив и Индия с Европа и Русия. Алтернативният маршрут на Иран през Армения ще му позволи да диверсифицира доставките на стоки за ЕС и Русия, а също и да балансира в известен смисъл влиянието на Турция и Азербайджан в региона.

Може да се предположи, че Иран ще продължи да предприема стъпки към разширяване на всестранното сътрудничество с Армения, Русия и Индия въз основа на съвпадението на регионалните интереси.

Така укрепването на позициите на Турция в Азербайджан и региона като цяло иранското ръководство се опитва да компенсира с развитието на двустранните отношения в региона. В рамките на международното сътрудничество Техеран става пълноправен член на авторитетната регионална международна организация ШОС и възнамерява активно да участва във всички перспективни и ползотворни регионални проекти.

Така тя неутрализира режима на санкции, поддържан от Запада, и получава възможност да си осигури статут на регионална сила. Обективно засилването на позициите на Иран в Южен Кавказ е и в интерес на Русия, тъй като поддържа съществуващия баланс на силите в региона и не позволява на извънрегионалните сили да се засилят тук, оставяйки за Русия ролята на ключов геополитически играч в Южен Кавказ.

В подкрепа на тази теза, на 28 октомври 2022 г. на извънредна сесия на Съвета на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) президентът на Руската федерация В. Путин отбеляза, че Русия е заинтересована от стабилността в Закавказието и ще направи всичко възможно за нормализиране на отношенията между Ереван и Баку.

Още на 31 октомври в Сочи се проведоха двустранни преговори на високо ниво между Руската федерация и Армения, Руската федерация и Азербайджан, а след това се проведе тристранна среща на върха на Путин, Алиев и Пашинян, на която беше публикувано съвместно изявление за Нагорни Карабах беше договорено. И въпреки че, както отбеляза руският президент, това изявление не успя да постигне съгласие по всички точки, очертани предишния ден, беше направена още една важна стъпка към мира, стабилността и сигурността в региона.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com