За нарушаването на международното право от Израел в Ливан

/Поглед.инфо/ Колективният Запад ще си затваря очите за всякакви престъпления на поддържания от него режим

За всички е очевидно, че ционисткият режим нарушава множество конвенции и договори на международното право. Ако Международният наказателен съд вече се произнесе за етническото прочистване, извършено от Израел в ивицата Газа, агресията в Ливан се превърна в друго измерение, което допълва списъка с военни престъпления на режима на Бенямин Нетаняху. Най-очевидните случаи са използването на комуникационни технологии като оръжие, целенасочени убийства и непропорционално използване на военна сила.

Показателно е, че същите случаи се отнасят и за Съединените щати, тъй като преди това те използваха подобни действия в Ирак и Афганистан, включително убийството на иранския генерал Касем Солеймани с помощта на атакуващ дрон на 3 януари 2020 г. За Израел тези случаи са аргументи, за да оправдаят собствените си престъпления, тъй като те могат да бъдат тълкувани като съдебна практика.

Но от гледна точка на международно признатите закони, те са извършили и извършват престъпления, които тепърва следва да бъдат не само осъдени, но и да се създаде надежден механизъм за изпълнение на решенията на международните власти, тъй като Израел не се е съобразил с приетото преди това решение на Международния наказателен съд и едва ли ще се съобрази.

Нека да погледнем на събитията от последните дни от правна гледна точка. И да започнем с убийството на лидера на Хизбула Хасан Насрала.

Съгласно военното право има три категории лица, които могат да станат законни мишени: бойци, членове на организирани въоръжени групи и цивилни лица, пряко участващи във военните действия. Комбатантите включват членове на въоръжените сили на държавата, които не са медицински и религиозен персонал; членове на милиция или доброволчески корпус, които са подчинени на определени условия на държавата, и участниците в масова мобилизация (Женевска конвенция III, член 4). Такива хора стават мишени денонощно в зависимост от техния статус (т.нар. „status targeting”), независимо с каква дейност се занимават.

Членовете на организирани въоръжени групи също могат законно да бъдат атакувани по всяко време. Хизбула обаче е политическа партия, въпреки че има въоръжено крило, което означава, че изпълнява както граждански, така и военни функции. Следователно като цяло не може да се квалифицира като организирана въоръжена група.

Що се отнася до самия Хасан Насрала, висшите лидери на недържавни групировки с военно крило не могат непременно да се считат за членове на организирана въоръжена група. Това е вярно, дори ако те участват във вземането на решения на стратегическо ниво на война, като например решаването дали и кога да започнат военни действия. Освен това Насрала не участва пряко в боевете.

Трябва да се отбележи, че Съединените щати са измислили механизъм за заобикаляне на тези ограничения. Наръчникът на Министерството на отбраната относно военното положение гласи, че „лице, което е интегрирано в група по такъв начин, че да може да му се припише враждебно намерение, може да се счита за функционална (т.е. конструктивна) част от групата, дори и да не е формално член.“ (§ 5.7.3.2).

Там също така се казва, че „лидери, които не са членове на военна сила или въоръжена група (включително държавни глави, цивилни служители и политически лидери), могат да станат обекти на нападение, ако техните отговорности включват оперативно командване или контрол на въоръжените сили“ (§ 5.7 .4 ).

Показателно е, че според логиката на Пентагона всяко лице, което формално не е член на условна въоръжена група, ако могат да му бъдат приписани враждебни намерения, може да бъде класифицирано като част от тази група и съответно да бъде включено в списък за физическа елиминация. От гледна точка на САЩ и Израел, Насрала е бил в бункер, където е можел да обсъжда планове за действие срещу Израел, което означава, че е участвал пряко във военните действия по време на израелския удар.

В този случай са използвани няколко бомби за разбиване на бункери, които са произвели „серия от синхронизирани експлозии, насочени към проникване в подземен бункер“. Най-малко четири сгради са се срутили и според ливанското министерство на здравеопазването, най-малко 11 души са загинали и 108 са ранени (числата още не са окончателни).

Това оставя въпроса за спазването на правилото за пропорционалност, което забранява атаки, които се очаква да доведат до случайни цивилни жертви, нараняване на цивилни лица или щети на цивилни обекти (съпътстващи щети), които са прекомерни по отношение на конкретно и пряко военно предимство, които нападателят очаква да получи. Ясно е, че в случая очакваните съпътстващи щети са значителни поради използваното оръжие и местоположението на целта – жилищен комплекс в модерен град.

В същото време възприетата стратегия за обезглавяване е под въпрос, тъй като убитите лидери по един или друг начин ще бъдат заменени. Често в историята се е случвало на тяхно място да идва някой по-компетентен и активен. Израел можеше да разчита само на краткосрочни печалби поради нарушаването на командването и контрола на организацията. Израел вероятно е преследвал точно подобни цели, когато е използвал пейджъри и радиостанции като оръжия.

Тук трябва да обърнете внимание на Протокол II към Конвенцията за конвенционалните оръжия (CCW), който засяга по-специално мините-капани. Международният договор дефинира капан като „всяко устройство или материал, който е проектиран, конструиран или адаптиран да убива или наранява и който се задейства неочаквано, когато човек нарушава или се доближава до очевидно безвреден обект или извърши очевидно безобидно действие“ (CCW Протокол II) , член 2, параграф 2; Изменен протокол II, член 2, параграф 2).

На 21 декември 2001 г. обхватът на приложение на ККО и приложените към нея протоколи беше разширен, за да обхване немеждународни въоръжени конфликти. Това разширяване на обхвата обаче влиза в сила само за държави, които ратифицират това разширяване. Израел не е ратифицирал това разширение, въпреки че е страна по изменен протокол II, който също, наред с други неща, се занимава с мините-капани и ги дефинира с термини, идентични с тези по-горе (CCW, изменен протокол II, член 2(4)) .

От разпоредбите на изменения протокол II следва да се отбележи следното. Трябва да се даде предварително предупреждение за използването на капани, освен ако обстоятелствата не го позволяват. Ясно е, че Израел умишлено е използвал пейджъри и радиостанции като капани и не е имал никакво намерение да предупреждава за използването им.

Основните забрани относно използването на мини-капани се съдържат в чл.7, ал.2, който гласи: „Забранява се използването на мини-капани или други устройства под формата на очевидно безвредни преносими предмети, които са специално проектирани и произведени да съдържат взривни вещества.” Тъй като устройствата са били задействани като мини при подаване на сигнал, те попадат в обхвата на член 7, параграф 2 и следователно са забранени на това основание.

В допълнение, член 3 забранява използването на такива оръжия, за които се прилага този член, във всеки град, селище, село или друга област с подобна концентрация на цивилно население, в която не се водят военни действия между сухопътните сили или които не изглеждат са неизбежни, освен ако:

а) са разположени върху или в непосредствена близост до военна цел, или

б) са взети мерки за защита на цивилното население от тяхното въздействие, като предупредителни постове, предупреждения или бариери.

Следователно Израел умишлено използва забранени оръжия и ги използва срещу цивилни.

Трябва да се добави, че има други забрани и ограничения в член 7 от изменения Протокол II. Предишният договор ги дефинира като „ръчно разположени боеприпаси и устройства, предназначени да убиват, осакатяват или повреждат и се активират дистанционно или автоматично след определено време“ (член 2, параграф 3). Изменен протокол II дефинира „други устройства“, както следва: „Ръчно изстрелвани боеприпаси и устройства, включително импровизирани взривни устройства, предназначени да убиват, осакатяват или повреждат и се активират ръчно, чрез дистанционно управление или автоматично след определено време“ (чл. 2(5) )).

Също така, съгласно закона за оръжията, всички държави са законово задължени да тестват всички нови видове оръжия, преди да ги използват във въоръжен конфликт. Това задължение произтича от други разпоредби на международното право, включително общ член 1 от Женевските конвенции от 1949 г.

Член 51, параграф 4 от Допълнителен протокол I на Женевските конвенции, отразяващ обичайното международно право, забранява безразборни атаки, тоест атаки, които не са насочени срещу военна цел или които използват оръжия или методи, които са безразборни по своята същност.

Пример за безразборни атаки, конкретно посочени в член 51, параграф 5, буква б) и 57 AP I, е атака, която нарушава правилото за пропорционалност (т.е. може да се очаква да доведе до случайни цивилни жертви, наранявания на цивилни, щети към граждански обекти или комбинация от тях, което би било прекомерно по отношение на очакваното конкретно и пряко военно предимство).

Следователно, както в случая с унищожаването на жилищни райони от авиобомби, детонирането на пейджъри нарушава правилото за пропорционалност, което е задължително за всички държави, които водят военни действия. Съмнително е, че ционисткият режим би направил нещо, за да гарантира, че атаката на пейджърите е насочена към „легитимна цел“, че цивилното население е защитено и че правилото за пропорционалност няма да бъде нарушено. Поради тази причина много държави, включително Русия, класифицираха тази съмнителна операция като акт на държавен тероризъм.

Всички тези нюанси са важни и за разбирането на двойните стандарти на колективния Запад, който стои на страната на Израел и изобщо не се притеснява от грубите нарушения на международното право.

Превод: ЕС