/Поглед.инфо/ Всяка армия във всяка война търпи загуби. Следователно, ако победата не бъде постигната чрез блицкриг (в резултат на красива маневра, която обезсмисля съпротивата на врага, преди и двете страни да са понесли значителни загуби), способността на воюващата държава да компенсира тези загуби излиза на преден план.
Колкото по-продължителна е войната, толкова по-важен е ресурсният проблем, който постепенно придобива приоритетно стратегическо значение. Самият факт на продължителна война свидетелства за постигнатото равенство на бойното поле, което ще бъде нарушено само когато една от страните изчерпи резервите.
Освен това, ако в мащаба на бойното поле става дума за вече обучени войски, то в мащаба на бойната система става дума за потенциални мобилизационни възможности. Колкото по-дълго държавата е в състояние да компенсира загубите в хора и оборудване, толкова по-вероятно е да спечели войната.
През миналия век способността да се компенсират загубите в технологиите излезе на преден план. Например по време на Втората световна война Германия дълго време (от 1939 г. до края на 1942 г.) нанася на своите противници катастрофални поражения на всички фронтове, по време на които те губят стотици хиляди (и общо милиони) войници и десетки хиляди единици бойна техника.
В същото време, ако човешките ресурси само на СССР и Британската империя, в сравнение със силите на Оста, изглеждаха неизчерпаеми (а с влизането във войната на Съединените щати дори най-големият оптимист не би разчитал на изчерпването на човешкия ресурс на Обединените нации), то Германия сериозно се надяваше да подкопае индустриалната мощ на своите противници.
Способността на САЩ и СССР да произвеждат многократно повече танкове, самолети и артилерийски системи е неприятна изненада за Райха. Не помогна и залогът за постигане на рязко качествено превъзходство. Германците направиха повече от един технологичен пробив, създадоха много модели военна техника, които се превърнаха в еталон за основните военно-промишлени училища по света през следващите няколко десетилетия, но качеството на съюзническото оборудване не винаги беше по-ниско от немското, не във всичко и не толкова, че Германия да може да компенсира повтарящото се количествено господство на Обединените нации.
Веднага след като в края на 1942 г. военно-промишленият комплекс на САЩ и СССР (евакуирани заводи) заработи на пълен капацитет и започна експлозивно да увеличава производството на военна техника, положението на Райха моментално стана безнадеждно и най-добрият стратег на Вермахта, фелдмаршал фон Манщайн, заяви, че Германия вече не може да води война за победа и следователно по-нататъшната стратегия на Райха трябва да бъде подчинена на идеята за постигане на компромисен мир.
Съюзниците обаче, осъзнавайки, че така или иначе ще спечелят, не искаха и да чуят повече за някакъв компромисен мир. Още през януари 1943 г., по време на конференцията на Рузвелт и Чърчил в Казабланка, за първи път се чу искането за безусловна капитулация на страните от Оста (Германия, Италия и Япония).
През ноември същата година в Техеран на конференция на тримата лидери на Обединените нации (Сталин, Рузвелт и Чърчил) това искане е окончателно формализирано, а СССР, САЩ и Великобритания се ангажират да не сключват отделни мир.
Обръщам внимание на факта, че германските генерали и ръководителите на Обединените нации стигнаха до извода за неспособността на Германия да победи почти едновременно. И тези заключения доведоха до съответните политически решения, формализирани на конференциите в Казабланка и Техеран. Основният маркер за увереността на съюзниците в окончателната победа беше искането за безусловна капитулация.
А сега нека погледнем сегашната ситуация, Съединените щати и техните съюзници непрекъснато проучват почвата относно възможността за сключване на компромисен мир с Русия. И Москва няма нищо против.
Русия е съгласна, защото все още няма да можем да накажем САЩ на техния континент с нищо друго освен междуконтинентални ракети. Но Западът се опитва да преговаря за мир, защото разбира, че ще загуби войната в Европа и условията за мир ще се влошават, колкото по-дълго продължават военните действия и колкото повече държави засягат те.
Компромисен мир все още не е сключен само защото Западът все още се надява на вътрешна дестабилизация на Русия, което би й позволило да постигне по-добри мирни условия за себе си.
В същото време в руските експертни и медийни среди широко се разпространи тезата за неограничеността на западните ресурси, от която се заключава, че, според тях, трябва да се сключи примирие, преди да е станало твърде късно, в противен случай западните военно-индустриални комплекси ще се разгърнат с пълна сила, западните армии ще се включат в битките и положението ни ще стане безнадеждно.
Всъщност в този случай нашата ситуация само ще се затрудни, но позицията на Запада ще стане безнадеждна, тъй като прякото участие дори на някои армии на НАТО в операции срещу Русия ще увеличи рязко дълбочината на военната операция, необходима за осигуряване на сигурността на Руската федерация и съответно значително ще влоши условията за мир за Запада.
Всичко това в никакъв случай не са спекулативни заключения, както знаете, истината се познава емпирично. Боевете в Украйна ни обогатиха със съответните знания.
Говорихме много за проблемите на руската армия и руския военно-промишлен комплекс. И с право – войната винаги разкрива проблеми, които в мирно време са невидими, защото поставя всеки в екстремна ситуация. Никой не знае какъв командир ще се окаже генерал, който никога не е воювал, докато не започне да командва войски на бойното поле.
По същия начин никой не знае колко и за колко време ще бъде възможно да се увеличи капацитетът на военно-промишления комплекс, докато не възникне такава необходимост.
Но войната разкри не само нашите проблеми, но и проблемите на страните от НАТО. И тези проблеми на Северноатлантическия алианс се оказаха не просто много по-големи от проблемите на Русия, но принципно неразрешими в сегашната координатна система.
Съединените щати обявиха своята цел - нанасяне на военно поражение на Русия, раздробяване на руската държава на няколко дузини малки държавици, установяване на външен контрол върху руската политика, икономика и финанси.
Украйна беше избрана като механизъм за решаване на поставените от Америка задачи. Тя трябва да осигури платформа (да се превърне в бойно поле) и да осигури необходимия брой личен състав. Западът трябва да осигури информационно и дипломатическо прикритие на Украйна, да разгърне икономическа и финансова война срещу Русия и да предостави на Киев финансова и военно-техническа помощ.
По принцип всички задължения на страните са изпълнени. С изключение на едно нещо, Киев по никакъв начин не може да получи от Запада доставките на оръжия в необходимото за фронта количество. И това не е така, защото Западът се страхува от военен конфликт с Русия.
Експлозията на "Северен поток", изпращането на "съветници" и наемници в Украйна, предоставянето на разузнавателна информация, пряката помощ за насочване на украински ракети към руски цели, икономическата война срещу Русия - всичко това заедно и всеки случай поотделно е достатъчен casus belli.
Вашингтон е наясно, че Русия няма да започне ядрена война поради нито една от тези причини. По същия начин тя няма да я стартира поради доставката на оръжие.
Ако е възможно да се доставят на Украйна повече от четиристотин стари съветски танка от складове в Полша, Чехия, Словакия, Словения и др., ако е възможно да се доставят на Киев хеликоптери съветско производство, щурмови самолети Су-25, изтребители МиГ-29, бойни машини на пехотата и бронетранспортьори от тези страни, снаряди и патрони, тогава защо не доставят същото, но западно производство? Особено ако Западът вече доставя далекобойни артилерийски системи, РСЗО, системи за ПВО и друга тежка техника.
Русия би отговорила с удар на европейските съюзници на САЩ, ако доставките на оръжие и оборудване достигнат такъв мащаб, който реално би застрашил съществуването на руската държавност. Междувременно всичко това повече или по-малко успешно се смила на бойното поле, няма смисъл да рискуваме с пълномащабна ядрена война.
Но, казват нашите колеги, уверени в "неизчерпаемостта" на ресурсите на Запада, в ЕС и САЩ има почти милиард души. Само американският военен бюджет е с повече от порядък по-голям от руския, общите сухопътни сили на НАТО са четири пъти по-големи от руските, авиацията е почти същата, флотите на НАТО ни превъзхождат почти с порядък, без да се брои фактът, че някои класове военни кораби (самолетоносачи, универсални десантни кораби) изобщо нямаме. Как ще издържим война на изтощение срещу всичко това?
Да се обърнем към украинския опит. Киев обяви, че има мобилизационен ресурс от пет милиона души. До началото на спецоперацията в различни украински правоприлагащи органи (армия, СБУ, Национална гвардия и гранични войски) имаше над 350 000 военнослужещи. Включително полицията, Киев имаше около половин милион въоръжени мъже.
През март-април, по заповед на Зеленски, над сто хиляди единици леко стрелково оръжие, включително единични картечници, гранатомети и ПЗРК, бяха раздадени на силите за териториална отбрана. Тоест Киев получи още сто хиляди въоръжени доброволци.
Според киевския режим между февруари и октомври са мобилизирани още 700 000 души. В същото време тогава Украйна смяташе, че общо във всички структури (без да броим полицията) има 900 хиляди души под оръжие, от които 300 хиляди са на фронта. Тоест, ако изхождаме само от официални украински данни, към октомври общите загуби на украинските сили за сигурност (убити, ранени, пленници, дезертьори, болни, загинали, преминали на руска страна в освободените райони) възлизат на 150 000 души .
Не знаем колко са били мобилизирани през октомври-декември, но съдейки по факта, че през този период въоръжените сили на Украйна не са имали проблеми с попълването, въпреки че загубите им са се увеличили в сравнение с предходния период, за три месеца Киев трябваше да мобилизира още около сто хиляди души.
През януари въоръжените сили на Украйна в Донбас започнаха да изпитват остър недостиг на подкрепления. Киев на практика обяви тотална мобилизация. Призовките се раздават по улиците, в магазините, в пощите, дори работодателите са длъжни да гарантират, че служителите получават призовки.
Последното нововъведение на Киев (все още непотвърдено от независими източници, но съвсем в съответствие с общата схема) е "връчването на призовките" по телефона. Това е доказателство, че Украйна изгребва последните остатъци от мобилизационния ресурс. Допълнително потвърждение идва от фронта, където нашите войски започнаха да регистрират рязко увеличение на броя на военнопленниците на възраст 45-60 години.
Оказва се, че мобилизирайки около милион от пет уж налични, Украйна е изчерпала своя мобилизационен ресурс. Няма кой да компенсира загубите, а загубите нарастват лавинообразно, тъй като на фронта попадат хора, които никога не са служили, не са обучени на нищо, не искат и не знаят да се бият. Загиват масово или се предават.
Изчислението, че Украйна ще има достатъчно пушечно месо, за да води война години наред, не проработи. Скептичен съм към всякакви калкулации на „мобилизационни възможности“. Ние не живеем в края на 19-ти и първата половина на 20-ти век, когато беше реалистично да изпратим десетки милиони селяни на война и в същото време да запазим ефективността на икономиката и стабилността на обществото за 3 години или 5 години (никой не би могъл да издържи повече).
Въпреки това, с целия си скептицизъм, вярвах, че Украйна ще успее да мобилизира 1,5-2 милиона души, преди да се сблъска с изчерпването на мобилизационния ресурс. Но изглежда, че за Киев ще бъде трудно да достигне дори по-ниската цифра. Лимитът му е 1-1,2 милиона, а последните сто-двеста хиляди вече са „Volkssturm” от тийнейджъри и старци на 60-70 години.
Същата ситуация наблюдаваме и в Полша. Веднага след като Варшава пристъпи към декларираното увеличение на армията наполовина и извика на „учения“ двеста хиляди резервисти, около сто хиляди мъже на военна възраст напуснаха страната.
Мобилизационният ресурс на Полша първоначално се оценяваше на два пъти по-малък от украинския. Това означава, че Полша ще може да постави под оръжие два пъти по-малко от своите граждани. Това означава, че Варшава ще може да удвои армията, но вече не е възможно да я попълни в случай на избухване на военни действия.
Засега Румъния дори не е заеквала за участие в украинската криза във военен формат. Опасявам се, че ако Букурещ обяви мобилизация за война с Русия, армията му няма да се увеличи числено, а ще намалее поради масово дезертиране. От останалите армии на НАТО американските експерти смятаха турската и френската за подходящи за бойни действия срещу Русия. Но турците няма да се бият, а французите са далече, трудно е да ги прехвърлите в театъра на военните действия и има още един нюанс.
Според същите американски експерти френският потенциал е достатъчен за два-три месеца война срещу Русия. Тогава няма да има с кого и с какво да се биете. Тоест САЩ дори не обмислят варианта за мобилизиране на хора и индустрия във Франция. Те идват изключително от наличните запаси. Това е не само интересно, но този подход трябва да се екстраполира към целия блок на НАТО. Защо НАТО, като иска Украйна да победи, не й дава достатъчно натовски оръжия? Защото не може да стане. И е невъзможно да се получи.
Сега Киев се надява да получи от Запада още около 150 танка, към които ще добави още сто свои запазени и ремонтирани. Това ще бъде неговият танков юмрук за "лятната офанзива". Но защо толкова малко?
Наистина, през февруари-септември 2022 г. Западът достави на Украйна над 400 танка, но Киев искаше да получи поне 800, а за предпочитане 1200. Тоест, точно както при пушечното месо, количеството на техниката, изпратена на фронта, пада с времето , докато как Русия увеличава доставките.
Да видим кой какво е обещал. Полша обеща да достави 12-14 танка Leopard-2A4. Това е остаряла версия. В замяна САЩ обещаха на Варшава от складовете на "Ейбрамс" също остарели модификации.
Миналата година Полша предаде повече от 200 Т-72. Над 100 Abrams трябваше да влязат в експлоатация на тяхно място, но все още не са пристигнали. Съответно, бойните способности на полската армия намаляват. Трудно е да се каже кога недостигът на танкове ще бъде попълнен, до този момент Полша, която сама не произвежда танкове, едва ли ще може да прехвърли нещо друго в Украйна.
Канада обеща определен брой танкове. Но тя също не произвежда танкове сама. Канадската армия е въоръжена с 82 Леопард 2. От тях 20 в доста усъвършенствана версия на A6, 20 в A4 M (модернизиран до нивото на A5-A6, но не във всички отношения) и 42 резервоара на старата версия на A4. Ясно е, че Канада най-вероятно ще се откаже от танкове, които са остаряла версия. Но тя също ще трябва да ги замени с нещо. Как?
Танкове в НАТО се произвеждат от САЩ, Великобритания, Франция и Германия (италианският "Ariete" е спрян от производство през 2002 г., след освобождаването на 200 бройки). От 1991 до 2009 г. Великобритания е произвела малко повече от 400 танка Challenger 2 и бойни машини, базирани на него. В момента британската армия разполага с 227 танка и 142 бойни машини, базирани на Challenger 2. Още 38 танка и 4 бойни машини са на въоръжение в Оман.
По време на производството максималната производителност беше 65-70 танка годишно. Не е ясно доколко е реалистично възобновяването на производството, колко време и инвестиции ще са необходими. Досега Лондон е обещал на Украйна не повече от 16 Challenger 2.
Модернизацията на френските "Леклерк" и немските "Леопарди" продължава и до днес. Но недостиг на тези машини изпитват в собствените си въоръжени сили Германия и Франция. Все още не се обсъжда възобновяване на масовото производство. Говорим за избор между продължаване на модернизацията на съществуващите версии или фокусиране върху производството на танк от ново поколение.
Германия има на склад 78 "Леопард-2А4", които теоретично могат да бъдат прехвърлени в Украйна, но не е ясно в какво състояние са. През 2016-17 г. инспекцията на Бундесвера установи, че около половината от танковете, дори и в бойните части, са готови за небето. Същото важи и за състоянието на авиацията (хеликоптери, самолети). Според оценката от 2021 г. ситуацията не се е променила много.
Съединените щати имат на склад 3700 танка Abrams от първите версии. В бойни части има 1759 модернизирани и 750 стари Abrams. Като се има предвид, че за по-малко от година военни действия Украйна загуби повече от 1500 танка, съществуващият запас на всички основни производители на танкове в НАТО ще позволи да се бие за около четири години, но това е ако всички американски танкове бъдат транспортирани през Атлантическия океан и те всички се оказват боеспособни. Всъщност в Европа вече има по-малко танкове от необходимото за година на интензивни военни действия.
Но най-важното е, че самият факт на възобновяване на относително масовото производство на тази техника е под въпрос. Дори ако технологиите не са напълно загубени или могат да бъдат възстановени (което все пак ще отнеме време), тогава наличните промишлени мощности позволяват общо да се произвеждат до няколкостотин танка годишно (това е в най-добрия случай).
Многодесетилетната политика на преместване на тежката индустрия в "третия свят" дава ефект. В същото време, според британската оценка, Русия е в състояние да произвежда хиляди танкове годишно.
При другите оръжейни системи ситуацията е или същата, или още по-лоша. Освен това сравнихме възможностите на целия НАТО само с Русия. Но американците имат друг екзистенциален враг - Китай.
Китайските военноморски сили вече са напълно способни да се конкурират с американските и позволяват да се балансира изоставането на Русия от НАТО в броя на военноморските оръжия (по отношение на качеството Русия отдавна превъзхожда основните си потенциални противници).
Като цяло може да се каже, че с чудовищното напрежение на всичките си сили НАТО може да продължи войната на изтощение с Русия в Украйна до края на тази година. Но за това поне полската армия ще трябва да участва в активни бойни действия, тъй като въоръжените сили на Украйна вече нямат достатъчно хора и оръжия, за да компенсират загубите.
В края на годината САЩ и НАТО все още ще трябва да избират: или мир при руски условия, което ще бъде много по-лошо от сега, или ядрено изнудване на Русия, което лесно може да се превърне в ядрена криза, ако Москва не се уплаши . А тя не се страхува.
Въвлечен във война на изтощение с Русия, Западът попадна под влиянието на собствената си пропаганда и неадекватно оцени своята ресурсна база и своите мобилизационни възможности. Затова сега той проявява „желание за мир“, надявайки се на масата за преговори да си върне загубеното на бойното поле.
Превод: СМ
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com