/Поглед.инфо/ Човек, който осъжда „стотника“ Парасюк за убийствата на Майдана, внимава с идеята за присъединяване на Украйна към НАТО и възразява срещу забраната на руския език в Украйна. Всичко това е Ирина Верешчук, съюзник на Зеленски и кандидат за кмет на Киев. Изглежда, че за първи път в политическия елит на Украйна се появи нормално човешко лице. Но може ли тя да стане кмет на украинската столица?
Победата във вътрешнопартийните избори на „Слуга на народа“ (подбор на кандидати за кмет на Киев) от Ирина Верешчук предизвика голям интерес. И още по-голям интерес предизвика неотдавнашният ѝ коментар във „Фейсбук“, в който тя напомни на прословутия „стотник“ Парасюк наказателната отговорност за престъпленията на Майдана. И така, коя е тази Ирина Верешчук?
Ирина Верешчук е родена през 1979 г. в град Рава-Руская в района на Лвов. Има две висши образования (военно и юридическо), учила е и в Лвовския регионален институт за публична администрация и се обучава в Полша. Служи в армията, работи в Общинския съвет и областната администрация, а през 2010 г. е избрана за кмет на Рава-Руская, превръщайки се в най-младия кмет на Украйна.
Интересен момент е, че тя беше номинирана с подкрепата на партията "Силна Украйна", бизнесмена и политика Сергий Тигипко. По това време в неговия екип работеха такива значими фигури от сегашното правителство като Дмитрий Разумков (сега председател на Върховната Рада) и Евгения Кравчук (заместник-председател на фракцията в Радата).
Изглежда, че основното ѝ постижение като кмет беше нейният призив в края на 2013 г. до Европейския съюз с апел за подписване на Споразумение за асоцииране с Рава-Руская, като се има предвид официалната позиция на украинските власти да преустановят европейската интеграция, която не съответства на интересите на териториалните общности. Във всеки случай, благодарение на тази стъпка, тя придоби общонационална слава - като „сепаратистка“.
През февруари 2015 г. тя подаде оставка, обвинявайки Киев, че взема пари от регионите под предлог на децентрализация. По-късно тя оглави Международния център за балтийско-черноморски изследвания и консенсусни практики, а през 2017 г. става асистент в Киевския педагогически университет.
Публикацията във „Фейсбук“, която споменахме в самото начало, казва много за нейното минало:
„Накрая, Парасюк не можа да устои и напомни за себе си. Нещо казва какъв кмет бях в Рава-Руская и какъв кмет ще бъда в Киев.
По очевидни причини той и хора като него сега започнаха да тичат наоколо и да разпространяват старите си фалшификати за мен: за връзки с Медведчук, за богатството, натрупано от кехлибар, за някои парцели в Рава-Руская. С една дума, селяндурски брътвежи.
Достатъчно е да си спомним следното за автора на тези фалшификати: на 20 февруари 2014 г. именно той стреля от прозорците на Киевската консерватория. Наскоро, в интервю с Гордън, естествената гордост и склонността да се похвали накараха подсъдимия да признае пред камера факта, че е стрелял от прозореца на консерваторията на територията на площада на Независимостта. Той ще се моли законът за амнистия да не бъде внезапно отменен, но той дава политически коментари. Странно е. Но не можете да направите нищо. Те са такива, хората на Порошенко. "
Тук е необходимо да се изясни, че в случая говорим за дългогодишен конфликт. През 2014 г. Верешчук загуби от Парасюк на изборите в едномандатния избирателен район, а през 2015 г. напусна поста на кмет, до голяма степен поради обвинения в корупция от страна на Парасюк ... Освен това нейният граждански съпруг е офицер от специалните части. Може би - един от онези, по които Парасюк е стрелял.
Като цяло един доста типичен представител на „Слугата на народа“, човек, както се казва, с активна житейска позиция, който вече се е опитал да влезе в политиката, но не се е вкопчил в нея, малко грантояд, малко - професионален патриот. Тя отиде във Върховната Рада в списъка на партията "Слуга на народа", работи в комисията по национална сигурност и отбрана. При правителството на Гончарук тя беше представител на кабинета на министрите в Радата (очевидно миналото на грантояд играе роля). В партията Верешчук основателно се смята, че принадлежи към групата на председателя Разумков, който преследва собствената си политическа линия - по-умерена от линията на антуража на президента.
Интересен момент е свързан с факта, че тя поддържа връзки с бившия министър на екологията и природните ресурси Николай Злочевски - създателят на компанията "Бурисма", ръководена от бившия президент на Полша Александър Квашневски (свързана с олигарха, подкрепящ Зеленски Виктор Пинчук) и сина на бившия вицепрезидент на САЩ Хънтър Байдън. Тоест, тя е човек на Демократическата партия на САЩ.
За разлика от много от колегите си, тя е не само активна и способна да отстоява позицията си, но също така може ясно да посочи тази позиция. Всички хора, които се натъкват на нея, подчертават нейните лични качества. Например, ето какво пише журналистката Олеся Медведева:
„С Ирина се запознах не толкова отдавна, преди малко по-малко от година, но бях поразена от постъпката ѝ, не от думите ѝ, а от нейните дела. Аз бягах към ефира на Канал 112, темата беше НАТО. Преди това видях оформлението на гостите, Ирина беше срещу мен, тоест моята опонентка. Аз съм категоричен противник на НАТО (мисля, че това няма да изненада никого), но тя беше в полза.
Закъснявах, бягах по улицата с обувките си и в крайна сметка загубих токчето си. Стигнах до ефира като "куца патица". Гост-редакторите не можаха да намерят резервни обувки за мен и дефектът щеше да се види в ефира. Но помощ дойде там, където не се очакваше.
Ирина, в този момент дори не се бяхме запознали, ми предложи обувките си (тя имаше резервни) и те ми паснаха. Просто абсолютно спокойно дари обувките си на напълно непознат“.
Що се отнася до политическите възгледи на Верешчук, те са характерни за нейното обкръжение. Тя е човек с несъмнено прозападни възгледи, привърженик на присъединяването на Украйна към ЕС. Но по отношение на НАТО позицията ѝ е предпазлива - по-скоро симпатизира на позицията на Финландия, която сътрудничи на съюза, но не се присъединява, за да не предизвика конфликт с Русия.
Тя по никакъв начин не може да бъде считана за любовница на „руския свят“. По време на известния конфликт с Порошенко тя го обвини, че е поздравил Путин за Деня на Русия. Тя не можа да го докаже, но скоро бяха публикувани „Лентите на Деркач“, които показаха, че предателството е дори по-мащабно. Естествено, тя смята, че „завръщането на Крим е въпрос на време“ и т.н.
Тя обаче изобщо не е пламенен националист. Верешчук, например, възразява срещу настоящата езикова политика, вярвайки, че практиката на забрана за използване на руския език вреди само на украинския език и предизвиква конфликти.
Тя се застъпва за национално помирение. Особено характерна беше публикацията ѝ във „Фейсбук“ във връзка с годишнината на 2 май: „Одеската трагедия е една от нашите рани, която не се лекува. С такива рани е трудно да се продължи. Но пътят към бъдещето се крие през прошката. Докато не намерим мир в миналото си, в бъдещето ни няма да има мир. Затова днес трябва да поискаме прошка. Прошка на онези, чийто живот не беше спасен преди шест години: в Одеса, и в Киев, и в други градове на Украйна. " Разбира се, такъв текст предизвика бурно възмущение сред „патриотичната общественост“, която все още е убедена, че тези събития са били инсценирани от „руски наемници“ ...
Тя се противопоставя на войната, но смята Минските споразумения за „срамна капитулация“ и неосъществима без реципрочни стъпки от страна на Русия. По-специално, тя възразява срещу предоставянето на специален статут на Донбас.
Като цяло нейните възгледи съответстват на тези на мнозинството украинци (поне западните). Тя съчувства на идеите на Майдана, но осъжда методите, чрез които е взета властта. Тя е за мир - но не на всяка цена. Верешчук не е радикал и създава впечатление за разумен и здрав човек, с когото може да се води диалог.
Що се отнася до перспективите пред Верешчук в борбата за поста кмет на Киев, те не са твърде категорични. Без съмнение Виталий Кличко е много слаб кмет и под него столицата на Украйна е в упадък. Личният му избирателен рейтинг обаче все пак е над 40%, докато максимумът, на който може да разчита представителят на „Слугата на хората в града, е под 20% (текущият рейтинг на партията). Верешчук със сигурност не може да разчита на повече, тъй като тя е слабо позната в града и не е „своя“ за жителите му (типичната „новодошла“ от Галиция).
Повечето експерти са склонни да вярват, че задачата на Верешчук не е да се състезава с действащия кмет, а да вкара в градския съвет възможно най-голямата фракция и да принуди кмета да се съобрази с партията. Със самия Кличко Зеленски уж се е разбрал или ще постигне споразумение в близко бъдеще. Човек обаче може да си представи условията, при които Верешчук ще влезе във втория кръг с Кличко, но тя пак ще загуби.
Обобщение: за първи път в политическия елит на Украйна се появи нормално човешко лице, което не е свързано със старата, власт преди Майдана, но също е много различно от новата. Да се надяваме, че в бъдеще Русия ще трябва все по-често да се натъква на точно такива украински политици.
Превод: В. Сергеев