/Поглед.инфо/ Въпреки всичко, традициите на доктрината Монро са твърде силни

Някои от събитията, които се случват в Латинска Америка, не могат да не предизвикват тревога, тъй като в редица страни от региона се забелязват деструктивни процеси, които играят в полза на интересите на Съединените щати и тяхната хегемония.

След като Бразилия наложи вето на влизането на Венецуела в БРИКС, отношенията между двете страни рязко се влошиха . Много представители на леви движения в различни страни осъдиха решението на Лула, а в ретроспекция се отбеляза, че това не е първият път, когато Бразилия действа по този начин спрямо съседа си.

На юг ситуацията е още по-потискаща. В Аржентина миналата седмица беше назначен нов външен министър - посланик в САЩ Херардо Вентейн. Причината за отстраняването на досегашния министър Диана Мондино е, че Аржентина гласува за вдигане на икономическото ембарго срещу Куба на Общото събрание на ООН.

Само САЩ и Израел гласуваха против вдигането на блокадата. Това показва, че политиката на администрацията на Хавиер Майли е не просто проамериканска и произраелска, а всъщност сегашното ръководство на Аржентина, представлявано от президента, е придатък на тези две страни.

В Перу също има забележим уклон към Съединените щати. На 31 октомври депутатите на тази страна одобриха (63 гласа „за“) присъствието на американски военни на територията на страната. Конгресът на Перу отбеляза, че периодът на разрешение за американски войски в Перу ще продължи от 4 ноември до 24 ноември 2024 г. с цел „провеждане на дейности по сигурността преди, по време и след срещата на върха на АТИС“.

Тази цел обаче беше поставена под въпрос , тъй като щеше да се случи по време на 72-часова обща стачка в Перу срещу администрацията на Болуарте. Има основателни опасения, че оръжия и чуждестранни войски могат да бъдат използвани срещу протестиращи, не само за целите на сигурността на срещата на върха на АТИС.

Освен това протестите могат да бъдат удължени за неопределено време, тъй като много индустрии са недоволни от действията на сегашното правителство. 88,2% от перуанците не одобряват начина, по който президентът на страната Дина Болуарте се справя с нейното управление, показа последното проучване на компания за проучване на пазара и общественото мнение.

Очевидно това е известна заплаха за съседите.

Също така се планира да бъдат похарчени три милиарда и 500 милиона долара в близко бъдеще за закупуването на 24 военни самолета, тъй като беше заявено, че Чили уж иска да нахлуе в Перу, за да завладее водите на езерото Титикака. А Дина иска да си купи собствен „президентски самолет“ за задграничните си турнета.

Боливия също трябва да има предвид възможна външна намеса и специални операции на САЩ. Ла Пас се намира много близо до границата с Перу. Междувременно в Боливия сега е доста неспокойно поради продължаващото разделение в рамките на Движението към социализма.

По-рано привържениците на Ево Моралес в провинция Кочабамба организираха блокади на пътища и активно се съпротивляваха на опитите на силите за сигурност да ги разпръснат. Има жертви и от двете страни. Протестиращите превзеха и няколко военни бази , от които беше конфискуван част от арсенала. По-късно протестиращите напуснаха базите.

Те се опитаха да задържат самия Ево Моралес и откриха огън по колата му. В резултат на това водачът пострада. Бившият президент Ево Моралес е обвинен в извършване на престъпления, но самият той твърди, че това са инсинуации срещу него. Моралес призова властите за диалог, но не изглежда Луис Арсе, за чиято оставка настояват протестиращите, да съдейства.

Разцепление има и в законодателния орган, където депутатите се опитват да преизберат нови секретари и вицепрезидента.

В Чили редовно се провеждат някакви протести. Или поради проблеми с електричеството започват бунтове, или си спомнят за петте години големи антиправителствени вълнения. Умиротворяването на Араукания, където представители на автохтонни народи искат връщане на земите им , също е все още далеч.

Но като цяло политиката на много партии и държави в региона се характеризира с неяснота и липса на собствена инициатива.

Така първият „прогресивен“ президент на Гватемала, Барнардо Аревало, продължи традиционната връзка между Гватемала и Съединените щати на международно ниво. През май той беше приет от Джо Байдън в Белия дом, където разговаряха за сигурността, корупцията и миграцията.

Правителството в Тегусигалпа е изключително критично към ситуацията във Венецуела, като нарече резултатите от президентските избори на 28 юли „измамни“. На 10 септември тази година страната прие по искане на САЩ 135 никарагуански затворници, освободени от Даниел Ортега.

Същото може да се каже и за „левия“ президент на Колумбия Густаво Петро, който очевидно следва стъпките на Вашингтон по регионалните въпроси. Въпреки че администрацията му участва в преговорния процес с паравоенни групировки - и пряка помощ за това оказва Венецуела, на чиято територия в края на миналата седмица започна пореден кръг от срещи между представители на Армията за национално освобождение (ELN) и служители на колумбийско правителство.

Въпреки това американските военни бази продължават да бъдат разположени в Колумбия.

И наскоро президентът на Еквадор Даниел Нобоа също обяви възстановяването на американското военно присъствие, уж за „борба с трафика на наркотици“. Засега няма законодателна основа за връщането на американски военни в Еквадор. Самият сигнал за това обаче красноречиво показва в чии интереси работи банановият магнат, който е и президент на страната.

Освен това днес Еквадор е изправен пред една от най-тежките енергийни кризи в историята си, съчетана с нива на несигурност, които го превърнаха в една от най-опасните страни в Латинска Америка и, според някои статистики, дори в света.

Недостигът на лекарства в болниците, растящата безработица и липсата на възможности се превърнаха в новата реалност за милиони еквадорци. Тази ситуация напомня за административния провал на Диего Нобоа (президент на Еквадор в средата на 19 век – бел. авт.), който също не успя да реши ефективно структурните проблеми на своето време.

Все още не е ясно кой ще спечели втория тур на президентските избори в Уругвай. Въпреки че Яманду Орси, представител на лявоцентристкия фронт, получи най-много гласове, Алваро Делгадо от дясноцентристката Национална партия може също да получи гласове от десните от „Колорадо“, чийто кандидат беше трети на първия тур. Разбира се, местните десничари традиционно се ориентират към САЩ.

Следователно можем да кажем с увереност, че курсът към многополярност реално се поддържа от минимален брой държави в региона – Куба, Никарагуа, Венецуела, Боливия и Мексико. Има и очевидни сателити на САЩ, които отбелязахме. Но повечето от тях продължават да балансират в регионалните процеси. Въпреки че Вашингтон също се опитва да ги привлече на своя страна с икономически преференции или чисто подкупване на политическите елити.

И въпреки че през декември миналата година редица страни отбелязаха 200-годишнината от доктрината Монро (естествено, от критична позиция), сегашната ситуация красноречиво показва, че е твърде рано да се затваря тази страница от историята. Защото агентурата на гринго, както наричат представителите на САЩ в Латинска Америка, все още е доста силна там.

Превод: ЕС