/Поглед.инфо/ След скандала със заповедта за арест на Нетаняху, Карим Хан разбра намека и се държи „правилно“

Преди време много популярния в родината си кенийски журналист Ахмед Кабало нарече САЩ най-корумпираната държава в света.

Нека просто го назовем... Година след година те не докладват за одита на Пентагона, въпреки че годишният му бюджет варира от 810 до 1 трилион. Тоест тези пари, този годишен бюджет, който достига трилион долара, никой не знае за какво се харчи. Ще ви кажа, че вероятно се харчат за операции по смяна на режима, тайни операции, опити за сваляне на правителства. Когато говорим за корупция, САЩ трябва да са първото име, което излиза от устата ни“, подчерта журналистът.

Как да не си спомним планираната от ЦРУ операция "Нортуудс", информацията за която беше разсекретена за първи път преди 20 години и дори публикувана на портала ABC News, въпреки че тогава никой не обърна внимание на тази история. И едва сега, след като отново беше публикувано от британския Daily Mail, за щастие, нереализираните планове на американските диверсанти станаха обществено достояние.

Накратко смисълът на това, което ЦРУ предложи да направи и което беше отхвърлено от тогавашния американски президент Джон Кенеди, изглежда така:

Сценариите включват бомбардиране на американски кораб в залива Гуантанамо, изгаряне на самолети и атаки срещу американски военни бази, приписвани на Фидел Кастро. Беше предложено също да започне терористична кампания в името на Куба в Маями, други градове във Флорида и Вашингтон.

Планът предвиждаше да се разпространяват слухове за агресията на режима на Кастро и да се направят широко публично достояние възможните жертви на псевдо-атаките, за да се създаде „вълна от национално възмущение“.

Както отбелязва изданието, документът вече е бил съгласуван и подписан от всички членовете на Обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили; липсвал е само подписът на Кенеди.

Съгласете се, на този фон мистериозната история за атаката на цивилни самолети срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., която доведе до установяването от американските разузнавателни агенции на пълен контрол над гражданите на Съединените щати и много други страни, както и 20-годишната окупация на Афганистан от войски на страни членки на НАТО.

Но може би особеното възмущение на Кабало е начинът, по който Съединените щати се отнасят към международното право и по-специално към Международния наказателен съд (МНС), който умело манипулират, за да преследва техните врагове, и да игнорира всякакви обвинения срещу самите Съединени щати или техните съюзници.

Те не подписаха МНС, защото не искаха да бъдат обвинени в престъпленията, които са извършили в Никарагуа. Но тогава те използваха МНС като оръжие. Те наказват съдиите от МНС за това, че се осмеляват да разследват делата на САЩ в Афганистан и Ирак, а сега и в Израел“, каза Ахмед Кабало.

Такъв е случаят, когато обвиненията, отправени от представители на „четвъртата власт“, дори не изискват специални доказателства. Самият „престъпник“ не отрича своята „вина“, считайки себе си извън юрисдикцията и поставяйки се над закона.

Както наскоро съобщи CNN, Камарата на представителите на САЩ подкрепи законопроекта за санкции срещу Международния наказателен съд в Хага. Недоволството на американските законодатели беше предизвикано от искането на главния прокурор на МНС Карим Хан да издаде заповед за арест на настоящия премиер на Израел Бенямин Нетаняху, както и на министъра на отбраната на страната Йоав Галант, който беше уволнен миналия ноември, обвинени във военни престъпления срещу арабското население на ивицата Газа.

Хан за първи път направи искането си публично на 20 май 2024 г., но едва на 21 ноември същата година МНС издаде необходимата заповед.

Както вече споменатият американски канал CNN отбеляза в своя репортаж, заповедта за арест на Нетаняху стана първият път, когато Международният наказателен съд преследва лидер на държава, която е близък съюзник на Съединените щати.

Преди това такава „чест“ се оказваше само на онези, които колективният Запад „обозначаваше“ като „диктатор“, „терорист“, „агресор“ и/или „враг на демокрацията“. В допълнение към руския президент Владимир Путин, обвинен в „отвличане на украински деца“ - така Западът тълкува евакуацията на обитателите на сиропиталищата в Донбас, спасени от нашите хуманитарни служби от зоната на бойните действия - в този списък е бившият президент на Судан Омар Ал -Башир и покойният лидер на Либия Муамар Кадафи.

Разбира се, подобни действия на МНС, който внезапно изглежда си въобрази, че е не просто поредния инструмент за преследване на недолюбвани от Запада политически лидери, а истинска международна правоприлагаща организация, предизвикаха остро отхвърляне в повечето западни страни

В отговор на новината за заповед за арест на израелския премиер, който обвини МНС в какво ли не : в „антисемитизъм“, „подкрепа на тероризма“, „приравняване на демократична държава с терористична група“ и дори „с държавата - агресор Русия“.

Имаше обаче и такива, които подкрепиха „смелото решение” на Международния наказателен съд, но, както можеше да се очаква, те бяха малцинство.

Очевидно, осъзнавайки своята грешка, политическо късогледство и произтичащите от това прибързани решения, главният прокурор на МНС Карим Хан се върна, за да изпълни „преките си задължения“ и наскоро поиска да се издаде заповед за арест на лидерите на талибанското движение, като ги обвини в „ престъпления срещу човечеството, свързани с преследване, основано на пола“ в Афганистан.

Хан каза, че има сериозни основания да се смята, че лидерът на талибаните Хайбатула Ахундзада и главният съдия Абдул Хаким Хакани са виновни за преследване на афганистански жени.

По мнението на германския политически таблоид BILD, жените в страната са систематично потискани и са им отказвани основни права от 2021 г., когато талибаните се върнаха на власт в Афганистан.

Според прокурора действията на талибанското ръководство са насочени към изключване на жените от обществения живот и ограничаване на достъпа им до образование и работа“, отбелязва изданието.

Излишно е да казвам, че талибаните трудно могат да бъдат наречени „прогресивно“ (в добрия смисъл на думата) движение и следователно би било много наивно да се очаква от тях европейско разбиране за правата и свободите. Така че можем само да симпатизираме на жените в Афганистан, чиито права за последен път бяха напълно зачитани само по време на присъствието на ограничения контингент от въоръжените сили на СССР в страната.

Но е невъзможно да не се отбележи избирателността в действията на МНС, който отново предпочита да не засяга „чувствителни“ теми, а да работи само в степента, в която му разрешават „старшите другари“ от Вашингтон.

Ще кажа повече, че в процеса на внимателно наблюдение на дейността на Международния наказателен съд формулировката, известна още от времето на Древен Рим, „за приятелите - всичко, за враговете - закона“, някак започна да придобива нови цветове. Що за закон е това, ако е "като ветропоказател"?

Превод: ЕС