/Поглед.инфо/ 9 май 1945 г. ... Този ден е скрит от нас от три четвърти век. Едва около 1000 са останали все още живите творци на най-важното събитие на ХХ век - Великата победа над германския нацизъм. А имахме 34 милиона и половина, които облякоха шинела...
В тази война бяха убити 8,6 милиона войници и командири, животът на повечето останали премина в усилена работа за възстановяване на страната и осигуряване на нейната мощ, при преодоляване на фронтовите рани и драмите, породени от войната. Сложна биография се падна на нашите бащи, дядовци, прадядовци ...
Но в по-голямата си част те не се оплакваха от съдбата. Те бяха в разгара на световна историческата задача, която трябваше да разрешат, като унищожиха нацистката военна машина, политическата система на Германия и на другите страни от нацисткия блок. На олицетворилите на вселенското зло сили и на техните духовни наследници бе даден важен урок: да не разчитат на безнаказаност.
Съветският съюз беше единствената страна, способна да спре агресора и да създаде условия за обединението на всички антифашистки сили в света в борбата срещу агресията и победата над нашествениците. Победата през 1945 г. изрази единство в решението на съветския народ на огромните задачи, които се изправиха пред него. Защитавайки родината си, съветските граждани спасиха цели нации от робство и физическо изтребление, предотвратиха смъртта на много държави и не позволявайки унищожаването на цивилизацията. Във войната, където сблъсъкът беше не за живот, а за смърт, величието на душата на нашия народ, неговият героизъм, способността за оцеляване и готовността за саможертва в името на спасяването на Родината бяха напълно разкрити.
Значението на Великата победа се състои и в това, че необходимостта от борба със силите на агресията накара различни обществено-политически сили да предприемат съгласувани действия, което доведе до уникална политическа структура - антихитлеристката коалиция. По пътя към победата над фашизма започна да се развива ново разбиране на историята, нов начин на взаимодействие между държавите, независимо от обществения им строй.
Най-важният изход от войната беше възмездието, което застигна нацистките агресори, които носеха заплахата от физическо унищожение на други народи и държави. Историческото възмездие се въплъти в справедливото наказание на основните военни престъпници. За първи път в историята инициаторите на агресивна война бяха изправени пред справедливо наказание, бяха изправени пред съда на народите в Нюрнберг. Неизбежността, че трябва да се отговаря за извършеното зло, подкрепена от международното право, се превърна във важен фактор с дълбоко международно значение.
Ялтенско-Потсдамската система на световен ред, създадена по волята на победилите народи, се оказа толкова стабилна и балансирана, че световната общност все още успява да избегне световен военен конфликт. С размера на арсенала за оръжия, натрупан през следвоенните 75 години, това явление е уникално.
Бяха положени огромни усилия, за да се гарантира, че военната сила е изключена от средствата за решаване на междудържавни проблеми. От гледна точка на историческото развитие, консолидирането на победата над Германия и Япония като основни подпалвачи на Втората световна война се изразяваше в сключването на мирни договори между държави, които воюваха помежду си, в решаването на проблема с денацификацията на Германия, в установяването на справедливи междудържавни граници.
Човечеството се сдоби с важен инструмент за извънблоково изграждане на света- Организацията на обединените нации. При цялото несъвършенство на този механизъм, неговата роля за формиране на световния ред въз основа на цялостно отчитане на интересите на всички субекти на международните отношения и предотвратяване на нова световна война е трудно да се надцени.
След 1945 г. се оформя нов геополитически пейзаж на планетата. Съветският съюз, благодарение на решителния си принос за победата на ООН над силите на агресията, разчитайки на своето неизмеримо засилено международно влияние в сравнение с предивоенната ера, успя да изпълни историческата задача за формиране на геополитически континентален блок, който за дълги години стана гаранция за стабилност в Европа и света и гарантираше сигурността ни страна.
Основната надежда на предходното поколение беше, че тази война ще бъде последната. Че победеният нацизъм никога няма да надигне глава. Това въплъщение на всеобщото зло обаче се оказа упорито. Имунитетът срещу нацизма, придобит от народите в битка с държавите от оста на Хитлер, бързо отслабва след разпадането на Съветския съюз. Споменът на хората за войната стана обект на такова безсрамно мълчание, изкривяване и фалшифициране, че днес се превърна в тотална информационна и психологическа война на Запада срещу Русия.
Нагласите на западната идеология в областта на историческата памет са толкова русофобски, колкото и антисъветските. Доктрината за "равенство на тоталитаризма", която се въвежда в съзнанието, когато отговорността за отприщването на световната касапница е "разделена по равно" между нацистка Германия и Съветския съюз, който я победи, изравняването на комунизма с нацизма, има за цел не само да омаловажи решителния принос на Съветския съюз за Великата победа, но и да лиши страната ни от определената ѝ историческа роля на гарант на следвоенния световен ред, да се постави под съмнение правото на Русия да бъде субект на световната политика.
В момента се правят опити за преразглеждане на решенията на Нюрнбергския трибунал. Цивилизована Европа мълчи и наблюдава как паметници и мемориали в чест на войниците от Червената армия, спасили народите от робството в нацистката система, се унищожават или отвеждат в задните дворове на европейските градове. Паметта на убийците и престъпниците, служещи на злата машина, които се опитват да установят правилото на „арийската раса“, се „увековечава“ непрекъснато в Украйна, балтийските държави и в някои други страни.
В контекста на предстоящата вакханалия на безпаметност, призивът на руския външен министър, направен от трибуната на 43-ата сесия на Съвета за правата на човека на ООН в Женева на 25 февруари 2020 г., е по-актуален от всякога: „Победата във Втората световна война трябва да бъде обявена за историческо наследство на човечеството“.
Превод: В. Сергеев