/Поглед.инфо/ Вместо покаяние за геноцида над азиатските народи, извършен по време на войната, японското правителство внедрява „отбранително съзнание“ в главите на децата.

Официален Токио, който все още не признава адекватно отговорността за избухването на Втората световна война, включително от страна на Япония, и за нейните резултати, реши, ако не да попречи, то поне да се опита по някакъв начин да отслаби международното значение на честването в Китайската народна република на 80-годишнината от победата във Войната за съпротива на китайския народ срещу японската агресия.

Както съобщават японски и чуждестранни медии, Токио, чрез своите посолства и други задгранични мисии, е информирал други страни, че „възпоменателните събития на Китай прекалено акцентират върху миналото и имат силен антияпонски уклон “ и е препоръчал „внимателно да се прецени възможността държавните глави да участват в тези събития“. Последните думи едва ли могат да се разглеждат като нещо друго освен едва прикрита заплаха.

Водещата японска информационна агенция „Кьодо Цушин“, позовавайки се на източници, съобщи, че японското правителство е призвало европейските и азиатските лидери по дипломатически канали да не участват в предстоящите тържества в Пекин. Отбелязва се, че по този начин Токио се стреми да „предотврати разпространението в световната общност на разбиране за историята, което е предубедено към Китай“.

Естествено, Пекин поиска обяснение от японското правителство относно подобни очевидно неприятелски дипломатически ходове. Говорителят на китайското външно министерство Гуо Дзякун направи сериозно изявление пред властите в Токио.

„Китай взе под внимание получената информация и подаде сериозен протест до Япония, изисквайки обяснение“, подчерта той на брифинг. Както уточни китайският дипломат, това мащабно събитие има за цел да запази историческата памет, да отдаде почит на загиналите във войната, да напомни на обществеността за ценността на мира и необходимостта от усилия за по-добро бъдеще.

„Всяка страна, която честно възприема историята, искрено се учи от миналото и е ангажирана с мирното развитие, няма да има съмнения или възражения срещу това“, добави Гуо Дзякун. „Правилното разбиране и правилното отношение към историята е необходима предпоставка за следвоенната интеграция на Япония в международната общност. Това е политическа основа за изграждане на отношенията на Токио със съседните страни, барометър за проверка дали японската страна е в състояние да изпълни задълженията си по отношение на мирното развитие.“

Според официалния представител, Япония трябва да заеме „честна позиция“, „напълно да скъса с милитаризма “, твърдо да следва пътя на мирното развитие, „искрено да уважава чувствата на китайския народ и другите страни, пострадали (от японската агресия)“. Както уточни Гуо Дзякун, по този начин Токио „ще може да спечели доверието на своите азиатски съседи и на международната общност “ .

В настоящата ситуация, която е близо до дипломатически скандал, японските медии поискаха коментар от правителството си относно необичайните „предупреждения“ от японските власти към чуждестранни правителства. Японският премиер Йошимаса Хаяши обаче отказа да коментира медийните съобщения, че Токио е призовал държави по дипломатически канали да откажат участие в церемониите и военния парад на 3 септември в Пекин.

„Наясно сме със споменатите от вас съобщения, но бихме искали да се въздържим от коментар с кои държави осъществяваме дипломатически контакти“, отговори Хаяши на молбите на журналистите да потвърдят дали медийните съобщения са верни.

Вместо да обясни, главният секретар на кабинета прибегна до реторика, повтаряйки позицията, че Токио е „решен никога да не повтаря ужасите на войната“. „След края на войната ние последователно следваме пътя на изграждане на свободна, демократична държава, основана на зачитане на правата на човека и върховенството на закона. Многократно сме изразявали тази позиция пред международната общност“, добави той.

Реториката на Токио обаче е в противоречие с действителната му политика, насочена към възстановяване на Япония като военна сила. Идеологията на Либерално-демократическата партия (ЛДП), която държи властта в страната, въпреки че има парламентарно малцинство, се основава на постулата, че Страната на изгряващото слънце не е била агресор във Втората световна война, а уж е била въвлечена в нея от други държави.

В училищните учебници и помагала, създадени от десните сили в страната, подкрепящи ЛДП, се твърди, че Япония е била въвлечена в китайско-японската война през 30-те и 40-те години на миналия век в резултат на... интригите и провокациите на Сталин и Коминтерна.

Че нападението срещу владенията на САЩ, Великобритания и Холандия в Източна Азия и Тихия океан е било провокирано от ембаргото, наложено от тези страни през лятото на 1941 г. върху доставките на петрол и други стратегически суровини на Япония в отговор на отказа на Токио да се съобрази с искането за спиране на агресията срещу азиатските страни. И се казва, че разговорът е бил за „икономическо задушаване“ на Страната на изгряващото слънце, превръщайки я в колония или полуколония.

Друг аспект на оправданието на агресивната политика на милитаристична и до голяма степен нацистка Япония е твърдението, че тя е водила не завоевателни войни, а „войни за освобождение“ и се е стремяла да „освободи азиатските народи от белия колониализъм “. Един от идеолозите, защитавали подобни „възгледи“, известният политик Ясухиро Накасоне, когато е бил министър-председател, убеждава японците:

„Войната донесе независимост на народите на Азия. Признаването на подобна оценка е само въпрос на време. Тя ще заеме своето място в историята… Все още е твърде рано да се произнесе окончателната присъда. В резултат на войната над Азия изгря ярка зора!“

От 80-те години на миналия век в училищните учебници наричат завоевателната война на Япония на азиатския континент, съпроводена с масови убийства на цивилни, „военно навлизане в Китай“, а унищожаването на милиони китайци се представя като резултат от... „съпротивата на китайските войски“.

Не само десно-националистическите историци, но и политическите фигури открито оспорват справедливостта на присъдата на Токийския трибунал за основните японски военнопрестъпници, които са изобразени почти като герои, дали живота си за „интересите на свещената японска империя“.

Пренебрегвайки протестите на страните, жертви на японския геноцид по време на войната, японските политици – членове на кабинета на министрите и парламентаристи – демонстративно посещават масово, пред телевизионни камери, шинтоисткото светилище в центъра на Токио, Ясукуни, което е наричано „рай на милитаризма“ в Китай и другите източноазиатски страни. Където се канонизират душите на загиналите в агресивните войни за слава на императора и империята, включително осъдените като военни престъпници.

Ако доскоро японските власти, бързо увеличавайки мощта на японските въоръжени сили, страхувайки се от протести на обществеността, значителна част от която застава в защита на мирните разпоредби на японската конституция, не смееха да въведат отново предвоенното „морално възпитание“ в училищното образование, днес има признаци на опити за привличане на младите хора към „разбиране на отбранителните усилия на държавата“.

Наскоро японското издание Yahoo News Japan съобщи, че японското Министерство на отбраната е започнало разпространение на опростена версия на „Бялата книга за отбраната“ в началните училища. Подчертава се, че освен всичко друго, в предлаганата на учениците брошура се посочва, че една от причините за руско-украинския конфликт е недостатъчната отбранителна мощ на Украйна.

Според съобщенията, брошурата е озаглавена „Всичко, което трябва да знаете за отбраната на Япония: Вашата първа книга за отбрана“. Тя е публикувана за първи път през 2021 г. и оттогава се издава ежегодно. В текста се посочва, че Китай „продължава да предприема мерки за сплашване на гражданите“, докато Северна Корея „представлява сериозна заплаха за Япония със своите ядрени разработки и ракети, прелитащи над страната“.

В наръчника се подчертава и необходимостта държавата да може да отвърне на удара и се посочва важността на увеличаването на разходите за отбрана за местните компании, но все пак се отбелязва, че „Япония няма да се превърне във военна сила в бъдеще“.

Служители в училищното образование и обществеността изразиха голяма загриженост относно опитите на правителството да внуши „военни знания“ на децата. Ръководителят на образователния комитет на град Сасебо (Кюшу) подчерта, че неочакваната инициатива трябва да се прилага в съответствие с нивото на развитие на децата. Образователният комитет на град Исахая също смята, че изучаването на брошурите трябва да се провежда в съответствие с възрастта на учениците.

Общността Сасебо е подала петиции с искане за спиране на разпространението на подобни материали. Дванадесет членове на градската „Женска мрежа Сасебо“ посетиха кметството и поискаха брошурите да бъдат изтеглени. Според организаторите на протеста, материалите едностранно налагат позицията на японското правителство на учениците и заплашват неутралитета на образованието. Общинският съвет обеща да разгледа петицията.

Няма съмнение обаче, че опитите на японските управляващи кръгове да отклонят народа от следвоенния пацифизъм, да внушат, както по времената на японския милитаризъм, в незрялото съзнание на децата войнствените настроения за „защита на свещената нация Ямато“, ще продължат. Както и опитите за „блокиране“ на напомнянията на народите от Източна Азия за чудовищните престъпления на японските военни, за физическото унищожение на десетки милиони хора в завладените страни от „самураите“ на 20-ти век.

P.S. „По покана на председателя на КНР Си Дзинпин, ръководителите на 26 чуждестранни държави и правителства ще участват във възпоменателното събитие “, се казва в изявление на китайското външно министерство.

Помощник-министърът на външните работи на Китай Хонг Лей уточни, че сред поканените са руският президент Владимир Путин, севернокорейският лидер Ким Чен Ун, кралят на Камбоджа Нородом Сихамони, виетнамският президент Луонг Куонг, генералният секретар и председател на Централния комитет на Лаоската народно-революционна партия Тхонглун Сисулит и монголският президент Ухнаагин Хурелсух.

В списъка с поканени са още президентът на Беларус Александър Лукашенко, президентът на Азербайджан Илхам Алиев, президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, таджикският лидер Емомали Рахмон, президентът на Киргизстан Садир Джапаров, президентът на Туркменистан Сердар Бердимухамедов и арменският премиер Никол Пашинян.

Освен това на тържествата са поканени: иранският президент Масуд Пезешкиан, кубинският президент Мигел Диас-Канел, пакистанският премиер Шахбаз Шариф, сръбският президент Александър Вучич, словашкият премиер Роберт Фицо, индонезийският президент Прабово Субианто, малайзийският премиер Анвар Ибрахим, непалският премиер Шарма Оли, президентът на Малдивите Мохамед Муизу, президентът на Конго Денис Сасу Нгесо, зимбабвийският лидер Емерсон Мнангагва и изпълняващият длъжността президент на Мианмар Мин Аунг Хлайн.

Превод: ЕС