/Поглед.инфо/ В политиката на САЩ в китайска посока се оформиха на пръв поглед две противоречиви тенденции: смекчаване в някои области (например, в търговско-икономическата) и изостряне в други (военни, идеологически).

На 26 октомври китайският вицепремиер Лиу Хе проведе телефонни разговори по търговски въпроси с министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън. Забелязва се впечатляващо увеличение на търговията между Съединените щати и КНР на фона на обостряне около Тайван. Очаква се Министерството на търговията на САЩ да предприеме някои действия за премахване на допълнителните мита върху китайски стоки.

Статистиката показва, че търговските отношения между САЩ и Китай постепенно се нормализират. Обемът на двустранната търговия от януари до септември нарасна с 35,4% в доларово изражение в сравнение с миналата година и достигна 543 милиарда долара. През 2021 г. двустранната търговия може да надхвърли 630 милиарда долара (нивото от 2018 г. преди началото на митническата конфронтация).

Смекчаване на двустранните отношения се очертава след телефонен разговор между Джо Байдън и Си Цзинпин в началото на септември. Това беше последвано от освобождаването на финансовия директор на „Хуавей“ Мън Уанчжоу, която беше под домашен арест в Канада от около три години. В началото на октомври американският министър на търговията Джина Раймондо и търговският представител на САЩ Катрин Тай излязоха почти едновременно с помирителни изявления за необходимостта от „откровен разговор“ за подобряване на бизнес връзките между страните.

Отделно си струва да споменем срещата на високо ниво на 6 октомври в Цюрих (Швейцария) между Ян Джиечи, директор на офиса на Комисията по външни работи на ЦК на ККП, и съветника по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан. Въпреки разногласията по въпросите на Тайван, Хонконг и Синдзян, страните оцениха положително проведения диалог. Беше постигнато принципно споразумение за виртуална среща на лидерите на двете страни до края на 2021 г. По време на срещата Съливан потвърди отново ангажимента на САЩ към политиката на "един Китай".

Тази линия привидно влиза в противоречие с тенденцията за изостряне на отношенията в други области.

В началото на октомври стана известно, че американското ЦРУ създава специално звено „Център за мисии в Китай“. Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс, очертавайки мисията на Центъра, каза, че той има за цел „по-нататъшно засилване на работата по най-сериозната геополитическа заплаха“, пред която са изправени Съединените щати през новия век – „все по-враждебно китайско правителство“. Служители на новото звено на ЦРУ ще бъдат заети със събирането на разузнавателна информация за Китай и „борбата срещу шпионажа на Китай срещу Съединените щати“.

Предишните стъпки в тази посока бяха засилването на военното сътрудничество с тайванската администрация, създаването на военния съюз АУКУС, срещата лице в лице на четиримата лидери на САЩ, Австралия, Япония и Индия през септември, засилването на информационната война срещу КНР около темите за Синдзян, Хонконг и Тайван.

Особено показателно е ескалацията на напрежението от администрацията на Байдън около Тайван и натрупването на военно присъствие в морските води около КНР. До бреговете на Китай се изпращат бойни кораби, оборудвани с усъвършенствани оръжия; провокативното преминаване на американски и британски военноморски кораби през Тайванския проток зачести.

Началникът на щаба на Тайван Цай ИнВен в интервю на 28 октомври за Си-Ен-Ен потвърди по-ранните изтичания в медиите, че на острова се намират американски инструктори, които обучават тайвански военни. В същото време САЩ пълнят Тайван с военна техника и оръжия.

Фактическите нарушения от страна на американците на принципа на „един Китай“ стават системни и все по-открити по време на президентството на Байдън. Експерти в КНР смятат, че Съединените щати „виждат твърдата решимост на континентален Китай да разреши проблема с Тайван и по този начин се опитват да го интернационализират“, за да „създадат пречки пред процеса на обединение на Китай“.

За да овладее КНР, Вашингтон може официално да се откаже от политиката на „един Китай“, да се съгласи с някаква форма на признаване на независимостта на Тайван и да приведе острова в регионалното подреждане на силите.

Двете линии на политиката на САЩ спрямо КНР са взаимосвързани. Съединените щати силно подчертават конкурентния характер на отношенията с КНР, като обръщат внимание на важността на управлението на такава конкуренция. Според Байдън Тръмп го е направил зле, само отслабвайки Съединените щати в търговската война с Китай. Следователно, като запази линията на Тръмп за ограничаване на КНР, администрацията на Байдън измести фокуса на своята политика от изравняване на търговските дисбаланси с Китай към по-широко фронтално ограничаване на Китай в други посоки и с участието на съюзници. И това вдига залозите за конкуренция между двете страни.

Следователно Вашингтон се надява да управлява тази конкуренция по начини, които намаляват икономическите възможности и отбрана на Китай, без да довежда конкуренцията до откровена враждебност и риск от директен сблъсък.

Оттук и очевидното противоречие: от една страна, нормализирането на търговията и решаването на проблемите на американската икономика чрез възстановяване на веригите за доставки от КНР, от друга, опит за изчерпване на ресурсите на Китай чрез налагане на надпревара във въоръжаването и организиране на военни провокации.

Според някои китайски експерти „по-нататъшното възстановяване на китайската и американската икономика се нуждае от нови движещи сили. САЩ няма да могат да решат проблемите на своята икономическа структура без сътрудничество с китайския пазар и китайската индустрия“.

Неуспехът на Тръмп да ограничи икономическото развитие на Китай чрез търговски ограничения показа, че КНР има достатъчно икономическа сила, за да избере сама зоната и формата на взаимодействие със Съединените щати, изхождайки не от американските, а от собствените си интереси. Ето защо надеждите на администрацията на Байдън, че Китай ще се възползва от всеки формат на сътрудничество, който САЩ предлагат, за да „управлява конкуренцията с Китай“ и в същото време да толерира „ограничаването“, е малко вероятно да се сбъднат.

Според Юан Джън, заместник-директор на Института по американски изследвания към Китайската академия на социалните науки, демаршът на САЩ срещу Тайван „най-вероятно ще погребе надеждата за възстановяване на китайско-американските отношения, като допълнително ще изостри съществуващото напрежение. Съединените щати няма да могат да работят с Китай в области, където отчаяно се нуждаят от китайска помощ.

Превод: В. Сергеев