/Поглед.инфо/ Опитът за държавен преврат в Беларус е организиран в интерес на Запада, който дълго време и последователно формира лобито си в Беларус. Резултатът е създаването в републиката на обширна мрежа от агенти на западно влияние - центрове за съпротива срещу властта.
В същото време, както показват събитията от последните месеци, руското влияние в Беларус остава на нивото на отделни икономически проекти и лични отношения между държавните глави. За разлика от Запада, Москва не е създала формализирана мрежа от приятелски към нея организации в Беларус. Това пряко се отразява на социално-политическата ситуация в републиката.
От началото на 2000-те години работата на неправителствените организации в Беларус е изпълнена с трудности. В републиката има ограничения за неправителствени организации да получават чуждестранно финансиране. От 2006 г. дейността на всяка неправителствена организация без държавна регистрация е забранена. Следователно много западни организации, работещи в белоруска посока, са се установили в Литва или Полша и работят нелегално в Беларус чрез своите представители. Това не им пречи да формират успешно прозападни настроения в белоруското общество.
В Беларус повече от десет години съществува неформална мрежа от неправителствени организации, контролирани от властите на САЩ и ЕС. Принципът на тяхната дейност е работа с най-активната част от населението, формиране на лидери на общественото мнение, идеологическа пропаганда чрез медиите.
Американската мрежа от лобисти в Беларус е пряко свързана с Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID), Международния републикански институт и Националния демократичен институт за международни отношения. Чрез USAID републиката получава многобройни безвъзмездни средства за социално-политически и културни проекти, провеждат се неформални събития, обучават се бъдещи лидери на общественото мнение и се създават контакти между представители на белоруския и американския бизнес (например чрез фондация „Евразия“).
С прякото участие на американците в Беларус се финансират дейностите на местните опозиционни организации (Белоруската асоциация на журналистите, Правозащитният център „Весна“, фондация „Л. Сапега“, издание „Народна воля“, центъра „Суполнац“ и други). Почти всички опозиционни политически сили в Беларус участват в проекти за Националния демократичен институт. Сред тях се откроява Белоруският народен фронт, чийто лидер Григорий Костусев днес е обвинен в участие в заговор с цел преврат. Радио "Свобода" продължава да работи в Беларус.
Европейската мрежа в Беларус е представена от не по-малко агенти на влияние от американската. Чрез Източното партньорство е създадена Европейската фондация за демокрация, която контролира “Еврорадио”, популярно в Беларус. Полският канал "Белсат", националистическият портал "Харта'97" и други медии получават финансиране. Тяхната задача е да формират положителен имидж на ЕС в Беларус, да популяризират „европейския път“, за разлика от сближаването с Русия, да прокарват идеи за предимствата на либералния икономически модел пред социално ориентирания.
Открити агенти на западно влияние в Беларус са и остават: Белоруският институт за стратегически изследвания, Независимият институт за социално-икономически и политически изследвания, Центърът за европейска трансформация, международният консорциум "ЕвроБеларус", Клуб “Либерал”, Институт за политически изследвания „Политическа сфера“, НПО „Зелена мрежа“ и други. В някои случаи техните дейности са явно разрушителни.
Например, нерегистрираният Съюз на поляците в Беларус в продължение на много години лобира за интересите на Полша на територията на Република Беларус, прокарвайки идеите за възраждане на Полша, схеми за фалшифициране на историята на Великата отечествена война и героизиране на нацистките престъпници. Всичко това е в ущърб на опитите за поддържане на здравословен социален климат. Липсата на необходимото внимание от страна на властите към дейностите на правозащитни организации като „Весна“, инициативата „Правова“, движението „Без страх от наказание“ трябваше да подкопае и в крайна сметка подкопава ситуацията.
Не трябва да забравяме за множеството образователни програми, предлагани от западните структури. Най-активни са Полша и Литва. Стипендиантските програми за обучение в полски университети са популярни сред опозиционно настроените млади белоруси: стипендията “Калиновски”, стипендията “Лейн Киркланд”, „Училището за лидери“ от фондация „Стефан Батори“. В Литва една от най-големите структури на белоруската опозиция е Европейският хуманитарен университет, където годишно учат около 2000 белоруси.
За разлика от Запада, Русия няма нищо подобно в Беларус. Москва е избрала да работи не с гражданското общество, а с представителите на властите като основа за отношения с Минск. Всички други линии на сътрудничество или не са създадени, или са в начален стадий. Формално Федералната агенция по въпросите на ОНД, сънародниците, живеещи в чужбина и международното хуманитарно сътрудничество (“Россотрудничество”), отговаря за прокарването на интересите на Руската федерация. Въпреки това „Россотрудничество“ не е извършвало значителна работа в Беларус в продължение на дълги години, ограничавайки се до незначителни културни и образователни събития.
Руските фондове за безвъзмездна помощ, за разлика от западните, практически не са представени в Беларус. А някои от тях (като Фондацията за подкрепа на публичната дипломация на “Горчаков”) финансират и онези, които се противопоставят на рдвустранното сближаване, по-специално представителите на Центъра за стратегически и външнополитически изследвания Арсений Сивицки и Юрий Царик, които печатат в Украйна материали, в които Русия се разглежда като основната заплаха за суверенитета и независимостта на Република Беларус. Има и други примери.
Може би единственият работещ инструмент на руската „мека сила“ в Беларус са малкото медии. Те включват на първо място агенциите “Спутник” и РТ, но през последните месеци тяхното информационно влияние върху белоруското общество е насочено не толкова към популяризиране на идеята за двустранната интеграция, колкото към оправдаване на действията на властите за възстановяване на реда.
В крайна сметка западната мрежа на влияние в Беларус е придобила отделна форма, изпълнена с активисти и финанси. В същото време белоруските власти дълго време не се бориха активно с агентите на влияние на Запада, опитвайки се да изградят диалог със западните центрове на сила. Диалогът не се получи. Разширена руска мрежа от НПО обаче също не се появи в републиката. Дори връзките между Беларус и Русия в областта на образованието и науката не могат да се считат за прояви на руската „мека сила“, тъй като на практика не са от идеологически характер.
Превод: В. Сергеев