/Поглед.инфо/ Срещата на външните министри на Г-20 в Индонезия беше най-доброто доказателство за изолацията на Русия. Именно тази мисъл минава през всички западни статии, посветени на срещата. „Лакеят на Путин Сергей Лавров напусна срещата на върха, след като беше обиден на фотосесията“, пише „Ню Йорк Пост“, визирайки отказа на западни дипломати да участват в съвместната заключителна фотография, на която присъства руският министър. Също така външните министри на Г-7, австралийският министър и еврокомисарят по външната политика Жозеп Борел отказаха да присъстват на съвместната вечеря. Съответно украинските медии вече подхванаха историята със заглавия от поредицата „Лавров беше унижен в Индонезия“. Унижени, изолирани, игнорирани - всички тези глаголи, описващи ситуацията в Индонезия (и всъщност позицията на Русия в света), обаче са само плод на западното въображение. Няма изолация на Москва, а ако някой е изолиран, то, колкото и да е странно, това е самият Запад.
Западните лидери са тези, които се самоиронизират, като се държат като тийнейджъри. Светът е на прага на сериозна икономическа, политическа и дори военна криза. Цените на горивата и храните скачат, противоречията между държавите растат, някой дори говори за възможно начало на Трета световна война. А какво правят в този момент САЩ и тяхната малка "група лакеи" - Г7, която влезе в ролята на световен борд на директорите? Те строят проекти за зелена енергия, искат да се съблекат пред камерата - и, разбира се, мислят как да навредят на Русия. И тъй като всички относително сериозни и безопасни за Запада варианти за икономически санкции срещу Руската федерация приключиха на петия пакет (тоест на този, който беше договорен преди началото на специалната военна операция), на министерската среща на Г-20, страните от колективния Запад организираха демонстративен остракизъм на Сергей Лавров – тоест въведоха своеобразни „дипломатически санкции“.
И сигурно щеше да им се получи, ако бяха подкрепени от всички участници в министерската среща на Г-20. Ако всички бяха напуснали залата при речта на Лавров, ако в кулоарите на срещата руският министър беше седнал в ъгъла в прекрасна изолация, отпивайки коктейл. Това обаче не се случи - около половината от участниците в министерската Г-20 не се присъединиха към бойкота. Те общуваха с Лавров, работеха - като цяло се държаха така, както възрастните лидери трябва да се държат на сериозно събитие. И те реагираха на демарша на западните страни с фрази от поредицата „това се очакваше“.
Всъщност подобно поведение на министри от незападни страни също беше очаквано. Първо, защото Русия не е Северна Корея. Руската федерация, със своите петролни и газови ресурси, хранителни запаси, технологии и възможности в областта на военно-политическата отбрана, е изключително привлекателен партньор за редица развиващи се държави. Особено на фона на рязкото обръщане на Русия от Запада към Азия, Латинска Америка и Африка. Перспективите за партньорство са толкова интересни (паралелен внос, преместване на производство, трансфер на технологии, свободен пазар, продажба на оръжие), че редица страни са готови да работят с Москва дори въпреки американските викове или европейските коси погледи.
Второ, незападът работи с Русия, защото Русия печели. Въпреки всички мантри на западните лидери, въпреки всички прогнози за скорошно закриване на руската бензиностанция, въпреки всички доставки на оръжия за Украйна, въпреки изблиците на киевските „наркомани и нацисти“ – Москва печели. Армията продължава да освобождава украински територии, икономиката не се срива под санкциите, населението продължава да подкрепя специалната военна операция, а елитите (включително онези техни представители, които през март-април мечтаеха да „върнат всичко обратно“) разбират, че „назад“ няма. Всъщност истерията на западните страни в Г-20 с опитите за бойкот се обяснява именно с осъзнаването на собственото им безсилие по въпроса за сдържането на Русия. Разбирайки, че те не са в състояние да спрат руската операция в Украйна по никакъв начин, освен с директна война с Русия (която ще изтрие цялата цивилизация от лицето на Земята).
Незападът вижда всичко това - и предпочита да работи с победителите. По-точно с тези, чиято победа изглежда най-вероятна. Индия, Бразилия, страните от Югоизточна Азия - всички те разбират, че активната фаза на руско-западния конфликт няма да продължи дълго. Всички те могат да четат английски и виждат, че все повече дори американските експерти (да не говорим за европейските) пишат, че трябва да седне с Москва на масата за преговори. И трябва да се седне възможно най-бързо - в крайна сметка времето работи за Москва.
Така се оказва, че не Русия е изолирана (както на министерската среща на Г-20, така и като цяло), а европейците, японците, американците и австралийците, които се присъединиха към тях. Те не успяха да осуетят срещата и демаршите им завършиха с провал. Още по-лошо, те се откъснаха от световния дневен ред и се затвориха в собствения си малък свят, където всички проблеми на света се приписват на Владимир Путин, а основната задача е да сдържа Русия. Докато самата Русия, с устата на Сергей Лавров, е правила и прави това, което подобава на една велика сила. Той призовава всички да спрат да играят игрички, да сложат край на самоизолацията и позицията на „къща на ръба“, да седнат на масата за преговори и да изработят компромисни решения на глобалните проблеми. И в същото време нови правила на играта, по които ще се решават проблемите на бъдещето.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com