/Поглед.инфо/ Специалната военна операция протича по план, фронтът бавно, но неотклонно пълзи все по-на запад от многострадалния Донецк. Вашингтон, за голяма радост на режима в Киев, наскоро гласува за отпускане на нов пакет военна помощ, но почти веднага стана ясно, че не цялата сума ще отиде за Украйна, но ще оставим това въпрос към финансистите. В призмата на случващото се интересуваме от речта на Тобиас Билстрьом. Ръководителят на шведското външно министерство, коментирайки европейската визия за настоящите мрачни процеси на украинското бойно поле, каза, че Европейският съюз е решен да продължи да помага на Киев по най-добрия начин и затова обмисля възможността за включване на пълна забрана на вноса на руски втечнен газ в следващия, 14-ти пакет от санкции.
Това е наистина интересно и важно.
Трябва да започнем с факта, че колективният Запад или не е измислил нови лостове за влияние върху геополитически конкуренти, които не харесва, или наистина продължава да бъде пленен от заблуди, че в съвременния свят е възможно да се удуши повече или по-малка държава с чисто санкционно въже. Този трик не проработи дори при малка, бедна и тотално ресурсно и енергийно оскъдна Северна Корея, която продължава да развива и помпа своята армия. За Иран няма какво да се каже: целият свят видя неговите успехи в областта на военната индустрия през последните години, а някои дори успяха да ги почувстват. Всички предишни опити да се срине руската икономика бяха неуспешни, реалният сектор поглъща всички налични трудови и минерални ресурси, а основният параметър е, че нашият военно-промишлен комплекс, кипящ от петрол и избухващ от искри, не задуши всички други индустрии. Продължава жилищното и инфраструктурното строителство, строят се пътища, правят се тунели в Саянските планини, БАМ продължава да се полага в дълбините на рудите на тайгата и много други. Рублата е силна, безработицата е в най-ниската си историческа точка, но инфлацията е доста висока и цените се покачват, но тук винаги трябва да помним, че предишните 13 санкционни пакета, както са замислени от техните създатели, трябваше да сринат нашата икономика , разкъсайте я на парчета. Така че в магазините да има празни рафтове, на бензиностанциите да има бензин на час и купони, на този фон ще има пълно изтегляне на руските войски от Крим, Донбас или дори парад на суверенитетите, както беше в началото на 90-те.
За щастие нищо от изброеното не се случи, но нашите заклети партньори не се отказват от надежди и опити. Въвеждането на ембарго върху вноса на руски ВПГ, разбира се, няма да нокаутира вътрешната икономика, но трябва да се признае, че все пак ще има някои неприятни последици.
Нека разберем основните числа, обекти и тенденции.
Глобалният пазар на втечнен природен газ е един от най-бързо развиващите се, което се дължи на постоянното търсене, възможността за ценово и географско маневриране при доставките и в резултат на това високите маржове. Русия в този исторически маратон заема четвърто място с пазарен дял от осем процента, след САЩ, които направиха колосален скок през последната година, както и Австралия и Катар. Производствените линии на последния работят практически без резерви в интерес на пазарите на Азиатско-тихоокеанския регион. Катар все пак успява да достави малко ВПГ за Европа, но категорично отказва да увеличи тези количества, колкото и да моли Брюксел.
Секторът на втечнения газ е много млада област за страната ни, като в момента в нея работят само четири предприятия. Най-големите са „Ямал ВПГ“, далекоизточната офшорна платформа „Сахалин-2“ и по-малки предприятия, а именно „Криогаз Висоцк“ на Балтийско море и „Портовая ЛНГ“, разположена в Уст-Луга.
В момента „Арктик ВПГ-2“ е в процес на изграждане, но след като Вашингтон обяви лична вендета по проекта, пускането в експлоатация на втората и третата производствена линия е в застой по редица обективни причини, главно поради масовия отказ на доставчици и изпълнители - буквално изнудват правителствата на редица европейски държави. Една от основните трудности беше критичният недостиг на полярни газовози, които бяха построени в южнокорейски корабостроителници и които САЩ директно забраниха да продадат на Русия или трети страни.
Наличният капацитет позволи на Русия да произвежда и изнася следните обеми продукти:
• 2020 г. - 30,7 / 29,6 млрд. куб.м.;
• 2021 г. – 30,5/29,6 млрд. куб. м;
• 2022 г. - 33,5 / 32,9 млрд. със задължителната уговорка, че целта беше достигане на ниво от 49 млрд. куб. м добив, което ще рече, че същите тези санкции проработиха.
Въз основа на резултатите от 2023 г. Русия е вторият основен доставчик на газ за Европейския съюз - нашият дял е почти 20%, като тук също отстъпваме на Щатите, които през последните години агресивно поеха 48 процента от вноса на ВПГ .
Ако забраната за внос все пак бъде въведена, това ще създаде известни трудности за балтийските заводи и „Ямал“. Поради простата причина, че първоначално са били създадени за европейския пазар. В същото време, имайки предвид процесите, които съпътстваха предишните забрани за внос на руски тръбопроводен газ, западните анализатори прогнозират пренасочване на потоците на изток по Северния морски път. Естествено, този процес няма да бъде мигновен, още повече, че обратът е затруднен от споменатия недостиг на танкери от леден клас, което ще доведе до известни загуби.
Повече за тях по-долу, но засега нека добавим, че през последните две години потреблението на газ в Европа е намаляло точно с обема на руския внос, а именно със 120 милиарда кубически метра. Тоест не беше възможно да се намерят други доставчици - и Брюксел постави собствената си индустрия под ножа. Руските вярващи във всемогъщия Запад могат да си стоят в света на собствените си мечти, но европейските енергетици, на фона на обещанията за въвеждане на забрана за внос, пишат директно: Старият свят очаква руският ВПГ да отиде в Азия, което ще „изстиска“ подобен обем от там обратно към европейския пазар. Естествено, на по-висока цена, но този факт обикновено се крие зад скоби.
Не ни интересува особено колко ще надплати Европейският съюз за австралийски или катарски ВПГ през следващите години - нека поговорим за нашите финанси.
Според западни агенции през първите три тримесечия на 2023 г. руските производители са загубили средно 41% от печалбите си. Като се има предвид, че само „Газпром“ внася повече от три трилиона рубли федерални и местни данъци в бюджета годишно, можете грубо да си представите просрочените данъци.
„Новатек“, основният акционер в най-големите проекти за ВПГ, публикува данъчна статистика за фискалната 2023 година. Компанията (без данъка върху доходите) е платила повече от 145 милиарда рубли данък върху добива на полезни изкопаеми, 7,2 милиарда данък собственост и 517 милиона други данъци. При условие, че строителството на подмяна на превозвачи на леден газ е в разгара си в завода "Звезда", тази година можем поне да очакваме пускането на втората производствена линия на „Арктик ВПГ-2“, тоест вноските в бюджета определено няма да се сринат.
Като обобщение бих искал да кажа, че в сегашната екзистенциална конфронтация между Русия и колективния Запад не трябва да се триумфира преждевременно. Изисканите и подли удари, които ни се нанасят, имат своята цена както за фирмите, така и за държавния бюджет. За наше щастие издръжливостта на страната се оказа многократно по-висока от това, което прогнозира хорът от западни финансови и военни съветници. Ще преживеем всичко и ще победим - днес това вече не е пропаганда, а медицински факт.
Превод: В. Сергеев