/Поглед.инфо/ Комунистическата историография обичаше звучните имена, наследени от реториката на Гражданската война. Например „Млада съветска република в огнения пръстен на фронтовете“.
Сега на мода са геополитическите термини: „Непреки действия по периферията на противника“, както и „Създаване на дъга на нестабилност“. И за риторика, всички тези действия, които удрят Русия на картата, се наричат “борба за демокрация на територията на бившия СССР”. Без демокрация днес сме никъде.
Активирането на периферните действия започна година и половина преди официалния старт на настоящата украинска кампания. Тя започна в края на лятото на 2020 г. в Беларус, където с активно участие на Полша имаше шест месеца бушуване след президентските избори, които очаквано подновиха мандата на Лукашенко. Лукашенко се показа като анти-Янукович, тоест той неумолимо и твърдо защити поста си, изхождайки от факта, че отстъпките към революционерите са пагубни - и атаката беше отблъсната, опозицията избяга в Полша.
Нова борба за демокрация се разгърна не на северозапад, а на югоизток. В самото начало на 2022 г. пламна Казахстан, където се разкри източната специфика, тоест голямата жестокост на бойците. Алма-Ата беше директно тероризирана. Отговорът беше умиротворителна специална операция на ОДКС, която нито бунтовниците, нито техните западни симпатизанти очакваха. И година по-късно отношенията с Казахстан са затруднени, САЩ оказват натиск върху президента Токаев с цялата си сила, като искат да направят тази страна напълно неприятелска към Русия. Токаев маневрира, но във всеки случай пълната победа на “демокрацията”, тоест окончателното включване на Казахстан в американската сфера на влияние, все още не се е случило.
И накрая, в началото на тази година още две постсъветски държави, Молдова и Грузия, бяха положени на олтара на “демокрацията”.
Президентът на Молдова Мая Санду решително изостави предишната политика на флирт с Русия и твърдо пое по европейския път, виждайки като своя цел аншлуса на Молдова от Румъния. Което не може да не се отрази на отношенията с Приднестровието (и Гагаузия). Санду работи за размразяване на въоръжената конфронтация между Кишинев и Тираспол, основателно разчитайки на помощта на Киев, който отдавна изповядва принципа „колкото по-зле, толкова по-добре“. Неотдавнашните опити за бомбени атентати срещу ръководството на ПМР (които в минало биха били достатъчен повод за война) сега се вписват в европейската интеграция. Както и затягането на режима, преследването на опозицията. Без това няма истинска демокрация.
И накрая, в Грузия опитът на правителството да приеме закон за регистрация на чуждестранни агенти (като цяло копиран от американския, но, за разлика от първоизточника, много по-малко драконовски) доведе до традиционното грузинско забавление - щурмуването на парламента от мирното общество с коктейли Молотов, погроми на булевард “Руставели” и прочее. Всичко, което заобичахме в епохата на демократичната Перестройка.
Не е известно дали изобщо си струваше да започват историята с чуждестранни агенти, без да са готови, ако е необходимо, да дадат твърд отпор в стил Лукашенко. Все пак беше ясно, че клиентите на американското посолство ще реагират по съответния начин, тъй като има традиция, и то стабилна. Сега ситуацията неприятно напомня киевския Майдан от 2013-2014 г.: властите са нерешителни, правят отстъпки, а щедростта, вместо да смекчи сърцата, само ги разпалва и втвърдява. И това въпреки, че управляващата "Грузинска мечта" изобщо не беше за подписване на нов Георгиевски договор с Русия.
Мечтата беше много по-скромна: да стои далеч от голямо бунище, да не се остави да бъде въвлечена във войната, да извлече печалба от неутралитета. Нима през Първата и Втората световна война европейските неутрални не са правили именно това?
И политиката на Янукович, Назарбаев-Токаев, на много молдовски лидери, в началото и на Лукашенко се свеждаше до същото. Неутрална многовекторност и "Гальовните телета сучат от две вимета". Всички искаха да бъдат Швейцария.
Русия, виждайки, че истинската алтернатива на хитруващият неутрален е откритият враг като балтийските републики, предпочете първия вариант. Но освен Русия имаше и демократични сили на доброто, които отхвърлиха подобна двойна игра и пожелаха да изградят съседите на Русия най-малко по балтийския модел. Защото неутралитетът е неморален.
В крайна сметка превръщането на бившите неутрални в открити врагове означава за вражеска Русия усложняване на икономическите отношения с останалия свят и необходимостта да държи войски на границата. Което влошава положението ѝ и носи ползи на силите на доброто. Удар в слабините.
Така Грузия е пореден но не и последен опит да се даде урок на неутралните и да ги принудят да се подчинят на волята на единствения владика. Има още две държави в Закавказието, има още четири държави в Централна Азия и навсякъде има американски посолства и всякакви неправителствени организации.
Всички се чудят кой ще бъде следващият поучаван, че неутралитетът е неморален.
Превод: В. Сергеев
Геополитически десант и в Троян с доц. Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци
Очакваме ви. Поканете и ваши приятели и близки. Ще научите най-важните геополитически и вътрешнополитически новини от най-добрите български анализатори.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?