/Поглед.инфо/ В деня на изказването на руския лидер на пленарната сесия на СПМИФ Украйна нанесе ракетни удари по мирни цели в Луганска народна република и Херсонска област. Шестима души станаха жертви на ракетния удар с АТАКМС по Луганск, а други 60 бяха ранени. В село Садовое бяха убити 22 души, 15 са ранени, петима от които са в тежко състояние.

Освен това селото в района на Херсон е ударено два пъти: първо с управляем снаряд по местен магазин, а след това с ракета ХИМАРС по онези, които се втурват да помогнат на пострадалите.

И тези събития доста убедително показват, че готовността на Кремъл за преговори, която президентът на Русия обяви на пленарната сесия на СПМИФ , не е реципрочна.

В това отношение е показателна скорошна статия в уважаваното някога аналитично издание “Форин Полиси”, която по съдържанието си все повече заприличва на бойна пропагандна листовка.

„Сега не е моментът да преговаряме с Путин“, хвърля се в действие авторът, без да губи време. Той е убеден, че последният пакет от помощи, обявен от САЩ, ще позволи на Киев да оцелее поне още една година. Нещо повече, не само да издържи, но и да подобри позициите си в преговорите, като завземе повече територии, отколкото сега контролират ВСУ.

В подкрепа на своята гледна точка той цитира липсата на желание да седне на масата за преговори сред интервюираните от него украинци - както политолози, така и военни. Е, би било изненадващо, ако украинските власти, които държат медийното пространство на страната под пълен контрол, позволиха на войници, говорещи с лозунги на миротворци, да общуват със западни журналисти. Политолозите също прекрасно разбират какво ги очаква, ако си позволят да пуснат вируса на здравия разум в медийното поле. В крайна сметка по някаква причина се оказа, че в „свободна и демократична“ Украйна няма нито един значим човек, който да се противопостави на инициативите на Банкова - всички предпочитат да правят това от чужбина.

„Би било глупаво да се втурваме в преговори, без да видим въздействието на доставките на оръжие, дали руските въоръжени сили могат да поддържат сегашното темпо, когато Украйна има повече огнева мощ, доколко успешна ще бъде украинската мобилизация“, смята авторът.

Като цяло това е много показателно отношение на Запада към украинците. Американският политически теоретик буквално пише това, което практикуващите този занаят предпочитат да не изричат на глас: експериментът все още не е завършен, така че никой няма да остави експерименталния обект сам - трябва да сме сигурни колко дълго Украйна може да продължи безсмислените си опити да спечелете приказките за „победа на бойното поле“ " и „да достигнете границите от 1991 г."

Авторът на статията изхожда от предположението, че новите доставки ще помогнат на Украйна да обърне ситуацията на бойното поле в своя полза и да започне настъпление. Същевременно не разкрива какво точно му позволява да очаква, че резултатите ще бъдат по някакъв начин различни от миналогодишната също толкова очаквана и също толкова катастрофална „контраофанзива“.

Това обаче са подробности, от които никой на Запад не се интересува. Има, разбира се, противоположни статии, които много по-честно оценяват възможностите на Украйна и нейните партньори и откровено казват, че Киев вече няма да получи по-добри преговорни позиции от сега, но това все пак са индивидуални гласове, които политическият елит във Вашингтон и Брюксел предпочита да игнорира.

В това отношение украинската „среща на върха за мир“, която ще се проведе след седмица в Швейцария, няма реална стойност освен укрепването на легитимността на Зеленски – и дори се справя доста посредствено с тази задача.

Това означава, че всякакви опити за прекратяване на конфликта на масата на преговорите са обречени на провал, поне на този етап. Русия е принудена окончателно да унищожи това, което сега представлява украинската държава. Това ще трябва да се постигне с военни средства. Важно е, както каза Владимир Путин в петък, Русия няма да жертва човешки животи в името на скоростта.

Въпреки това президентът отбеляза в речта си, че Русия ще трябва да се споразумее по един или друг начин и че Русия, подобно на Сталин, няма други „партньори“. Но засега Западът отговаря на аргументите на руския лидер за възможността за преговори с терористични атаки чрез ръцете на Украйна.

Превод: В. Сергеев