/Поглед.инфо/ Три срещи на високо равнище в Азия дават ясни отговори на въпросите кой кой е в днешния свят и кой е недоволен от него. Нещо повече, тези форуми дори ни позволяват да погледнем в близкото бъдеще.

Говорим за приключилата среща на високо равнище на Източна Азия в Камбоджа, срещата на Г-20 в Индонезия, която приключва днес, и маратона от различни срещи на AТИС в Тайланд, който тепърва се ускорява (ще завърши в събота). Всички те, дори и за тесни специалисти, представляват проблем, защото включват приблизително едни и същи световни лидери, накратко, целият Азиатско-Тихоокеански регион плюс най-големите държави, световни лидери, без които този регион ще се чувства по-зле. И всички те теоретично трябва да се занимават повече с икономика, отколкото с политика.

И на трите форума за пореден път ясно се разкри ситуацията, наречена „Запад срещу Незапад“. И от време на време – в една азиатска столица, после в друга – западните лидери получиха меки порицания в азиатски стил за нарастващия натиск върху Китай и Русия – в тази последователност.

В началото на 60-те и 70-те години, по време на войната в Индокитай, бащата на независимостта на Сингапур, Лий Куан Ю, създава безсмъртна формула: когато слоновете се бият на моравата, тревата страда (тоест в този случай страните от Югоизточна Азия). Това е истината, която всеки жител на около 150 държави, които не принадлежат към Запада, има в подкорието си: няма нужда да организирате битките си на наша територия. И ако светът с неговата икономика е глобален, тогава изобщо не е нужно да организирате тези битки, трябва да можете да преговаряте. За споразумения места и механизми има колкото искат, например Г-20 в Индонезия.

Не само германският канцлер Олаф Шолц призна очевидното: не беше възможно да се изолира Русия в Индонезия, защото тя има голяма група за подкрепа. Въпросът е, че необходимостта, която стана ясна за западната група държави, да спре бойкота и да промени тактиката. И това стана ясно по време на подготовката и на трите азиатски събития.

Тук индонезийският президент Джоко Видодо трябваше да играе ключова роля в качеството си на председател на Г-20. Не само това, че в началото на събитието той изнесе страхотна реч с думите „не трябва да има студена война“: в навечерието на няколко медии в Азия се разпространи статия - ако не е написана от Видодо, тогава ясно продиктувано от него. И там виждаме сензация - аналог на яростно ръмжене, съобразено с традиционния деликатес на индонезийците.

Ето мислите, изразени там: „Индонезийците и хората по света се надяват, че лидерите ще се въздържат да използват ценните моменти на срещата на високо равнище само за да се критикуват и атакуват взаимно. Светът е на ръба на икономически, военни и други бедствия – и третата световна война е на прага". И по-нататък: „Ако лидерите или някои от тях не желаят или не могат да работят заедно, за да намерят изход от глобалната безизходица в икономиката и сигурността, поне могат да покажат скромност, за да не влошат страданието на много хора по света." И накрая, лидерите на Г-7, тоест Западът, "трябва да се откажат от дългогодишното си убеждение, че не могат да грешат и следователно имат правото да налагат волята си на други нации, не толкова големи и не толкова богати".

Тук трябва да си припомним какво е Г-20. Приблизително след глобалната криза от 2008 г., напомнят китайските медии, възможностите на Запада вече не бяха достатъчни за решаване на световни проблеми и незападните страни трябваше да бъдат включени в каузата. В резултат на това се появи Г-20, която произвежда до 80% от световния БВП. Но се разделя на принципа точно „десет по десет“, тоест Западът и другите. Това е, което сега се прояви във форумите в Азия.

И този сигнал би бил разбран, дори ако случайно Западът не провали в същите дни гласуването на резолюцията на ООН за реквизицията на руски пари за "възстановяването на Украйна": този документ не събра дори половината от гласове на страните по света.

Незападната част на Г-20, а с нея и по-голямата част от света, заемат следната позиция: първо, необходимо е да се спре натискът на САЩ върху Китай; второ, и точно второ, необходимо е да се водят мирни преговори за Украйна. По-голямата част от планетата не е загрижена за украинските събития като такива: например мирна Индия от 1947 г. е в състояние на студена или гореща война с бившата си част Пакистан, но тази конфронтация практически не засяга останалия свят. Но икономическите ограничения, които са и целта, и смисълът на натиска върху Китай и Русия, засягат целия свят. Затова се издава порицание на решилите да предприемат тези мерки.

Въпросът е какво следва. Нека повторим: ключовият сюжет на плъзгането на света към студена (в най-добрия случай) война е американско-китайският. И съдейки по отговорите на всички световни медии като цяло, основното събитие и на трите срещи беше първата среща на ръководителите на тези държави Си Цзинпин и Джо Байдън. Това е въпреки факта, че не доведе до абсолютно никакви резултати - просто най-накрая се случи.

Тук трябва да се отбележи, че най-близките съюзници на САЩ, които също не харесват случващото се, въздъхват с облекчение. Например Япония, която от юни стана почти член на НАТО (за първи път участва в среща на блока), да не говорим за участие в други съюзи. Но първият ѝ търговски партньор е Китай с търговия от 371 милиарда долара. И едно е да се чувстваш в безопасност под всевъзможните американски чадъри, а друго е, когато тази умна стратегия те обрича на заплахи и бедност. И положението е същото с десетки държави по света, само че там е още по-остро: санкциите правят непосилно скъпи петрола, газа, торовете, зърното и освен това заплашват с пълна дългова криза.

Що се отнася до предстоящите срещи на върха на АТИС, този механизъм не е толкова ефективен, колкото Г-20, но е ефективен, разработвайки много програми, които улесняват бизнеса в тихоокеанския регион. Ясно е, че санкциите са абсолютната противоположност на подобни програми. И сега ръководителят на секретариата на АТИС, Ребека Сантамария, пише статия, която почти дословно повтаря това, което дойде от Видодо по-рано: "Различните възгледи на страните членки трябва да се зачитат. Спорните въпроси трябва да бъдат разгледани от международната общност, ако искаме да останем заедно. Продължаващите различия поставят на изпитание нашите приоритети, които са от полза и за двете страни в спора."

И накрая, за Украйна на всички срещи имаше само един разговор - за преговори. Въпросът е какво, при какви условия – и тук ще замълчим за безумната 20-минутна видео реч на Владимир Зеленски на Г-20 – но факт е, че става неудобно да се говори за нещо друго освен за преговори. Всъщност тази тенденция се забелязва от известно време по простата причина, че Западът смята, че позициите му в преговорите ще се влошават в бъдеще. А масовото недоволство от действията му само засилва тези настроения.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com