/Поглед.инфо/ Ситуацията около Украйна става все по-противоречива и сложна за Запада. Той е принуден да седи дори не на два, а на много по-голям брой столове.
От една страна, Украйна е основният залог в борбата срещу Русия. Отказът от активна подкрепа на Киев е невъзможен, тъй като това би означавало признаване на геополитическото му поражение. Американците и европейците не са готови да приемат това, поне все още не.
От друга страна, все по-силно и по-силно звучат вразумяващите гласове, твърдящи, че западните „ястреби“ в своята агресивна невъздържаност започват конфронтация – и то не само в Украйна, но и в целия свят – отиват твърде далеч. Нараства опасността в крайна сметка да бъде премината точката на невъзврат, отвъд която единственото възможно развитие на събитията ще бъде пряк сблъсък на ядрени сили.
И изглежда, че тези гласове са били чути. Във всеки случай напоследък се появяват все повече новини, които сочат желанието на американските власти да намалят донякъде ескалацията на напрежението. Това проличава и в нова статия в “Ню Йорк Таймс” с вътрешна информация за отказа на Съединените щати да предоставят на Киев разузнавателна информация за местонахождението на високопоставените руски офицери. Още по-показателно е отмяната в последната минута на речта на държавния секретар Антъни Блинкен за Китай, която се очакваше да бъде възможно най-рязка и войнствена. И в крайна сметка американците дадоха заден ход, обявявайки неизменността на позицията си по отношение на Тайван.
От трета страна, подкрепата за Украйна струва на Запада, особено на Съединените щати, все по-скъпо и става все по-чувствителна.
Планираният от Вашингтон пакет от помощ от 40 милиарда долара за Киев със сигурност е впечатляващ. Но не е 2011 г., когато печатната преса, пусната от Федералния резерв, наводни проблеми с водопад от долари без видими странични ефекти за населението на Съединените щати и Европа. Икономиката вече не може да се справи с разходите на такава безотговорна политика, а нейното продължаване накърнява стабилността на самата западна система, което се усеща от гражданите. Опитите "агресията на Путин" да се обвини за случващото се не са много успешни - повечето американци обвиняват властите на страната за влошаващата се социално-икономическа ситуация и финансовото си състояние. При тези обстоятелства вливането на диви суми в една забравена от Бога и тотално корумпирана страна на другия край на света може да доведе до маса неприятни изненади у дома. Първата се случи вчера, когато сенатор Ранд Пол блокира законопроекта от 40 милиарда, настоявайки за назначаване на главен инспектор, който да наблюдава разпределението на средствата и заявявайки, че „не можем да спасим Украйна, като обричаме икономиката на САЩ“.
Има и друг деликатен проблем - увеличаващият се на Запада оръжеен и по-специално ракетен дефицит. Изводът е, че в Украйна доставяните оръжия се изразходват твърде бързо: “Блумбърг” изчисли, че там се изразходва почти седмична норма за един ден. Запасите в складовете на НАТО бързо се изчерпват, а предприятията от американския военно-промишлен комплекс поради липса на производствени мощности и загуба на компетентен персонал през предходния период не могат да увеличат производството с необходимите темпове. В Европа положението е още по-лошо. Военните действия се проточват и разгръщат по такъв начин, че украинската армия се нуждае от постоянно увеличаващи се доставки на все по-тежки и в резултат на това скъпи оръжия, и то не от старото, съветско (всъщност е свършило ), а от западно производство.
В същото време трябва да се помни, че Украйна е само една от посоките на глобалната геополитическа партия и основните усилия на Съединените щати все пак са насочени към азиатския регион и конкретно срещу Китай. В резултат на това ситуацията наистина изглежда като патова за Запада, когато той е принуден да харчи все повече ресурси в Украйна, въпреки че има голяма нужда от тях другаде.
Съвсем естествено е, че все по-често се чуват мнения, че НАТО и САЩ по принцип нямат дългосрочна стратегия и крайна цел в този конфликт.
В същото време изглежда, че това е несправедлив упрек, зад който се крие лицемерието и нежеланието на определени сили да наричат нещата с имената им.
Съединените щати (като Европа) имаха и все още имат ясна цел в Украйна: да нанесат геополитическо поражение на Русия. Стратегията за постигане на тази цел също е съвсем ясна: Москва трябваше да затъне в Украйна – военно, икономически и политически.
Но почти три месеца след началото на специалната операция стана очевидно, че нещо се е объркало и самият Запад се е заклещил точно в това украинско „блато“.
Причините за това състояние на нещата вече са доста активно анализирани и идентифицирани. По-специално САЩ и Европа признават, че явно са подценили силата на руската икономика и нейната готовност за „адски“ санкции. Те отбелязват и устойчивостта на националния ни характер, който преминава в мобилизационен режим в ситуация на предизвикателство към страната.
Наблюдението на хода на военните действия обаче подсказва, че Западът е допуснал още една фатална грешка в Украйна. Колкото и парадоксално да звучи, причината за засилващите му се проблеми е и фактът, че САЩ и НАТО постигнаха твърде голям напредък в модернизирането на украинската армия.
Русия (във всеки случай нашето общество) беше изненадана от нивото на подготовка и оборудване на украинските въоръжени сили, съчетано с тяхната висока мотивация. За руснаците беше откровение да осъзнаят колко мощна сила, насочена целенасочено срещу нас, е била напомпана военно и идеологически от НАТО за осем години.
Но има подозрение, че самият Запад вече не е доволен, че му се е получило толкова добре.
САЩ и Северноатлантическият алианс имат много богат опит в обучението на въоръжени формирования в трети страни. Този опит обаче има своите специфики. Американците са много добри в работата с паравоенни, нередовни структури. Те имат много операции, когато са действали успешно чрез ръцете на обучени и снабдени от тях военно-политически движения, партизански организации, диверсионни групи и подобни структури.
При работата с чуждестранни редовни армии всичко е много по-сложно за американците, има много примери за провали на високо ниво. Най-новата е катастрофата с афганистанската армия, която САЩ създаваха в продължение на много години и тя се разпадна за броени дни. На Саудитска Арабия, която налива колосални средства във въоръжените си сили, десетилетия военно-техническо сътрудничество със САЩ не ѝ помогнаха особено много, както показа конфликтът с Йемен.
Като цяло в това отношение Вашингтон има доста негативен опит, който показва, че без пълноценното бойно участие на американците обучените от тях армии обикновено не са способни да се бият.
Така украинците поднесоха на Запада голяма изненада с високата си боеспособност, само че тази изненада става все по-неприятна всеки изминал ден.
Нека си представим каква би могла да бъде ситуацията, ако събитията се развият по обичайния сценарий за САЩ и Европа. Русия ще извърши специалната военна операция в съответствие с всички правила на военното изкуство, изисквайки безусловно - няколко пъти - превъзходство на настъпващите сили. В най-кратки срокове нейната армия щеше да помете съпротивата на украинските военни и щеше да окупира значителна част от територията на Украйна (например до Днепър или където другаде предполагат анализаторите на Пентагона).
И това ли щеше да е? Не, тогава всичко тепърва щеше да започне. Защото под контрола на Русия – и под нейна отговорност, включително финансова – щеше да попадне огромна територия с многомилионно население, значителна част от която беше промита от нацистка и русофобска пропаганда.
Така щяха да бъдат създадени идеални условия за разгръщане на таен саботаж и терористична борба, към която украинските военни, победени като редовна армия, биха преминали. Западът щеше да трябва само да хвърли дърва за огрев в този огън под формата на обучение на все повече бойци от „освободителното движение“ и доставки на леки (и съответно сравнително евтини) оръжия.
Вместо това всичко се обърка.
Русия провежда специална операция с много ограничен контингент. От своя страна украинската армия демонстрира впечатляваща устойчивост и добра подготовка на НАТО, което в съчетание със западната подкрепа (обучение, съветници, комуникации, разузнаване, доставки на оръжие и прочее), я прави сериозен противник. В резултат на това фронтовата линия се движи бавно. Русия контролира не много големи, но критично важни зони (индустриални центрове, земеделски земи, пристанища, достъп до морето и т.н.), населени предимно с проруско настроено население.
Така Москва сякаш е затънала в Украйна, както искаше Западът, но е очевидно, че в този формат това не е непоносимо бреме за нея.
От друга страна, Западът беше принуден да поеме класическия вариант на бойни действия между две редовни армии, където благодарение на собствените им усилия украинската армия е обречена на бавно — и в резултат на това много скъпо — поражение . Резултатът е предрешен, но все пак трябва да доживеят, за да го видят, а преди това трябва да плащат, плащат и пак плащат. Да намират финансови средства, да търсят различни ресурси, като често ги отстраняват от други стратегически важни области, да потискат нарастващото обществено недоволство и да запушват дупки в собствената си икономика.
И всичко това не на последно място, защото украинците се оказаха много по-добри бойци, отколкото очакваха американците и европейците.
Западът ще има време да се разкае сто пъти, че някога му хрумна "брилянтната" идея да настрои две части от една нация една срещу друга.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?