/Поглед.инфо/ Световната банка директно обвинява Русия за най-рязкото забавяне на световната икономика от 80 години. Западът обаче явно ласкае руската икономика, шестата по големина в света, която, както се твърди, наред с други неща е поставила американската икономика на ръба. Всъщност САЩ и ЕС използват специалната операция на Русия в Украйна само като извинение, за неизбежната криза, започната от Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка много преди февруари тази година.

Световната банка понижи прогнозата си за глобален икономически растеж през 2022 г. до 2,9% от 4,2% (прогноза за януари). „Очаква се глобалната икономика да изпита най-рязкото забавяне от 80 години след първоначално възстановяване от световната рецесия“, се казва в доклада на СБ. Наскоро МВФ направи същото – понижи подобни прогнози.

Глобалната икономика навлиза в период на слаб растеж и повишена инфлация. И не само пандемията е виновна, но и Русия, според Световната банка. Това повишава риска от стагфлация, с потенциално пагубни последици както за страните със среден, така и за ниски доходи. За много страни ще бъде трудно да избегнат рецесия, казва президентът на Световната банка Дейвид Малпас. Пазарите гледат напред, каза той, така че има спешна нужда от насърчаване на производството и избягване на търговските ограничения.

Лесно е да се обвинява Русия за факта, че САЩ и ЕС са изправени пред исторически рекордни увеличения на цените и силен икономически спад на фона на общата геополитическа истерия в западния свят. Въпреки това Световната банка, разбира се, е хитра, отправяйки голямо кимване към западните страни, които сами дадоха основния принос за процесите, които се развиват в световната икономика днес.

„Западът се опитва да обвини страната ни за собствените си проблеми. Инфлацията в САЩ и ЕС започна да расте много по-рано от въвеждането на санкциите срещу Русия“, казва Артьом Деев, ръководител на аналитичния отдел в „АМаркетс“.

Статистиката показва, че икономическите проблеми в развитите западни страни са започнали много преди началото на руската специална операция в Украйна. И тогава САЩ и ЕС само довършиха собствените си икономики с помощта на строги санкции, които въведоха по своя инициатива.

Така инфлацията в САЩ се повиши рязко и се превърна в проблем през 2021 г. Тs скочи миналата година до 7% срещу 1,3-2% в периода от 2010 до 2020 г. В момента инфлацията в САЩ е 8,5%. В Европейския съюз инфлацията също нарасна миналата година до 5,3% срещу 2% през 2020 г. Сега скочи до 8%.

„Съществен принос за инфлацията имаха държави с развити икономики, които в условията на пандемия напълниха финансовите пазари с ликвидност, която впоследствие не можаха да „усвоят” под влияние на натрупаното търсене при относително ниско предлагане. Почти 70% от световния дълг пада върху развитите икономики“, казва доцентът от катедра „Държавни и общински финанси“ на Руския икономически университет „Плеханов“ Елена Воронкова.

„Опростено казано, говорим за отпечатване на необезпечени пари по време на пандемия, когато икономическите процеси драстично се забавиха. САЩ отпечатаха 9 трилиона долара през 2020 г., ЕС - 4 трилиона евро. Още тогава много икономисти, ръководители на банки и международни организации предупреждаваха, че подобно стимулиране на икономиката чрез инжектиране на ликвидност в гигантски мащаби ще доведе до повишаване на инфлацията. Това се случва вече година и половина. А санкциите срещу Русия, поредните блокирания в Китай и продължаването на логистичните проблеми само допълват картината“, обяснява Артьом Деев.

Производителността на най-голямото разпределение на Специални права на тираж в историята на МВФ през август миналата година, което също стана източник на допълнителна ликвидност и може да е причина за нарастваща инфлация, не е очевидна, посочва Воронкова.

Ръстът на инфлацията беше повлиян и от ръста на държавните разходи по време на пандемията, ниските лихви на световните централни банки, укрепването на долара, което оскъпи американския износ, причинявайки вносна инфлация за останалия свят, добавя икономистът.

Западните санкции срещу Русия са черешката на тортата на икономическите проблеми, създадени от Запада. Защо САЩ и ЕС си вредят, като налагат санкции срещу Русия, които удрят икономиките им? Наистина, в ръководството на западните страни има и умни икономисти, които отлично разбират последствията. Деев смята, че специалната операция на Русия в Украйна и санкциите са само добро извинение за Запада да намери причините за неизбежната криза, която вече започнаха, за да не се отправят обвинения, че ФР и ЕЦБ са виновни за кризата.

„Балоните на фондовите пазари, натрупването на проблеми и противоречия в световната икономика изискваха нова криза. В крайна сметка съвременната икономическа система винаги се развива по един сценарий: растеж - стагнация - криза - нов растеж. Сега тази криза започна”, казва Деев.

Световните цени се покачват за всичко – храни, метали, торове и прочее. „Причината е проста: колкото по-висока е цената на енергията, толкова по-висока е цената на абсолютно всеки продукт в света. Енергията, произведена от нефт, газ и въглища, е значителна част от разходите за всяко производство. Дори за да осигури функционирането на световната мрежа, човечеството изразходва толкова енергия годишно, колкото голям мегаполис за 10 години и тази енергия се произвежда чрез изгаряне на изкопаеми ресурси“, припомня източникът.

Подобна е ситуацията и с цените на енергията: те започнаха да растат много преди специалната операция на Русия в Украйна. Ако си спомняте, тогава цяла миналата есен Европа обвиняваше „Газпром“, че уж е причинил увеличението на цената на кубическите метри газ. Тогава Брюксел също се опита да прехвърли цялата вина върху руската компания, която уж започна да доставя по-малко газ на европейците, така че цените се покачиха. Вярно е, че статистиката на доставките опроверга това. Освен това „Газпром“ е само доставчик, той не определя обема на доставките, а купувачът, който е европейски компании. През 2021 г. ЕС започна да плаща за правилата на играта, които самата Европейска комисия установи на газовия пазар. Преди това европейският пазар на газ беше чисто европейски и ситуацията на другите пазари не го повлия по никакъв начин. Но благодарение на ЕК пазарът се промени по такъв начин, че сега има ожесточена ценова конкуренция с първокласния азиатски пазар и тя само ще се засилва допълнително.

Отказът на редица европейски страни да купуват руски газ по новата схема за рубли (а това е необходима мярка поради финансовите санкции на Запада) само изостря борбата между Европа и Азия за втечнен природен газ. Да не говорим за изоставянето на построения „Северен поток-2,“ което можеше бързо да подобри ситуацията. Всичко това означава, че цената на газа за европейците ще остане висока. Само не забравяйте, че преди година и половина Полша смяташе руския газ за скъп при 450 долара за хиляда кубически метра. И днес тя се отказа от руския газ в полза на ВРГ, който се оценява на спот цени, които сега рядко падат под 1000 долара за 1000 кубически метра. За "победата" жителите на ЕС трябва да платят висока цена в буквалния смисъл.

Въглищата са резервно гориво. Много електроцентрали могат да преминат от газ към въглища, ако е необходимо. И през 2021 г. европейците започнаха активно да ги използват: забравиха за екологичната програма и се втурнаха да купуват въглища, които в резултат на това също поскъпнаха миналата година. ЕС наля масло в този огън, като наложи отложено въглищно ембарго, ефектите от което европейците ще усетят в пълна степен до края на годината и след това.

Безпрецедентните петролни котировки са дело и на самите развити страни. ОПЕК+ успя леко да изведе индустрията от остра криза поради блокирането през 2020 г., цените се възстановиха през 2021 г. до комфортни нива както за производителите, така и за купувачите на петрол. Но САЩ, а след това и ЕС, с приказките си за петролното ембарго и след това въвеждането му (частично ембарго в Европа) само вдигат цените.

Зелената програма изигра важна роля както в ЕС, така и в САЩ, където настоящият президент обезкуражава своята американска петролна индустрия да развива и инвестира в ново производство. Джеръми Уиър, главен директор за търговия със стоки на „Трафагура“, посочва, че санкциите срещу руския петрол само изостриха и без това ограничените доставки, създадени от години на недостатъчно инвестиране. Западните банки прогнозират, че петролът тази година може да поскъпне до 140-175 долара за барел.

Сега, според Уиър, енергийните пазари са в "критично" състояние: цените на петрола може да се покачат до 150 долара за барел или дори по-високи през следващите месеци поради претоварване на веригата за доставки, тъй като Русия се опитва да пренасочи своя износ на петрол от Европа към други пазари. Това ще доведе до унищожаване на търсенето - потребителите просто ще затворят производството и бизнеса.

Светът потъна в стагфлация. Това е, когато свиването на икономиката съвпада с нарастващата инфлация и безработицата. „Тези две явления ще бъдат най-опасните за обикновените хора – непрекъснатото покачване на цените, фалита на компаниите, безработицата в световен мащаб. И работата е там, че за забавяне на инфлацията централните банки нямат други инструменти освен повишаване на лихвите. Колкото по-високи са лихвите, толкова по-скъпи са заемите за бизнеса и обществото. Колкото повече се забавя икономиката, базирана през последните 150 години на евтини привлечени средства. Няма налични заеми - фирмите не се развиват, намаляват производството, потребителите намаляват търсенето, продуктите остават в складове, служителите остават без работа. И така по спиралата“, казва Артьом Деев.

Според него светът няма друг избор освен най-мощната криза през последните 100 години след Голямата депресия. „Обикновено развитият свят излиза от такава криза чрез войни – Първата и Втората световна война. Сега има умишлен колапс на световната икономика под ръководството на финансови институции, за да започне нов цикъл на растеж след известно време. Но никой не може да каже колко дълго ще продължи кризата. Най-вероятно повече от десет години“, казва икономистът.

Струва си да се каже, че предложените от Световната банка мерки също са изключително противоречиви. Например Световната банка изисква да не се забранява износът. Но банката - представител на развитите страни - се обръща по-скоро към развиващите се страни. Например към Индия, която се осмели да забрани износа на зърно в името на собствената си продоволствена сигурност, и към Индонезия, която забрани износа на палмово масло. И, разбира се, Западът не харесва ограниченията за износ на Русия.

„Разбира се, Световната банка се обръща към развиващите се страни. Както обикновено, развитият колективен Запад се опитва да реши проблемите си за сметка на всички останали. В крайна сметка никой не се тревожеше от хиперинфлацията във Венецуела над 1000% годишно или 90% сега в Турция. Те се интересуват само от собственото си положение, а всички други страни трябва бързо да помогнат за разрешаването му, дори в ущърб на продоволствената си сигурност“, заключва източникът.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?