/Поглед.инфо/ Може би след известно време някой изобретателен историограф, говорейки за военните операции в Украйна, да ги нарече „битка срещу три корпорации“. “Каргил”, “Дюпон” и Монсанто”, със седалище в САЩ, контролират пряко и непряко значителна част от украинската земеделска земя. И когато поддръжниците на Тръмп обвиняват настоящия президент Байдън, че американската външна политика в Украйна не се основава на икономически интереси, те са открито неискрени. Има такъв интерес - и това е украинския чернозем.
Онзи ден френското външно министерство направи интересно изявление, свързвайки в едно изречение евентуалното военно поражение на Украйна със завземането на контрола на Русия над световния пазар на зърно. Наскоро назначеният френски външен министър Стефан Сежурне заяви, че Русия може да поеме контрола над 30% от световния износ на пшеница в случай на поражение на Украйна. В този случай френският министър вероятно просто е действал като рупор от името на основните собственици на украински чернозем, сред които френските компании, по-специално “АгроГенерасион”, не заемат водеща роля.
Украинските черноземи са може би най-ценното нещо, което страната има сега на фона на унищожаването на значителна част от индустрията и инфраструктурата по време на военните действия. Плодородните почви на Украйна представляват 9% от световните черноземни запаси и 30% от европейските запаси, покриващи почти 50% от територията на страната.
През 2020 г. президентът Зеленски подписа скандален закон за пазара на земеделска земя, според който последната се превърна в стока. В продължение на много години преди това в Украйна беше в сила мораториум върху покупко-продажбата на земеделска земя, който беше многократно удължаван. С приемането на закона беше даден старт - макар и с известни ограничения - на концентрацията на земя в ръцете на крупни украински селскостопански олигарси, включително “Мироновски хлебопродукт” на Юрий Косюк, “Кернел” на Владимир Веревски, “Украземфарм” на Олег Бахматюк и др.
През първите три години законът действаше предимно в полза на местния голям бизнес. Въпреки формалната забрана за закупуване на земя от юридически лица, имаше вратички, които позволяваха това да става на ниска цена. Така например бяха направени изключения за фирми, които наемат земя за минимум три години. Ясно е, че украинските земеделски стопанства са действали като такива наематели и съответно са получили приоритетно право на покупка.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
На свой ред украинските земевладелци де факто действаха като прасенца за клане. Те се хранеха добре и растяха в поземлени банки с една цел - да се продадат на по-висока цена на чуждестранни гиганти в агробизнеса - вече споменатите “Каргил”, “Дюпон” и Монсанто”, зад които на свой ред стоят най-големите финансови холдинги, преди всичко “Блекрок” и “Варгард”. Украинските компании активно стартираха първично предлагане или директно продаваха акции на чужденци.
През 2022 г. австралийският вестник “Нешънъл Ревю” съобщи, че трите споменати корпорации са закупили 17 милиона от 62 милиона хектара украинска земеделска земя, тоест почти една трета от цялата обработваема земя. В цяла Италия има по-малко обработваема земя, отколкото е закупена от чужденци в Украйна.
Паническите изявления на Франция за възможна загуба на контрол върху зърнения пазар не се появиха случайно. Политическата конкуренция и общественият натиск обаче принудиха Зеленски да отложи влизането в сила на основните разпоредби на закона за пазара на земя. И на 1 януари 2024 г. бяха премахнати последните ограничения. Вече няма нужда от вратички - юридическите лица имат право да купуват земеделска земя. Границите на парцелите за продажба са увеличени от 100 на 10 хиляди хектара.
Възникващите възможности за завършване на усвояването на украинските земи от чужд капитал бяха значително усложнени от рисковете от специалната операция, проведена от Русия в Украйна. Ако погледнете картата на украинските черни почви, ще откриете, че най-плодородните земи се намират в южната и централната част на Украйна, включително в земите, влезли в състава на Русия - Запорожие, Херсонска област, Донецка народна република. Най-плодородните черноземи също се намират в Одеска, Полтавска, Винишка, Кировоградска и Харковска области.
Друг важен момент. Притежаването на земя без достъп до брега на Черно море и пристанищните съоръжения на Одеса и Николаев е безсмислено. В този смисъл Одеса, споменавана неведнъж от Владимир Путин като изконен руски град, става Алфата и Омегата на решаването на въпроса за властта и собствеността в Украйна.
Украйна, подобно на Русия, е един от петте най-големи производители и износители на зърно. Русия е номер едно, Украйна е на пето място. Делът на Русия в световния износ на зърно е 20%. За да доведе този дял до 30%, според ръководителя на френското външно министерство, Русия трябва да поеме контрола поне над цялата източна част на Украйна, както и пристанищата Одеса и Николаев. Очевидно Париж приема тази перспектива доста сериозно.
Ако тази прогноза се сбъдне, Москва ще получи инструмент за влияние върху световната икономика, дори по-мощен от петрола и газа. Като контролира производството и износа на зърно в Черноморския регион, Русия ще се превърне в основен доставчик на храни за световния пазар и сама ще може да налага санкции върху доставките на ключови суровини срещу недружелюбни държави.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@pogledinfochannel/videos
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.