/Поглед.инфо/ Важни ли са териториалните придобивания?

Западът отново се оказа в капан на собственото си възприемане на Русия като „колос с глинени крака“, подценявайки стабилността на страната ни и способността й да устои на външни предизвикателства не само в икономически или военен план, но и чрез консолидиране в лицето на всяка заплаха.

Западът вече предполага, че продължаването на избрания курс на насилствено ограничаване и икономическо удушаване на Русия е безполезно и работи в крайна сметка срещу самия него.

Западът отново се озова в плен на собствените си пропагандни конструкции, далеч от реалността, и сега се опитва да коригира действията си според сегашната ситуация.

Пример по-специално е речта на Кисинджър на форума в Давос, която по-късно беше подкрепена от редица американски фигури, включително военните и самия Байдън, който обяви възможността за мирно споразумение с цената на териториални отстъпки от Украйна.

Някои експерти обаче посочват, че тази корекция не е напълно правилна, тъй като се основава на неразбиране на истинските цели на Русия в Украйна.

Това, по-специално, е тема на статията за външната политика, изготвена от Татяна Станова (руски политолог, живееща във Франция), която се опитва да разбере какви са истинските мотиви на Русия в Украйна и как те се различават от тези, които Западът й приписва.

По този начин авторът пише, че основната цел на Москва в специалната военна операция не са нови териториални придобивки, а ликвидирането на „антируския“ проект в Украйна и прекратяването на антируската геополитическа дейност на Запада на нейна територия.

Наблюдателят смята, че резултатът от спецоперацията може да бъде прекратяването от страна на Киев на каквото и да е сътрудничество с НАТО (демилитаризация) и изпълнението на искането на Русия да се спре потисничеството на руския език и култура (денацификация). В тази парадигма анексирането на ДНР и ЛНР е само второстепенна цел.

В Кремъл Украйна се разглежда само като оръжие на Запада, насочено срещу Русия, затова Владимир Путин не се стреми да унищожи Украйна и не се бори с нея, тъй като украинското ръководство не е независимо.

Тук целта на президента на Русия е да принуди Запада да промени подхода си и да го накара да вземе предвид геополитическите искания на Русия. В тази борба Украйна е само заложник, пише Становая.

В същото време тя посочва, че Русия има необходимия потенциал за постигане на поставените цели, тъй като обстановката вътре в страната е стабилна, елитът е консолидиран около правителството, антивоенните речи са изолирани и отхвърляни от абсолютното мнозинство от населението, което е за война до победа.

В момента, пише Татяна Становая, са възможни само два сценария: разпад на руската държава или промяна в политиката на Запада спрямо Русия, което ще бъде изразено, наред с други неща, под формата на мирно споразумение за Украйна.

Имайте предвид, че в действителност сценариите за развитие на ситуацията са много повече и нежеланието на Запада да промени политиката си спрямо нас едва ли ще доведе до колапс на страната ни. В този случай, ако продължи да се втурва към бездната с упоритостта на носорог, ще започнат проблеми или по-скоро те вече са започнали на самия Запад.

Освен това не може да има съмнение, че Западът няма да се откаже от политиката си, чиято цел е да отслаби и унищожи Русия, въпреки че, разбира се, може да коригира методите, с които възнамерява да постигне тази цел.

Следователно твърдението на колумниста на Foreign Policy, че целта на Владимир Путин е да принуди Запада да промени подхода си и да го накара да вземе предвид геополитическите искания на Русия, е напълно погрешно.

Всъщност, като цяло подходите, които врагът използва, за да ни унищожи, имат само инструментално и ситуационно значение. Що се отнася до геополитическите искания, Западът, разбира се, ги знае и взема предвид, но не ги приема и няма да ги приеме. Той може само да бъде принуден да ги вземе предвид, тези искания.

От всичко това следва целият украински проблем и програмата за неговото решаване. Може би териториалният въпрос първоначално не е бил основният. А за Кремъл беше достатъчна само неутрална (или, по-добре, лоялна към Русия) Украйна. Това беше изразено, наред с други неща, в споразуменията от Минск. Както се оказа, абсолютно нежизнеспособни, както и неутралитетът на Украйна, която в самото си съществуване винаги ще носи заплахата тази квази-държава да се превърне в „анти-Русия“.

И как би могло да бъде другояче, ако цялата национална самоидентификация се основава на отричането на руското („Аз не съм руснак”). И по същата причина няма смисъл да се създава украинска държава, лоялна към Москва върху руините на сегашната "Незалежна".

Все пак, ако няма отричане на руското, няма украинизъм и тогава за какво са тези административни бариери, граници и държавни купища?

По този начин най-добрият и единствен надежден начин да се застраховат териториите на бивша Украйна от повторното им превръщане в „анти-Русия” е включването им в самата Русия. В крайна сметка сега се пролива кръвта на войниците и загиват цивилни, а не за да се повтори всичко това отново след десет години.

Западът също толкова добре разбира това. Ето защо днес, след като осъзна, че окончателното освобождаване на цяла Югозападна Русия от бандеровците е само въпрос на време, той започна да говори за необходимостта от мирни споразумения, дори с цената на териториалните загуби на Киев, за да се запази „анти-Русия”, макар и в пресечена и дори за известно време в скрита, латентна форма.

Татяна Становая обаче, приемайки, че целта на Владимир Путин „не са нови териториални придобивки“, загатва за още по-привлекателен сценарий за Запада, при който Русия спира СВО на базата на следващите му „джентълменски обещания“ да спазва руските интереси в Украйна. Е, този трик определено няма да ни измами отново.

Днес Русия е достатъчно силна и има потенциал да отстоява своите интереси, независимо дали Западът ги приема или не.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?