/Поглед.инфо/ Посещението на индийския премиер Нарендра Моди в Москва, както и откриването на юбилейната среща на върха на НАТО във Вашингтон са добра причина да разберем как е разделен светът сега. На Изток и Запад? На запад и глобален юг? Това не са празни теоретични разсъждения, а приложен анализ на съвременната геополитика.

Западът, който доминира половин хилядолетие (т.е. през целия период, когато започва да се оформя „единно човечество“: преди това контактите между различни континенти и цивилизации или липсват, или са слаби), наистина не харесва не само упадъка на неговата епоха, но дори и стилът му разсъждения за това. Защо всички говорят за конфронтацията между Запада и Изтока и още повече между Запада и Глобалния Юг? Това е погрешно - трябва да се каже, че Западът се противопоставя на отделни "ревизионистки сили". И дори не на Запада, а на цялата изградена от него система на международни отношения, което означава, че е в интерес на целия свят да се обуздаят тези „ревизионисти“ (т.е. преди всичко Китай и Русия). Това ще бъдат точни термини и идеологически правилни – настояват най-упоритите англосаксонски атлантици.

Но малко хора вярват в способността си да контролират - и не самия световен ред, но поне глобалния дискурс, езикът за описание на реалността. Включително и на самия Запад. Дори по време на Студената война не всички бяха съгласни, че основният нерв на епохата е конфронтацията между „капитализма и комунизма“, но сега да се вярва, че всичко се свежда до конфронтацията между „демокрация и диктатура“ (или свободно общество и авторитаризъм) е напълно трудно. Затова на Запад се опитват да измислят нови, по-сложни концепции за себе си и за външна употреба, в които светът е разделен не на две, а на три части.

Президентът на Финландия Александър Стуб написа статия по тази тема в „Економист“. (Той изобщо не е типичен провинциален финландец - живял и учил в Европа и САЩ, женен за англичанка, служил в МВнР и дори го оглавявал). Патосът на Стуб е, че „западните ценности са важни, но също и реализмът“ (това е заглавието на неговия текст), тоест той приканва Запада да признае очевидното: „Ерата на западното господство, каквато я познавахме, свърши. Въпросът сега е как глобалната власт ще бъде разпределена в бъдеще.“

Това, разбира се, не е новина - но оригиналността на Стуб се крие другаде. Факт е, че той разделя света на три части: „Свидетели сме на промяна в баланса на силите между трите сфери на тази глобална сила: Глобалният Запад, Глобалният Изток и Глобалният Юг.

Глобалният Запад включва около 50 държави, предимно в Северна Америка и Европа, но също така Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. Тези държави са повече или по-малко демократични и всъщност по-обединени от всякога след Студената война. Те искат да запазят настоящия световен ред, защото са създали институциите и правилата, които го поддържат. Но в много отношения тези институции не отразяват днешните геополитически реалности.

Глобалният изток се състои от 25 държави, водени от Китай. Неговите последователи включват Русия, Иран и група държави, които са склонни да гласуват с тях в ООН. Тази група има силен авторитарен компонент и би искала да види подрязване на крилата на Запада. Неговите членове копнеят за световен ред, по-тясно свързан с техните собствени системи на управление.

Глобалният юг, група от около 125 държави, е нещо като котел за топене поради своето разнообразие. Тя включва както демокрации, така и повече или по-малко авторитарни държави от три различни континента. Страни като Индия, Саудитска Арабия, Нигерия, Южна Африка и Бразилия се утвърдиха като люлеещи се държави в променящия се баланс на силите."

Въпреки че Стуб признава, че този глобален триъгълник на властта е малко опростено, той вярва, че помага да се илюстрира как се променя светът (той цитира демографията, технологиите и природните ресурси като движещи сили зад промяната). А основната борба в света е между Запада и Изтока - за симпатиите на Юга: "Западът и Изтокът се борят за сърцата и умовете на Юга. Причината е проста: те разбират, че именно Югът ще определи посоката на новия световен ред."

Финландският президент смята, че Западът трябва да спечели благоразположението на Глобалния Юг, дори това да означава частично жертване на западните интереси, в противен случай Югът ще отиде на Изток.

„Би било грешка Западът да мисли, че Югът ще гравитира към него просто заради неговите ценности или привлекателността на категориите свобода и демокрация. Изтокът също греши, като вярва, че големите инфраструктурни проекти и прякото финансиране му дават абсолютно влияние на юг“, смята Стуб.

Югът ще помисли и ще избере - защото може да си го позволи, казва Стуб. И така „Западът трябва да започне да мисли за глобална система, в която правилата и нормите са не само приети, но и създадени от Юга“. Тоест, „ако Западът иска да убеди Юга да подкрепи международните институции и правила, той трябва да даде на тези страни глас там, където има значение“. По-специално да се премахне „историческата аномалия“, че нито едно постоянно място в Съвета за сигурност на ООН не принадлежи на представители на Африка, Латинска Америка и Азия (с изключение на Китай).

Стуб ни напомня, че Западът има избор: „Той може да продължи да вярва в илюзията, че може да продължи да доминира, както е правил от векове. Или може да приеме реалностите на промяната и да започне да се държи по съответния начин, особено спрямо Юга.“

Какво е привлекателното в концепцията на Стуб? Признаване на реалността: Западът не може да продължи да се опитва да управлява света, защото няма силата да го направи. Но в търсене на изход от тази криза финландският президент започва да конструира удобна за Запада реалност - абсолютно изкуствена.

Защото неговото разделяне на незападния свят на Глобален Юг и Изток е напълно неоправдано – освен ако, разбира се, нямаме предвид опит за създаване на благоприятна за Запада позиция. По какви критерии определя групата на „източните страни”? Имат ли силен авторитарен компонент (т.е. същият термин „автокрация“, обичан от англосаксонците) и антизападни ли са? Но няма връзка между системата на управление и външния курс - и авторитаризмът на същата иранска политическа система е умишлено преувеличен от Запада: изборите в Иран са не по-малко демократични, отколкото във Франция (те просто имат свои собствени специфики) и са много по-малко зависими от външно влияние. Конфликтът на Русия със Запада, както и засилващата се конфронтация между Китай и Съединените щати, са причинени преди всичко от желанието на Запада да запази глобалното си господство - а не от агресивността или експанзионистичните планове на Москва и Пекин.

Да, Русия, Китай, Иран и КНДР могат да си позволят не само много по-открита антизападна реторика от страните, които Стуб приписва на Глобалния юг, но и антизападна политика, но в действителност тази политика се оказва не нападение срещу Запада, а освобождаване от неговото влияние и контрол: както на собствените им страни, така и на областите на техните жизнени интереси. И в този смисъл страните от Изтока не са нищо повече от авангард на страните от Глобалния Юг: той включва онези, които или са били подложени на най-голям натиск от Запада, или имат достатъчно сила и самодостатъчност, или просто се оказаха най-смели (или има комбинация от всички тези причини). Друга разлика между Изтока и Юга няма, ако вземем отношението им към западния световен ред – всеки иска постепенното му демонтиране и замяната с нов световен ред, изграден върху баланс на сили и интереси.

И страните от Изтока нямат никакво желание да установят световен ред, „по-тясно свързан с техните собствени системи на управление“ (тоест, очевидно, същата авторитарна, диктуваща волята на силните на малките страни?), защото нито Китай, нито Русия, нито Иран (в мащаба на Близкия изток или ислямския свят) не се стремят да заменят САЩ или Запада като цяло. Те, както всички останали страни от Глобалния Юг, искат да се освободят от диктата на англосаксонския глобален проект и атлантическите елити, които го прокарват.

Да, „страните от Юга не искат да правят избор между демокрацията и автокрацията, между Запада и Изтока“, „те са водени от собствените си интереси и искат отношения на равенство и взаимно уважение“, пише Стуб всичко правилно. Но Глобалният юг няма такъв избор. Няма „Изток“, който да налага автокрация, за разлика от повече от истинския Запад, който със силата на оръжието, финансовата система и идеологическата машина се опитва под прикритието на защита и въвеждане на „демократични стандарти“ да продължи глобалния си проект. Мнозина на Запад вече са готови да признаят безсмислието на тези опити - но не и да направят това, което предлага Стуб: "Западът ще трябва да прехвърли реална власт в международни институции, които трябва да осигурят основата за многостранно икономическо и политическо сътрудничество." Доминиращата част от западните елити не е готова да признае краха на техния глобален проект и да започне да споделя властта, което означава, че целият незападен свят, целият глобален юг ще изгради постзападен свят сам, измествайки и изтласквайки Запада.

Превод: В. Сергеев