/Поглед.инфо/ Фракцията на „Слуга на народа“ призова президента на Украйна да прекъсне дипломатическите отношения с Русия, да извърши обща мобилизация и да разположи военен контингент на НАТО на територията на страната. Всичко това изглежда като радикално влошаване на отношенията с Москва - украинците демонстрират решителност да предприемат крайни мерки. Призивът на „слугите на народа“ обаче съвсем не е такъв, какъвто изглежда на пръв поглед.
Призивът на президентската партия към президента Владимир Зеленски да прекъсне дипломатическите отношения с Русия малко след обнародването му беше представен като нещо като инициатива. „Това е позицията на отделни депутати, а не на фракция или партия“, каза Евгения Кравчук, заместник-ръководител на фракцията „Слуга на народа“.
Но е много по-скоро като това, което се нарича информационна администрация или политическа технология. С други думи, това е опит на кабинета на Зеленски да повиши залозите в спора с Москва, но така че да не носи отговорност за това и, ако е необходимо, да възпроизведе.
Това се посочва по-специално от факта, че „призивът“ към президента беше разпространен чрез депутата Елизавета Богуцкая. Тази конкретна жена - психиатър от Симферопол, която направи каиера, беше за украинската пропаганда нещо като „гласът на окупирания Крим“. Тя показа много театрална „съпротива“ - или декориране на колата си с национални шарки, или свирене на химна на Украйна с надути колони, когато минаваше покрай клона на ФСБ.
След претърсванията в къщата , Богуцкая се премести в Киев, влезе в политиката, смачка пешеходец до смърт, размени престрелки (с Петро Порошенко, Михаил Саакашвили), докато се присъедини към екипа на Зеленски, който го използва за специфични сондажи.
Например през август 2019 г. Богуцкая написа съобщение до някаква Леночка, казвайки, че Петро Порошенко подготвя държавен преврат. И тя го направи нарочно, така че кореспонденцията беше записана от журналисти.
Но сега, не август 2019 г., а април 2021 г., политическата конфронтация с Порошенко е по-малко актуална за Зеленски, отколкото Донбас и опитите да получи поне някои отстъпки от Москва, които биха могли да бъдат отчетени като негова политическа победа.
Нека си припомним последователността на събитията: Кабинетът на Зеленски провокира ескалация около Донбас и се опитва чрез това да постигне преки преговори с Владимир Путин, но без резултат. Кремъл игнорира Зеленски, обосновано аргументирайки, че с външната си политика (свежда се до опити за някаква монетизация на рязко антируска позиция като Полша и балтийските държави), президентът на Украйна не заслужава преговори.
Желанието му да "пренапише" Минските не можа да намери разбиране в Москва, където те стоят на позиция, че Киев трябва да изпълни условията, които се е задължил да изпълни (и тук не става дума дори за Минските споразумения, сключени от Порошенко, а за резултатите от първите срещи между Путин и Зеленски във „Нормандския формат“) и едва след това директните преговори могат да бъдат възобновени. Преди това беше просто безсмислено, защото диалогът около Донбас умишлено се руши от украинската страна.
Страшно е да се започва мащабна война, за да се пробие това безразличие - процесът може да стане неконтролируем, но на Запад отказаха да се съгласят на такъв сценарий и не дадоха достатъчни гаранции за сигурност. Остава да се пазари задочно, да повишава залозите, да заплашва - точно към това е насочен призивът на „слугите на народа“.
Основното в него е призив за прекъсване на дипломатическите отношения с Русия и покана на войските на НАТО в Украйна. Вторият, разбира се, е чувствителен за Русия, но не надхвърля обичайните украински „претенции“. Няма причина да вярваме, че Западът, който преди е отхвърлял подобен сценарий, ще се съгласи с него сега и по този начин ще добави наистина опасна интензивност към конфликта си с Русия.
Прекъсването на дипломатическите отношения, напротив, е по силите на Киев, но Зеленски няма да се съгласи. Имаме работа с блъф, който беше уреден по този начин, чрез Богуцкая, защото беше невъзможно да се отправя заплаха в противен случай.
Ако самият Зеленски повдигне темата за прекъсване на дипломатическите отношения, Кремъл ще свие рамене: прекъснете, вие сте в по-лошо положение, но ние отказваме да говорим на езика на ултиматумите. Ако призивът е публично достъпен от името на цялата фракция и президентът не я изслуша, той ще изглежда плах и нерешителен, дори на фона на собствената си партия.
Но когато партенката в информационното пространство се хвърля от името на партийните радикали, можете да се преструвате, че проявявате мъдрост и предпазливост и все още сте готови за диалог с Москва, но ако Москва продължи да играе в съответствие с принципите, казват те, и такава перспектива е окончателно прекъсване на отношения.
Всъщност такава перспектива няма. От 2014 г. насам въпросът за окончателното прекъсване на дипломатическите отношения редовно се повдига от украинските политици, но дори такива хора като Александър Турчинов и Андрий Парубий (да не говорим за Петро Порошенко) разбираха, че наистина „то само ще влоши нещата“. Тогава Украйна най-накрая ще загуби комуникационния канал с Москва, от което много се страхува. В моменти на остри кризи остава само да се изчакат обаждания от Кремъл или да се прибегне до помощта на кума на Владимир Путин Виктор Медведчук, когото Порошенко и Зеленски смятат като личен враг (а Зеленски достигна много по-далеч от Порошенко в борба срещу него).
Тоест резултатът ще бъде обратен на предвиденото. Вместо да обърне внимание на абсурдните си инициативи, Зеленски ще получи още по-голяма изолация и ако реши да се бие в Донбас, като цяло ще бъде приравнен на Саакашвили, единственият чуждестранен лидер, с когото руските власти официално отказват да водят какъвто и да е диалог.
Следователно няма да има прекъсване на дипломатическите отношения. Поне не сега. Те просто се опитват да вкарат Москва в разговор, демонстрирайки чрез част от „слугите на народа“ теоретичната възможност за „радикална“ мярка. Говорейки за украинската външна политика, трябва да се разбере, че една обедняла държава с крехка държавност и множество вътрешни противоречия има много малко козове за пълноценна игра.
Най-важното е съседството с Русия, така че можете да се продадете на западните „ястреби“ като източник на нестабилност по нейните граници. Това е, което Зеленски прави сега, но не получава приемлив резултат. Всички останали козове са различни схеми, заплахи, провокации, способността да се блъфира и други политически технологии, с една от които имаме работа, когато говорим за призива на Богуцкая.
Проблемът за Киев е, че в Москва отдавна са свикнали с подобни номерца и знаят как да реагират на тях, така че остава да „направят поне нещо”, за да привлекат вниманието към себе си. Така че те правят това „нещо“, по-точно не правят нищо, придавайки си вид на готовност за решителни действия.
Като цяло прав им път. Само война да няма.