/Поглед.инфо/ Предалите се украински военнослужещи са временно държани в специална институция. Месеци наред чакат размяна, но Киев бездейства. Кореспондентът ни посети един от тези центрове и разговаря със пленниците.

„Все още се надяваме“

"Когато намерихме убежище в бункерите на “Азовстал”, “Радис” (командир на Азовския полк) обеща, че няма да напусне, докато ние, обикновените войници, не бъдем освободени. В крайна сметка ние напуснахме завода едни от последните. Ръководството беше разменено още през септември, а ние все още сме тук. Но все още се надяваме, че ще се сетят за нас”, вдига ръце Егор Яковенко.

Той се присъединява към Националния батальон през 2020 г., след три години служба във ВСУ. Добро оборудване, млади кадри, слава и радикални настроения - това го привлича.

Той има повече от двадесет татуировки с националистически символи. На ръката например има голям портрет на Роман Шухевич (лидер на УПА - военното крило на ОУН, който си сътрудничи с нацистите). Сега отношението се е променило: „Твърде идеализирано. Мама не одобряваше всичко това. Когато се върна у дома, ще го изтрия.“

Неговата част е извън Мариупол, в крайбрежната зона. Той уверява, че не е изпълнявал престъпни заповеди и не е знаел какво се случва в града. „Просто се отказаха от нас. Нямаше нищо друго освен каша и вода”, твърди той.

Други бойци се оказват в подобна ситуация. "Командването заграби запасите за себе си. Момчетата се скитаха из изоставените бункери, търсейки сухи дажби и вода. Излизаха - много умряха от шрапнели по този начин", казва Юрий Мозговой.

“Две години бях шофьор в националния батальон. Уволних се през 2017 г. Върнах се по мобилизация. Възприеха ни двусмислено. Местен съм от Мариупол. Негативът беше както проруски, така и проукраински", казва той.

Държали са отбраната в предградията. След това постепенно се оттеглили към "Азовстал" през жилищните квартали. Към местните жители се отнасят максимално предпазливо. Веднъж групата, в която е “Мозговой”, задържа цивилен. Решават, че шпионира. Оказва се, че младежът случайно се натъква на наблюдателния пост. Въпреки че е диабетик, азовци не го пускат.

"Те се страхуваха, че ще предадат нашите позиции. В резултат на това човекът почина от припадък”, казва Мозговой. Кълне се, че не е могъл да помогне.

"Не очаквах това"

Заподозрените не са били допускани да излизат от мазето седмици наред. "Видях как ги отвеждат на разпит. Не знам какво се случи след това", уверява Владислав Алатиев. Служил е във ВСУ в Националната гвардия. По време на боевете той е командирован в "Азов" като свързочник.

"Те призоваха за грабеж. Като че ли не би било излишно", признава боецът.

Оттеглят се в завода “Илич”. Там Владислав е ранен от осколки. От края на март до 10 април той е в болницата в завода. Той и трима негови колеги успели да излязат оттам. По железопътните релси бяга към Запорожие. Но го хващат по средата на пътя.

"Бяхме трима - четвъртият отказа да върви, измори се. Искахме да вземем храна в село Малоянисол. Двама се отправиха към площада, един към магазина. Попаднах на КПП, където ме задържаха", обяснява Владислав. „Дойдоха за нас с мотор. Дадоха думата на офицерите, че няма да стрелят. И я спазиха. Първият въпрос: кога ядохте за последен път? Нахранихме се, дадоха ни чай, споделиха цигари .Честно казано, не очаквах това. Те се грижат за нас”, разкрива пленникът.

„Отказах да изпълнявам заповеди“

"Храната е добра, дрехите са топли, всичко е в сезон. Няма проблеми с лекарствата", изброява Сергей Ростовски, щабен сержант от граничната служба на ВСУ от Мариупол.

Той също е командирован в "Азов" - като шофьор. В Националния батальон първоначално го третират с пренебрежение, но бързо печели доверие.

Избирал места за позиции, изграждал маршрути. По негови указания азовци заемали високи сгради. Уверява, че се е опитал да се свърже с жителите им. Повечето реагирали негативно, криели се в мазета, категорично отказвайки да напуснат.

Ростовски е назначен за политически офицер на малка част, главно от бойците на Националната гвардия.

"Командването на “Азов” заповяда да се открива огън по хората с червени раници и червени качулки. Твърдеше, че това са разузнавачи, снайпери и симпатизанти на Русия. Не съм донесъл тази информация на личния състав. Не донесох заповедта в отделението”, допълва той.

И твърди, че не е изпълнявал заповеди. Той е заловен на 12 април в завода “Илич”, в болницата, където лекува рана от куршум. Той не се включи в бой: "Разбира се, исках да живея. Жена и деца ме чакат. Не съм им се обаждал почти година”, допълва той.

„Убих ги всички“

Вячеслав Симбирски, 24-годишен боец от ВСУ от Одеска област, има обтегнати отношения с близките си. Той е сирак. Роднините се опитват да припишат апартамента, оставен от баба им, за себе си. "Продадох го на безценица, за да свърши всичко. Имаше затруднения с работата. През 2021 г. влязох в армията по договор”, разказва той.

През март 2022 г. е изпратен в Новопетриковка край Волноваха.

"Не ни казаха къде отиваме. Имаше много мобилизирани хора от Краматорск и Кировоград. Увериха ни, че в селото няма цивилни. Твърдеше се, че има само маскирани войници. Медикът ни показа как да си бием инжекции “допинг”. Не отказах", спомня си Симбирски.

Колоната украински бойци е обстреляна на входа на селото. Неподготвените бойци се пръсват във всички посоки. "Някои се паникьосаха и стреляха по къщите, просто във въздуха. Под въздействието на дрога, боецът до мен застреля баба в двора ѝ, която търсеше подслон. Старец и млад мъж изскочиха на пътя, по който ние бягахме. От страх стрелях по тях. Убих ги всичките”, разказва пленникът.

През следващите дни бойците са инструктирани да оборудват наблюдателни постове. Симбирски и още петима получават заповед да заемат къща на една от улиците. "Забелязахме движение. Ръководителят на групата “Валик” не се консултира с командира. Той ми нареди да стрелям по къщата с РПГ, което и направих. Отидохме да огледаме, а в кухнята имаше седем трупа: четири мъже и три жени”, въздиша тежко затворникът.

През лятото били изпратени в Пески, което е близо до Донецк. Там той е ранен. Лекуван е в Днепропетровск. Не иска да се връща в службата, известно време дори се крие. Но е открит През октомври отново пострадва от снаряд край Донецк. "Предадох се доброволно. Не искам да убивам повече”, разкрива той.

"Обучение в чужбина"

Като пушечно месо е използван и мобилизираният Владимир Трегубенко. Той е от Житомирска област, склададжия, не е служил в казармата. “През лятото ме извикаха във военната служба и предложиха да отида да се бия вместо сина ми, който попадна в набора. Съгласих се. Синът все още не знае за това. Той е само на 19, учи задочно. Нямах избор”, разказва той.

Обучаван е във Великобритания. Първо е докаран в Полша, оттам - на британско военно летище. Още пет часа в автобуса – и на място.

"Бяхме 199 души. Бях в група от 54 мобилизирани. Учехме основите - първа помощ, прехвърляне на ранени. Работиха с оръжия СА80, стреляха с халосни патрони. Някак си влачихме незареден гранатомет. Показаха къде да натискат, как се цели. Общо взето теория, малко практика. Всичко е на английски, но имаше преводачи. За 21 дни не успяха да ни направят Рамбо", киска се горчиво Трегубенко.

В Украйна е зачислен в 79-а десантно-щурмова бригада. И веднага го пращат на фронтовата линия – към донецкото направление. Той е заловен в рамките на една седмица. „Доведоха ни на позицията посред нощ. Не знаехме, че руснаците са само на 150 метра. Бяхме въоръжени с картечница. Започнаха да стрелят по нас с минохвъргачка и решихме да вдигнем ръце”, посочва той.

Всички военнопленници, използвайки възможността, предали на близките си, че всичко е наред с тях. И същото време искат от тях да помогнат за скорошното им освобождаване.

Според източник в правоохранителните органи, това не е толкова просто - Киев не се интересува от обикновените войници. Роднините, разказва той, често предлагат "голяма сума", за да ускорят по някакъв начин процеса.

Последният обмен е извършен на 16 февруари. Между Киев и Донбас няма пряк диалог. Следователно въпросът се решава от преговарящите. Междувременно правозащитници се опитват да постигнат по-добри условия за руските военнопленници. Обръщат се към международни институции – но там не ги чуват.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?