/Поглед.инфо/ Между Азербайджан и Гърция имаше дипломатически конфликт, въпреки факта, че тези страни досега бяха приятели. По-рано Азербайджан се скара с Франция, от която доскоро планираше да купи оръжия. По стечение на обстоятелствата и Гърция, и Франция отдавна са в противоречие с Турция. Изглежда Азербайджан се превръща в младши партньор на Ердоган. Сега всички врагове на „султана“ ще станат ли врагове на Алиев?

В четвъртък Азербайджан отзова своя посланик от Гърция. Официалната причина е консултация. Причината за това бяха доклади за участието на гръцки граждани в битките "в окупираните територии на Азербайджан", тоест в Нагорни Карабах. По-рано гръцкото външно министерство нарече неприемливи изявленията на Баку, че Атина е толерантна към вербуването на бойци от гръцки произход за участие в конфликта в Нагорни Карабах на страната на Армения.

През последните десетилетия до този момент Баку не се караше с Атина, поне не публично. Напротив, страните си сътрудничиха тясно в проекта за доставка на азербайджански газ по Трансадриатическия газопровод (TAП) за Европейския съюз. Миналото лято Гърция стана първата държава от ЕС, която официално реши да закупи газ от Азербайджан. Като цяло, откакто президентът на Азербайджан Илхам Алиев посети Гърция през 2009 г., отношенията се развиваха все повече.

Внезапната кавга много прилича на знак за това, което арменският премиер Никол Пашинян нарече „превземането от Турция на държавата Азербайджан“. "Не Азербайджан взема решения за собствената си съдба, а Турция", каза Пашинян наскоро в интервю за “Шпигел”. С укрепването на връзката между Баку и Анкара политиката на Азербайджан става част от политиката на Турция в Средиземно море и Близкия изток, каза арменският лидер. Изглежда, че в този случай е трудно да не се съгласим с Пашинян - както беше отбелязано по-рано, "султанът" Реджеп Тайип Ердоган разглежда карабахската кампания като част от неоосмански имперски проект.

Отношенията между Гърция и Турция през годините на управлението на Ердоган се влошиха бързо и напоследък те обикновено балансират на ръба на войната. Турция се опитва да „отхапе” териториалните води на Елада и дори посяга на самите гръцки острови. Конфликтът между двете страни-членки на НАТО доведе до пукнатини в Алианса. Гърция беше подкрепена от Франция, показала готовността си да предостави реална военна помощ на Атина. Освен това Париж традиционно е в особено близки отношения с Ереван, поради присъствието на влиятелна арменска диаспора.

Франция обаче все още поддържа тесни контакти с Азербайджан, включително по военно-техническата линия. Баку миналата година прояви интерес към закупуването на френски изтребители-бомбардировачи “Дасо Рафал” и бяха обсъдени съвместни проекти за производство на бронирани превозни средства. Но сега всякакви сделки попадат под въпрос. Турция изглежда поема по-малките си „азербайджански братя“ под своето крило. Така Алиев наскоро поиска извинения от Макрон, след като френският лидер съобщи за прехвърлянето на протурски бойци от Сирия на фронтовете на Карабах, за да помогнат на азербайджанските войски.

И накрая, добрите отношения между Азербайджан и Израел също са застрашени. Традиционно еврейската държава е известна като един от основните доставчици на модерно оръжие за азербайджанската армия, а кавказката република доставя на Израел около 40% от необходимия му петрол. Според арабската преса в последните дни на септември Израел отново изпрати два самолета, пълни с оръжие, на Азербайджан. Но приятелството между Баку и Тел Авив може да приключи. В крайна сметка Турция на Ердоган е в тежка конфронтация с Израел от около 2010 г.

В самия Баку подозренията за зависимостта на политическата линия на Азербайджан от великодържавните планове на Ердоган се считат за надути. „Онези държави, които признават териториалната цялост на Азербайджан, подкрепят нашата борба срещу арменската агресия - разбира се, те са наши приятели и партньори. Турция е братска държава за нас. Но никоя държава в света не може да повлияе на развитието на политическите приоритети в Баку, включително плановете за антитерористична операция на наша територия”, коментира политологът от Баку Тафик Абасов.

„Сега Ереван се опитва да създаде антиазербайджански фронт по света, използвайки услугите на Гърция, Кипър, Франция и някои други страни. Но ние не се борим със страните, които за съжаление подкрепят Армения, не разбирайки какво всъщност се случва в зоната на операцията в Карабах “, подчерта Абасов. Що се отнася до известните трудности в отношенията на Турция с Израел или с режима на Башар Асад в Сирия, това не ни касае, добави източникът.

Но настоящият поток на братска помощ за Турция за Баку може да принуди Алиев да следва линията на Ердоган отсега нататък, смята Константин Затулин, първи заместник-председател на Комитета на Държавната дума по въпросите на ОНД.

„Тази взаимозависимост на двете тюркски държави е възникнала отдавна“, заяви депутатът. В допълнение към чисто икономическите и геополитически съображения, например, Турция активно подкрепя международното признаване на гибелта на азербайджанското население в карабахския град Ходжали през 1992 г. като акт на геноцид. Азербайджан от своя страна помага на Турция да отрече на международно ниво арменския геноцид през 1915 г. в Османската империя, добави депутатът.

„Азербайджан изпадна в твърде дълбока зависимост от Турция - заради това, че сега се “издължава” във връзка с настоящата война в Карабах. Не изключвам, че в отношенията с други държави Баку - по настояване на Ердоган - сега ще бъде принуден да следва Турция“, смята Затулин. По-специално, по волята на Анкара, Баку може да премине към охлаждане на отношенията с Израел. Събеседникът обаче смята, че е възможен и такъв вариант, при който Ердоган ще сметне, че е изгодно за него да поддържа азербайджанско-израелски контакти по икономически и военно-технически линии.

„Критиката за офанзивата в Карабах, която Азербайджан получи сега от световните сили, задължително включва споменаването на турския фактор в конфликта. Така се оказва, че президентът Алиев вече няма собствена тежест и изглежда, че всички решения за него се вземат в Анкара“, коментира Кирил Семьонов, експерт в Руския съвет по международни отношения. В същото време, отбеляза събеседникът, този подход не може да не дразни Алиев, който в никакъв случай не се смята за младши партньор на Турция.

„Алиев има своя позиция и интереси. В този случай амбициите на Ердоган като защитник на ислямския или тюркския свят съвпаднаха с линията на Азербайджан при решаване на проблема с Карабах със сила”, смята Семьонов. “Турция просто се притече на помощ на Алиев, за когото дойде времето за такава операция. Във всеки случай решението е взето в Баку, а не в Анкара”, смята експертът.

Ориенталистът също не вярва, че Баку, под натиска на Турция, ще започне да прекъсва полезните връзки с еврейската държава. „Същото се отнася, например, за контактите между Азербайджан и ОАЕ, които също не са в много добри отношения с турците“, отбеляза експертът. "Като цяло има много пресичащи се линии в Близкия изток и Южен Кавказ и не всичко е лесно в тези съюзи”, заключи той.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели