/Поглед.инфо/ Мрежата беше обиколена от кадри, в които жители на Алжир карат да се уплаши и избяга не кой да е, а самият президент на Франция. Защо Еманюел Макрон отиде в тази бивша френска колония в Африка, какво поиска от алжирското ръководство и защо местното население го прие толкова нелюбезно?

Шест месеца след въвеждането на антируските санкции от Запада за всички стана ясно, че те донесоха на самия Запад по същество само проблеми. Покачващи се цени на енергията, падащ жизнен стандарт, ужасни перспективи за деиндустриализация - и загуба на национално достойнство.

Нещо повече, тази загуба се изразява не само във факта, че европейците са принудени да се откажат от своите национални интереси и облаги от желание да угодят на САЩ – сега те са принудени да угодят на лидерите на развиващите се страни с надеждата, че те ще подхвърлят малко въглеводороди на запад. Наскоро самият президент на САЩ Джо Байдън отлетя за Саудитска Арабия с тази цел, всъщност, за да се поклони на местния престолонаследник принц Мохамед бин Салман, когото самият Байдън навремето обеща да изолира. Макрон също отиде да се поклони - макар и не толкова, колкото Байдън. В края на август той прекоси Средиземно море и пристигна на тридневно посещение в Алжир.

Посещението се състоя само няколко месеца след като страната отбеляза 60-годишнината от победата във войната за независимост срещу Франция. Обикновено за толкова време колониите и бившите майчини страни вече са нормализирали отношенията - обаче има много неразрешени проблеми между Париж и Алжир, свързани с френските военни престъпления по време на Войната за независимост на Алжир. Кланетата на местните жители, щетите от ядрените опити във Френска Сахара - всичко това французите отказаха да го признаят и компенсират. Отчасти защото не всички французи смятат тези искания за справедливи и просто не искат да се връщат към периода на войната, която погреба френската велика сила.

Изглежда, че след като Еманюел Макрон, първият френски президент, роден след края на войната в Алжир, дойде на власт, ситуацията можеше да се промени. Макрон се опита да установи контакт с Алжир. Той призна случаите за изтезания на алжирски бойци от френски войници, разсекрети архивни данни.

Но президентът на Франция не продължи по този път. Той отказа да се извини официално за всички престъпления на колонизаторите срещу алжирското население, което разочарова много алжирци.

А през 2021 г. той като цяло говори за факта, че алжирците като нация не са съществували преди началото на френската окупация, като същевременно обвини сегашните власти на африканската държава в „подстрекаване на омраза към Франция“. В отговор Алжир оттегли посланика и забрани на френски военни самолети да използват въздушното му пространство за снабдяване на френската групировка в Мали.

Вътрешните проблеми също изострят конфликта между страните. Френските власти не харесаха намерението на алжирските си колеги да премахнат задължителното изучаване на френски език в училищата. Те също така харесаха отказа на алжирските власти да приемат обратно техни граждани, които съдът депортира от Франция, поради което Макрон намали наполовина броя на визите, издавани на алжирци през 2021 г.

През лятото на 2022 г. обаче Париж реши да размени гордостта за целесъобразност. След петролните и газови игри с Русия, стойността на алжирските въглеводороди (а Алжир е най-големият производител на газ в Африка) се увеличи драстично. Освен това французите категорично не харесаха активната работа на алжирските власти за подобряване на отношенията с трети страни. Италия (европейският конкурент на Франция за контрол над Средиземно море), Турция и Китай (чиито инвеститори са активни на африканския континент). И, разбира се, с Русия, с която Алжир скоро ще проведе военни учения.

Ето защо Еманюел Макрон отиде да се поклони на алжирския си колега Абделмаджид Тебун. Той отиде да реши проблемите от миналото, за да има бъдеще Франция в Алжир. „Ние не избрахме или планирахме миналото, а го наследихме“, обясни самият Макрон.

В Елисейския дворец направиха всичко, за да гарантират, че шефът им няма да изглежда като просяк по време на това посещение. Френските служители отделно казаха, че Макрон няма да търси газ. И особено няма да се извинява за миналото (което, според президента на Франция, „понякога ни пречи да гледаме в бъдещето“).

Така властите на двете страни решиха да създадат съвместна комисия, в рамките на която историци от двете страни съвместно да разследват събития от болезненото съвместно минало. Сред тях са последиците от френските ядрени опити в алжирската Сахара, погребението на мъртвите бойци от съпротивата и други събития по време на войната за независимост на Алжир. „Имам нужда от истина и признание, а не от покаяние“, обясни френският лидер.

Освен това въпросът с визите беше частично решен. В резултат на срещата беше обявено, че 8000 алжирски студенти ще отидат да учат във френски университети (където вече учат 30 000 алжирци).

В Париж явно се надяваха, че срещу такива символични „мъниста“ ще получат възможност да влязат в алжирския петролен и газов сектор или да получат отстъпка при доставките на газ от африканска страна.

Да, двете страни подписаха символична декларация за възстановяване на отношенията. „Алжир и Франция, въз основа на изключителните човешки отношения, които ги обединяват, и решимостта им да укрепят приятелството си и да консолидират постиженията си в областта на сътрудничеството и партньорството, възнамеряват да подновят ангажимента си да включат отношенията си в динамична структура на постоянно и пропорционално задълбочаване на техните исторически връзки и интензивността на тяхното сътрудничество“, се казва в документа. Но не се казва нищо за нови петролни и газови договори за френски компании или отстъпки за френските потребители.

Да, Абделмаджид Тебун не припомни антиалжирските изявления на Макрон и направи комплименти на френския си колега. Според президента на Алжир визитата е била „страхотна, успешна, позволявайки ни да следваме пътя на сближаването, което не би било възможно без личността на Еманюел Макрон“.

Обикновените алжирци обаче припомниха тези думи на Макрон. По улиците на град Оран Макрон се дърпаше от охраната към местните, искаше да говори с тълпата - но спря на половината път и се втурна в колата, защото чу само обиди от алжирците. Възрастните жители на страната още помнят френската колонизация, те изискват от бившата метрополия не само извинение, но и обезщетения за нарушения на човешките права.

И целият въпрос сега е дали тези унижения на Макрон са били компенсирани от някакви задкулисни сделки с алжирските власти. Ако нямаше такива сделки, то претенции към непостоянния Макрон ще има не само от алжирците, но и от французите.

Така лидерът на френските социалисти Оливие Форе припомни, че първоначално Макрон нарече френския колониализъм „престъпление срещу човечеството“, а след това оспори съществуването на Алжир като нация. „Лекотата, с която той третира този въпрос, е обидна за болезнената историческа памет“, каза политикът. А лекотата и редовната смяна на позиции по въпроси от националната история едва ли е качество, присъщо на лидер на Европейския съюз, за какъвто се смята Еманюел Макрон.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели