/Поглед.инфо/ В Беларус се проведоха президентски избори. Резултатите от тях бяха предвидими. Александър Лукашенко, който управлява страната през последните 26 години, отново спечели безусловна победа. По предварителни данни на ЦИК на Беларус, 80,23% от населението (4,652 милиона души) са гласували за него. На второ място остана Светлана Тихановская, която реши да се кандидатира за президент, след като съпругът ѝ влезе в затвора. За нея са гласували 9,9% от гражданите.

Самата Тихановская беше принудена да се укрива от събота вечерта след ареста на девет служители от нейния щаб на кампанията. В неделя тя се появи пред урните, заобиколена от пресата и приближението ѝ. Както отбеляза нейната прессекретарка Ана Красулина, това е „най-надеждната защита“.

Въпреки огромната разлика в броя на гласовете, настоящият триумф на Лукашенко изглежда най-мрачният в историята. Президентът е обвинен във фалшифициране на резултатите от гласуването, а протестите в Беларус не отшумяват от неделя вечерта. Сблъсъци между цивилни и правоприлагащи органи са регистрирани в около 20 града. В Минск полицията използва зашеметяващи гранати и сълзотворен газ, за да разпръсне тълпите. Сблъсъците продължиха през цялата нощ. Медиите съобщават за жертви и от двете страни.

Професорът от университета в Албърта и експерт по Беларус Дейвид Марпълс заяви, че протестите, които се проведоха в нощта на 9-10 август в Беларус, са „най-големите от всичко, което е виждал в републиката, след като Лукашенко дойде на власт през 1994 г.“

Европейските лидери не можаха да останат настрана от случващото се в Беларус. Те призоваха Минск да „признае и спазва изцяло демократичните стандарти“, както и да се въздържа от насилие и „да спазва основните свободи, правата на човека, гражданските права, правата на националните малцинства и правото на свобода на словото“. Това съвместно изявление направиха президентът на Полша Анджей Дуда и президентът на Литва Гитанас Науседа. Но след като Полша е обявила действителна война на ЛГБТ общността, а Литва провежда дискриминационна политика спрямо руското население, основателни ли са техните претенции спрямо Лукашенко?

Франция предпочита да не говори за това колко безцеремонно е потушен протестът на “Жълтите жилетки”, въпреки че тези събития се приближаваха до гражданска война. Но не, сега е ред на Лукашенко. Сега, когато светът е затънал в поредната икономическа криза, търговските отношения с Русия са под засилено внимание. Лидерите на ЕС изясняват, че Лукашенко ще трябва да прекъсне отношенията с Русия, както направиха в Украйна.

В края на миналия век обаче именно Лукашенко излезе с инициативата за Договора за създаване на Съюзната държава. Разпоредбите ѝ предполагаха тясна интеграция на Беларус с Русия. Лукашенко се видя като ръководител на този Съюз, но когато Владимир Путин излезе на политическата сцена, президентът на Беларус загуби надежда за това. В тази връзка личният интерес на Лукашенко намаля.

Администрацията на Лукашенко е затънала в корупция, но къде е гаранцията, че опозиционните лидери няма да се поддадат на изкушението, ако дойдат на власт? Когато украинците излязоха да протестират срещу корумпираното правителство на Виктор Янукович, никой от тях дори не си представяше, че Петро Порошенко ще стане още по-корумпиран лидер. Те смятаха, че тъй като е богат предприемач, няма да се поддаде на това изкушение. Лукашенко трудно може да бъде наречен демократичен лидер и неговото управление не съответства на европейските ценности. Но доколко са съблюдавани тези ценности в Украйна след Майдана? Натискът върху журналистите, увеличаването на броя на националистическите организации и редица убийства, както в Одеса през пролетта на 2014 г., започват веднага след преминаването към „демократичен“ режим.

Накрая Майданът предизвика разцепление в обществото. Войната продължава в източната част на Украйна вече седем години, хиляди цивилни са загинали.

Подкрепяйки този протест, може ли Европа да гарантира, че историята няма да се повтори? Проучванията на общественото мнение показват, че Гомелска, Брестска и Гродненска области в страната са склонни към съюзнически отношения с Русия. Те лесно могат да се превърнат в легла на сепаратизма. Докато украинският Донбас е сравнително далеч от границите на Европейския съюз, Брест и Гродно са много близо.

Разбира се, демократичните ценности са важни, но Европа стана заложник на собствените си идеи. "Ако тя не подкрепи протестите на опозицията, това би се считало за предателство", - заяви журналистът от “Блумбърг” Андреас Клуте.

"Ако протестите доведат до преврат, вероятно Путин ще бъде въвлечен в поредния рунд на хибридната война и геополитическата ескалация, който в крайна сметка ще покаже колко безсилен е ЕС", смята той.

Невъзможно е всичко това да се разглежда през призмата на ценностите. Трябва да бъдем реалисти за това, което се случва, в противен случай последствията ще бъдат катастрофални. Във всеки случай Европа трябва да премине сериозно изпитание, което по един или друг начин ще се отрази на бъдещето на континента. Единственият въпрос е дали тези промени ще бъдат положителни.

Превод: В. Сергеев